За мене се свърши нощта и Аз не мога вече да спя. При моето пробуждане видях, че през най-хубавите дни на живота си аз Ти бях направила един особен олтар. Поставила Те бях в него като особен идол.
Блуждаеща из света, аз търсех истината. И светът оста¬ваше все недействителен за мен. Отдалечена в надменна самота, Аз не можех да отдам сърцето си в служба на Тебе.
Когато просветнах, раздадох най-добрите си съкровища. Ала и в бедността безбройните сенки на моето довчерашно битие помрачаваха моя ум. Мъката, че съм отделена от Тебе, властвуваше над моя жадуващ дух.
И дойде ден, бялата светлина на Твоето слово прониза сърцето ми. Аз не съм вече робиня, защото Твоето име е Любов, същността Ти — Дух, образът Ти — неизречима тайна на живота Твоето слово ме учи: „У самата тебе е истината. Твоето Тяло е храм, сърцето ти е олтар, в който душата ти свещенодействува. Ако не намериш душата си, светът ще остане недействителен за тебе".
Аз не Те търся вече в самотата. Не отивам да Те търся в храмовете. Защото моят взор се отправя към небесата, където трептят кротките пламъци на Твоите вечно запалени светила. И нозете ми стъпват с вярна стъпка по земята, защото намериха Тебе.
Повелителю мой, Ти си сега винаги с мене и в моя живот се проявяваш само Ти. Животът ми е изпълнен с Твоето диха¬ние. Сърцето ми е олтар, в който се принася служба само Теб в моето сърце се вие неравният, тежък, но величав път към истината.
И аз вървя ден и нощ, през всичките дни на моя живот. Подкрепи силите ми, за да не падна по пътя!
Ти, мое сърце, скрий се в себе си и виж Неговата любов. Той е в уханието на цветята и в слънчевия лъч, който те събужда сутрин от сън. Той е и в камъка, който препъва нозете ти, и в укора на твоя брат. в тях Той е, Който те подкрепя невидимо в твоя път.
Помни всичко това, сърце мое и веригите на смъртта ще се смъкнат от само себе си.
Аз не Те търся вече ни в храма, ни в надменната самота, защото моята нощ се свърши, и Аз Те виждам близо. в сърцето си Те виждам аз. То ме доведе до блажената Твоя Любов.
