П. М-в.
ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС
Нострадамус не скрива, че неговите съчинения са изплетени от „хитрости, примки и машинации" (IV, 6). Не е случайно, следователно, обстоятелството, че е трябвало да изминат близко четири века, за да се разбули донякъде мистерията около прочутите предсказания.
Сам Пиоб е успял едва след много труд да преодолее една след друга доста прегради, които пазят центуриите от погледа на непризвания. Тук не се касае при това само за безбройните алегории, с които читателят се сблъсква на всяка крачка. От изследванията на Пиоб се оказа, че те съвсем не са единствените, нито най-големите трудности, които трябва да се превъзмогнат в случая.
Пиоб открива, че френският текст на предсказанията е една илюзия и че цялото съчинение трябва да се преведе преди всичко на латински език. Това е първата голяма тайна. Като се има пред вид, че някои латински думи имат двояко значение, няма да ни се види чудно, че понякога в латинския превод се получава съвсем различен смисъл от тоя на френския текст. Напр., Нострадамус се забавлява да пише: „L`ari de l`heureux de Bourbon" (шестостишие 34.), един израз, който би следвало да означава „жилището на щастливия бурбонски." Пиоб го превежда на латински с: tectum secundi Bourboniesis" което дава истинското значение на фразата, а именно: „жилището на втория бурбонски (династичен) клон".
Коментаторът установява по-нататък, че всеки стих трябва да съдържа точно 6 думи в латинския превод. в случай че се явят пет, една от тях трябва да се раздели, за да се получи истинският смисъл на предсказанието.
Друга тайна на нострадамусовите творения е, че стиховете не са свързани помежду си. Изключение правят само някои три и четиристишия, които образуват началото на дадена верига стихове, и някои двустишия, които бележат края или една спирка в развитието на същата. Нострадамус нарича групата от два стиха — „стена," а тия от 3 или 4 стиха — „стълбове." Той мисли при това, продължава Пиоб, за стени и стълбове на храм, тъй като общата конструкция на веригата на стиховете строи наистина храм. Тия свързани стихове са именно, които представляват сравнително по-ясни места сред останалите „тъмни текстове".
Във всички други случаи трябва да се намери връзката между стиховете. Обаче, съгласно играта на числата, които образуват веригата, понякога стихът не се чете, понеже представлява земни или небесни координати, понякога той не трябва да се превежда, а само някои от неговите букви се разполагат върху такъв и такъв многоъгълник, за да дадат едно име на лице, понякога трябва да се преведе само 1/2, 1/3, 2/3 или само 1/6 от него „според мястото, което той заема при маневрата на геометричната конструкция", или дори стихът трябва да се чете в обратен ред и то не само думите, но и буквите на думите, за да съставят едно име. Това се случва всеки път, когато един стих съвпада с една точка на връщане на веригата.
Първоначално ]Пиоб е открил реда на стиховете, както и времето на събитията, с помощта на двете хронологически серии, дадени в писмото до Хенрих II, т.е. с ключа на Катерина Медичи. При това, като изходна дата за първия период, който свършва през 1792 г., той е взел 14.3.1547 г. За начална дата на втория период, който прекъсва през 1924 г., е взел 21.1.1793 г., т.е. деня на гилотинирането на Лудвик XVI, едно обстоятелство, което пропуснахме да споменем в миналата статия.
В „Тайната на Нострадамус" Пиоб говори главно за един ключ от втора степен — геометричен начин за тълкуване, върху който се дават, обаче, твърде оскъдни, неопределени изглежда, нарочно несистемазирани данни. В настоящето изложение ще се опитаме да резюмираме тия данни, като пропущаме твърде интересни подробности.
Собствено, ще трябва да започнем с една подробност — с анализа на един от стиховете, от които изхожда коментаторът. Това се налага от една страна, понеже тоя стих крие основния елемент на геометричния начин на тълкуване, и от друга страна, за да се получи една представа за нострадамусовия метод на работа, за трудностите, с които е трябвало да се справя Пиоб, както и за сдържаността на последния, когато дава обяснения.
„Floram patere, entrer camp. Foy rompue"
(22 куплет от „Предсказанията")
Сам коментаторът смета, че в тоя стих няма нищо понятно. Ясно е само, че първите две латински думи, дадени с курсив, както Нострадамус обикновено дава формулите, трябва да се вземат отделно. Когато не може да се направи друго, мисли по-нататък Пиоб, може да се броят буквите. Във въпросните две латински думи те са 12. А всеки начинаещ астролог знае ролята на това число в окултните науки. Пиоб разполага прочее, тия букви върху един кръг и получава едно зодиакално деление. След това той съединява гласните букви и добива един неправилен, несиметричен петоъгълник. В него Пиоб открива „Гроба на великия римлянин," който се сочи от Нострадамус на други места като „моят царски дар и завещание".фиг. 1.
Целият стих, преведен на латински гласи:
Floram patere, ingrediri castra. Fides rupta..
ingrediri castra, според Пиоб, не значи нищо. Поради това, той се пита, дали тия думи не биха могли да се напишат по друг начин. По тоя път на разсъждение той дохожда до ingrediric. astra. Коментаторът заключава, че първата от тия думи се състои от две, втората от които е съкратена, а именно, ingrediri c. astra, което ще рече, че трябва да се поставят планетите в кръга. Остава третият израз — Fides rupta. Под Fides, пояснява Пиоб, астрономите разбират съзвездието „Лира". Изразът в случая, следователно, означава, че кръгът има отвор в точката, дето се намира Вега от съзвездието „Лира", т.е. че кръгът трябва да бъде ориентиран към небесната сфера чрез изчисление на Вега.
Трябва да се признае, че въпреки всичката виртуозност на шифъра и дешифрирането, на пръв поглед не би могло да се очаква почти нищо особено от така получената база.
Пиоб, обаче, е на друго мнение. Според него, Нострадамус е един практичен човек, който се занимава с практични неща. Той е един научен дух, един необикновено надарен професор, който не желае да излезне от областта на материалното. Той се занимава с астрономия, космография, геометрия, изчисления, но съвсем не се занимава с матафизика. Коментаторът твърди още, че в случая, в действителност се касае за една цяла система, която почива върху космографията, следователно върху геометрията, а също върху съгласуването на хронографията и космографията, т.е. върху съгласуването на времето и пространството. Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория.
Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука. Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на гръцки се нарича, както е известно, Уранос.
Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.). Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака. Според Пиоб, от решително значение била личната ос, за която астрологичната традиция не знае нищо и за която и коментаторът не казва нещо повече.
Пиоб само споменава и за 3 алидади, означени във фиг. 1. и в „предсказанията" с буквите V, S. С, едната от които за определяне на дните, една за звездното време и третата за определяне времето във връзка със сложното движение на Луната.
Макар след дълга борба, Пиоб е трябвало да приеме, че системата наистина функционира съгласно Кеплеровите закони. Нещо повече, той установява, че Нострадамус държи сметка и за закона на гравитацията, иначе, както забелязвал самият той, не би могъл да пресметне прецесията на равноденствените точки. А знае се, че авторът на центуриите е живял преди Нютон и Кеплер.
Методът се състои в това, казва Пиоб, да се определя постоянно и прецизно положението на дадена точка. Поради това, хроно-космографската система на Нострадамус представлява един инструмент абсолютно аналогичен на един теодолит. Лимбът на тоя теодолит е съставен от 4,680 подразделения, които носят номерата на стиховете на предсказанията. Върху тоя диск, който служи за постоянни ефемериди, ще се нанесат орбитите на планетите. Апаратът се върти, тъй като е съгласуван с времето и то по такъв начин, че като се визира по отношение на пространството, човек получава изведнъж и във всяка точка, мерено ъглово, прецизни данни за пространство и време. Тогава остава само да се превърне последното към обикновения календар — т.е. средното гражданско време, което астрономически е неточно, но с което сме свикнали.
Като пояснение на тая мисъл, на друго место коментаторът добавя, че числата движат специални конструкции, които установяват веригата на стиховете. Това става по такъв начин, че спирките на полигоните се наместват от една страна върху стиховете, които трябва да се вземат и от друга страна върху точките на кръга на времето, дето са отбелязани всека година и всеки ден.
С помощта на тая система Нострадамус е могъл да определя събитията „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството."
Но, не е само това. Според израза на самия Ностадамус „няма нищо под писаното, ако не е дадено името на автора на събитието.” И наистина, неведнъж се срещат в предсказанията и имена на исторически лица и места — Филип, Белерофон, Арденската гора, но те са само за ориентация на изследователя. Това, във всеки случай, съвсем не е криптографският начин, по който обикновено се дават имената в съчиненията на Нострадамус. Би трябвало, обаче, човек да знае да манипулира точно с шифъра — кръговите „решетки", както се изразява Пиоб, за да може да открие личното и фамилно име на някое лице, замесено в събитията.
Както обикновено, Пиоб не пояснява твърде и тоя пункт. Списанието „Натюрист," обаче, бе напечатило през 1930 г. една статия, която хвърля светлина върху тоя въпрос. Авторът на статията даваше един куплет из центуриите, в който френски думи бяха доста размесени с чужди и от който не можеше да се разбере почти нищо. Ако се вземат, обаче, началните букви на думите и се разпределят по специален начин по върховете на два вплетени многоъгълника, вписани в една окръжност, то се получава името на първия дешифратор на нострадамусовите съчинения — Р. V .Piob.
Всъщност целта на Нострадамус не е била да прави предсказания. Те са само илюстрация на текста, който представлява нещо много по-ценно. Според коментатора, завещанието на Нострадамус представлява една верига от алгебрични и геометрични формули. Системата била „основана върху един толкова необикновен сбор от научни ценности," че той е бил напълно поразен. Когато я открил „Тъмните" предсказания съдържали именно самата висша наука, която Нострадамус е черпил от египетски и персийски документи и с която могат да се правят такива невероятно точни предсказания.
Според Пиоб, обектът на тоя метод е целият живот — астрономия, история на планетата, развой на раси и народи, лични съдби, разни идейни течения, па дори капризите на модата през разни времена. Той давал с една дума „детерминациите на всяко нещо".
На пръв поглед това е непонятно, продължава Пиоб. и докато човек не притежава цялата система, не може да си го представи. Едва след като я открие напълно, човек намира, че нищо не е по-логично, колкото сложно и да е изчислението.
Първоначално сам той се е отнесъл крайно критично към получените резултати и едва след тригодишен упорит труд, след като е противопоставил най-суровия скептицизъм на самата очевидност и подир всякакви проверки е трябвало — впрочем смаян — да повярва на чудната точност на системата. Пиоб прибавя, че ако би изнесъл цялата история на дешифрирането, разказът би заприличал на приказка от хиляда и една нощ.
Но, както Нострадамус. така и коментаторът се въздържа най-строго да даде по-съществени сведения върху своите открития. Той се задоволява само да каже, че методът представлявал такива трудности, че ако би го оповестил, само малцина биха били в състояние да го разберат.
Сигурно някой ще постави стария въпрос — защо окултистите крият своите познания.
При наличността, обаче, на това, което хората направиха с други открития, като авиация, химия, пиротехника и др., отговорът на тоя въпрос става почти безпредметен.
Впрочем, Пиоб забелязва другаде: „И ако би трябвало да дам осветление върху някои специални въпроси, аз бих приказвал с езика на Нострадамус. Тогава биха ме разбрали тия, които могат и трябва да ме разберат. И като казвам това", завършва той, „аз казвам точната и чиста истина".
Но, тук се изправя един съдбовен проблем — тоя за свободата на волята. Пиоб го разглежда специално и дохожда до заключение, че „всеки от нас представлява независим център — следователно свободен — в рамките на един общ детерминизъм." Той илюстрира своята мисъл със свободата на пътниците да се занимават по желание в един трен, който ги носи по точно определен път. Интересно е, че и друг един изследовател — Кльоклер — идва до сходното схващане за една „условна свобода на волята" в своята „Астрологията като опитна наука", която биде издадена и снабдени с предговор от проф. X. Дриш през 1927 г., когато се яви и „Тайната на Нострадамус" от П. В. Пиоб.
