Ем. Сведенборг
ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО
Има някои, които вярват, че да се живее живот, който води към небето, тъй наречения духовен живот, е трудно, понеже им е казвано, че човек трябва да се отрече от всякакви желания и да живее само духовно. Те схващал тази идея, че трябва да се откажат от всички светски придобивки, главно от богатство и почести; че трябва постоянно да прекарвал в набожни размишления върху въпросите за Бога, спасението и вечния живот и да преминал живота си в молитви и четене Словото и други религиозни четива. Такава е детската представа за отричането от света и живот в духа, а не в плътта.
Но че всичко това съвсем не е вярно, ми е доказано чрез много опитности и разговори с ангелите. В действителност, съм проучил, че онези, които се отричали от света и заживявали по този начин в духа, придобивали един скръбен живот, който не е възприемчив към небесната радост, тъй като животът на всеки продължава след смъртта по същия начин, какъвто е бил на земята. Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот. По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето. Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши.
По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния.
Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа. Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот. Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека.
Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив? Почти всеки проявява външно честност и справедливост дотолкова, че да изглежда честен и справедлив. Духовният човек трябва да живее честно и справедливо и това той може да стори тъй лесно както светският, с тази разлика, че духовният човек вярва в Божественото и действува честно и справедливо, не само защото това го изискват гражданските и моралните закони, но защото тоя начин на действие е в съгласие с Божествените закони.
Тъй като духовният човек, каквото и да прави, мисли за божествените неща, той е във връзка с ангелите на небето и по тоя начин се разкрива вътрешният духовен човек Когато човек достигне това състояние, той е осиновен и ръководен от Бога, макар и той самият да не съзнава това, и тогава каквото и да върши, което е честно и справедливо, според моралния и светския живот, той го върши от чисто духовни подбуди. А да вършиш това, което е честно и справедливо от духовен подтик, е да изхождаш от самата честност и справедливост, или да го вършиш от сърце. Справедливостта и честността на такъв човек изглеждал външно съвсем същи като тези на светските, дори и на злите хора, но по вътрешна форма те съвсем не си приличат. Защото злите хора действуват честно и справедливо, само с оглед на себе си и света, и ако те не се страхуват от закони и наказания, или от загубване репутацията, честта, печалбите, а и живота си, те биха действували във всяко едно отношение нечестно и несправедливо, тъй като те нямат страх нито от Бога, нито от някой божествен закон и затова не са възпитани от никакви вътрешни убеждения. Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило удоволствие.
Че вътрешно те са такива, може да се види ясно от онези хора с подобен характер в отвъдния свят, където е отнета всяка външност на човека, а е разкрита само неговата вътрешност, в която той живее през вечността.
Но тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на божествените закони, след като им се отнеме външната форма и останал само със своето вътрешно съдържание, действувал разумно, защото те са свързани с ангелите на небето, които им предават от своята мъдрост.
Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел. Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли да върши това. С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно мисли за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение на своите ближни. Защото човек е такъв, каквато е неговата любов, мисъл и вяра, които давал живот на всички негови външни дела, тъй като действието изхожда от волята, а говорът — от мисълта. И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и мисли, които са източник на всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и мислите, а са тяхното пълно олицетворение.
Всичко това показва, че външният човек не постига нищо, а всяко постижение е дело на вътрешния човек, който е истинският източник на всички външни прояви. От гореказаното е ясно, че не е така трудно, както някои мислят, да се влезе в пътя, който води към небето. Цялата мъчнотия лежи в това — да се опазиш от любов към себе си и към света и да попречиш на подобна любов да вземе надмощие в тебе, защото тя е източник на всяко зло. Че това не е така трудно се вижда от думите на Христа: „Вземете моето иго на себе си, и поучете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите” мир на душите си. Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко". Мат. 11 глава ст. 29, 30 ст.
Христовото иго е благо и Неговият товар е лек, защото човек е воден от Бога, а не от себе си точно дотолкова, доколкото той устоява на злото, което изтича от любовта към себе си и света, и защото в такъв случай Бог е Който устоява на тези злини в човека и Той е, Който ги премахва.
Преведе от английски В. Н.
