Моето вътрешно небе е ясно, озарено от една светлина, която сочи моя път.
Ето, следвам неотклонно пътя, който Ти си ми начертал през вековете и не питам, где съм се лутала до сега,
Защото искам за дълго да задържа в душата си като в тих и дълбок извор радостта, която обилно ме заля в първия миг. Мига, в който Те срещнах и разбрах, че Ти си, който знаеш пътя и го сочиш на ония, които търсят.
Вървя години вече — човешки, земни години, малки отломки от безкрайното време, за което няма образ и мярка. Вървя, заслушана дълбоко в себе си в тихата мелодия на радостта и надеждата, че все някога ще стигна незнайния връх. Сега аз зная, че пътят е стръмен и тесен, че възходът е бавен, но сигурен, защото една ръка простира над мен като крило своята милост и грижа и бди за всяка моя постъпка.
