Д-р Ил. Стр.
ПОДПУШВАНИЯТА И БОЛЕСТИТЕ
„Сърцето, умът и волята на човека са филтри,
с които се прецеждат неговите чувства, мисли и действия".
Учителят
Когато нашият организъм е здрав и хармоничен във физиологичния си живот, ние се чувствуваме бодри и здрави. Всяка природна сила се пречупва през дадена призма — телесен орган. Храната трябва да мине през храносмилателната система, въздухът — през дробовете, светлината — през очите, тоновете — през ушите, етеричните изпарения — през носа, химичните качества на елементите — през вкусовите брадавички, лъчистите енергии на околната среда — през кожата и т.н. Ние вземаме от природата всичко, което тя има и от което се нуждаем. Следователно, нищо не би трябвало да смущава организма ни и ние би трябвало да бъдем физически винаги здрави. С какво би могла да изненада природата нашия организъм и да смути неговите функции? Тялото е в пълна хармония с ритмичния живот на живата природа, защото то е нейно отроче. То самото е символ и на цялостния живот на природата и нищо не би трябвало да може да дисхармонира с неговото единство.
Ние се запитваме тогава, защо настъпват смущения в нашия организъм? Ако тялото ни е една висша форма на природата, в която тя е отразила и хармонирала всички свои сили, какво отношение имат нашит мисли, чувства и воля към него?
Нашето тяло е същевременно призмата, прозорецът и уредът, чрез който ние изявяваме себе си. Без него ние бихме били слепи, глухи, неми и неподвижни спрямо светлината, музиката и простора на природата. То ни съдържа, а ние го проникваме и обгръщаме. Всеки негов орган или клетка прикрива в себе си една идея за един съответно такъв наш духовен орган-елемент на нашето „Аз". Чрез нашата физика ние изявяваме състоянието и вида на нашето духовно тяло.
Не сте ли сядали някога пред апетитно сложена маса, без да можете да вкусите от вкусните ястия, защото някой е накърнил вашето самочувствие? Вие чувствувате тежест под лъжичката и като че ли всичко е пълно в стомаха ви. Вие сте обременени с някакво чувство, което ви спъва и накърнява. В такива моменти сърцето може болезнено да се свива, като че ли някоя ръка го е хванала и не му дава волно да се разпусне. Пулсът е ту ускорен, ту забавен. Огън или студенина облива снагата ви, а руменина лази по лицето ви.
Когато пък злъч и гняв бликне от някого, той ще се прихване под дясното подребрие и ще се присвие от болка, защото злъчката се обажда. Не са ли това прояви на чувствата, символизирани и изразени чрез храносмилателната и кръвоносна системи, които ние чувствуваме дисхармонирани във функциите си, когато настане в нас известно подпушване?
Нашият организъм е символ на нашето цялостно „Аз", като прави видими всички наши вътрешни състояния. Тази физическа видимост на постъпките, чувствата и мислите трябва да търсим във физиологичния живот на органите. Тук от тяхното състояние ние можем да заключим за вида и качеството на проявените мисли, чувства и постъпки. Затова Учителят казва: „Тялото е символ, но идеите не идват от него, а те се проявяват чрез него".
Когато заболеем, ние трябва преди всичко да търсим онези вътрешни смущения-подпушвания в нас, които са смутили хармонията на организма. Смущенията и подпушванията са тясно свързани с функцията на симпатичната нервна система. Последната обхожда и хармонира, при нормално протичане на нейната инерваторна енергия, всички органи и клетки на тялото. Настъпи ли едно вътрешно подпушване, тогава хармоничната връзка в организма, обезпечена от нервната енергия, се накърнява и най-засегнатият орган проявява една дисхармонична функция. Затова началото на всяко болезнено състояние е едно органично неразположение, което всеки от нас е чувствувал, преди да се разболее. Не вземем ли мерки в един такъв случай да се хармонираме вътрешно, т.е. да трансформираме подпушващите мисли, чувства и постъпки, органите заболяват. Искаме ли да бъдем здрави, то всички мисли, чувства и постъпки трябва да са пречистени (филтрирани), преди да се изявят. Защото органите, които ще изявят тези мисли, чувства и постъпки, накърняват функцията си, когато последните не са хармонични.
Следващите примери ще ни изяснят това: Един 42-годишен чиновник страда от известно време от невроза, която се изразява в това, че му треперят крайниците (ръцете и краката). В частния си живот той се проявява като слабоволева натура и без самостоятелност. Той е бил привързан много към шефа на фирмата, където работи и е бил негов най-доверен човек. Работил е под пълна контрола и воля на същия. След смъртта на последния чиновникът се почувствувал, като че ли е останал сираче, без ръководство.
С тъга и подпушени чувства той е продължил работата си по неволя. С новия си шеф той не можел да се спогажда, защото същият имал нов метод на работа, който не се схождал с този на стария. В едно такова потиснато състояние на чувствата по смъртта на любимия си шеф, той се изнервил толкова, че първо това се отразило на почерка му, след което колегите му забелязали да си клати главата от нервност. Това нервно разстройство обхванало в късо време цялата му снага.
Неврозите са състояния, при които става едно максимално изчерпване на нервната енергия. В такива случаи енергиите се изхарчват неконтролирани и неоползотворени. Свежестта на мускулите се намалява до там, че те не могат да координират напрежението си. Контролът върху разхода на енергията у нас извършва волята. Безволеви и несамостоятелни натури, изправени пред житейски пречки, се самоизчерпват, без да могат да постигнат някакъв резултат.
Следващият случай ще ни демонстрира едно болезнено състояние на организма, причинено от подпушване на чувствам: Един 36-годишен работник страда от язва в стомаха. Той е крайно чувствена натура, вследствие на което неговият живот е потопен напълно в потока на неконтролирани и нетрансформирани сърдечни чувства. Като младеж той се влюбил в една мома, която под давление на близките си той сам считал за неморална. Имал е, обаче, амбицията, чрез любовта си да я издигне до нивото на моралните хора. Оженил се за нея и заживял с надеждата той да бъде единственият любим човек в живота й. Скоро той се изпълнил с ревност, подозрение и недоверие към нея. Това натегнато състояние, породено от вътрешна борба, се отразило бърже върху здравето му. Настъпили скоро смущения в храносмилателната система. Тези смущения от обикновено възпаление на стомашната лигавица се усилвали паралелно с растящото чувство на съмнение и недоверие към жена си. Той се почувствувал най-после слаб да победи тази вътрешна борба и решил да се разведе. Здравето му се влошило още повече, тъй като възпалението на стомашната ципа се обръща на язва в стомаха. През време на болничното си лекуване той загубва делото по развода. Това влошило състоянието му, и лъчението станало възможно едва когато той бил отдалечен от семейството му и приведен другаде на работа. Тогава той е могъл да се облекчи от потискащите го чувства и лесно да се излекува.
Ето защо, ние трябва да видим, в какво състояние са нашите мисли, чувства и постъпки. Всяко наше чувство би трябвало да бъде подтиквано от любов. То не трябва да е опетнено от себичност и подозрение. Когато в сърцата ни се проявят добродетелите ла любовта: дълготърпение, милост, смирение, правда, истинност и вярност, едва тогава ние бихме могли да се освобождаваме от чуждите натрапени помисли и чувства или да ги трансформираме лесно. Когато умът ни се изпълни със знание и мъдрост, ние ще имаме винаги светли и чисти мисли, които да ни упътват в истината. И когато се изпълним с желанието да живеем по волята на Всевишния, ще имаме правилни постъпки и не ще се спъваме в пречките, които животът ни изпречва. Постигнем ли една такава хармония в мислите, чувствата и постъпките си, можем да кажем, че имаме светъл ум, чисто сърце и добра воля, които ще ни обезпечат здрав и разумен живот.
