И. Х-в.

ПЕСЕНТА

Тя вечно пее, клокочи във гърди,
в сърце и всяка фибра на тело ми.
Дори боли, че тез вълни огромни,
в кои напира сявга да шурти,
не могат да изхвръкнат в стълб висок
на струи светли волно на възбог.

Та тя е моя въздух, жаден лъх
- невям ощ от преди крака да стъпят
на земна твърд!...От час, кога напъпи
душа отвъд под ангелския дъх,
аз зра през нейний строй на красота
всяк образ, мисъл, порив и мечта.

Затуй тъй въздъхвам, птички щом съзра
да вият с топъл чурулик кръг волен
всред ширни небеса; и съ взор във плам разтворен,
унасям се от пъстрата игра
на багрите по нежния им пух.
О, дивен си творец, Всемирний дух!

Нал песенна хармония навред
строи безспир и видим свят изгражда?
— Затуй душа с неутолима жажда
пий звук и във всяк допир до лъч и цвет.
Затуй те моля, Творче, из бездън
простор — чуй на сърце копнежний звън:

Кога в земя ще върнеш слаба плът,
ДУХ сам на кръстопът не изоставяй!
Нек в песен вечно да живей, прославя
всемирни ти закони! Нек трептят
криле МУ между звездни ти нозе.