ПЕРСПЕКТИВИ ЗА УТРЕШНИЯ ДЕН. РОДИЛНИТE МЪКИ НА НОВАТА КУЛТУРА.
Б. Боев
Окултната наука хвърля нова светлина върху историята на човечеството и изгражда една нова философия на историята, която ще бъде на съвсем други основи в сравнение със сегашната. В нея се разглеждат от по-дълбоко гледище законите, причините за възлизането и слизането на народите, на културите, близките и далечни причини за тия или ония исторически събития, мисията и задачата на всяка култура във великия процес на възхода на човечеството и пр.
И тогава вместо хаос, в историческия процес ще виждаме строга закономерност.
Шпенглер с едно гениално прозрение е доловил паралелизма между раждането, разцвета и слизането на разните култури. Той вижда във всички култури в периода на тяхното раждане аналогични признаци. Такъв паралелизъм той вижда между тях и в епохите на техния разцвет, също и в техния упадък. И в това отношение той прокарва паралелизъм между китайската култура, индуската, персийската, арабската, египетската, семитската, гръцката, римската, западноевропейската и пр.
Но светлината, която хвърля Шпенглер върху историческите закони, не е достатъчна, за да осветли всички проблеми, които изпъкват. На всички тях философията на историята от окултно гледище е в състояние да даде задоволителен отговор.
Културите се сменяват в безкрайния низ на вековете. Но тук нямаме едно безсмислено вълнообразно движение на възлизане и слизане. Ако изучим по-подробно законите на историческия процес, ще видим разумност и висш смисъл в него.
Тук важи преди всичко основният закон:
Историческият процес е постепенно разкриване на Абсолютния Дух. Или по-конкретно казано, той е разкриване на човешкия дух, постепенно разкриване на силите, заложбите, които са вложени в човешката душа, тъй както са вложени в семката силите на бъдещето дърво.
Вярно е, че в историческия процес всяко възлизане се последва от слизане, но важно е, че гребенът на всяка нова вълна достига по-голяма височина в сравнение с предишните. От друга страна всяка нова вълна носи специфична окраска, има специфичен характер. Всяка нова вълна, приемайки в наследство от миналите култури всички ценни придобивки, разкрива една нова страница във великата книга на живота; тя идва с нови богатства, с нови културни ценности, които дотогава са били скрити.
Явява се въпрос: Защо културите досега са идвали до старост и е трябвало да слизат от великата сцена на живота, за да дадат място на други култури?
Едничката причина е, че те са се втвърдявали в своите форми. А всяка втвърдена форма е негодна за по-нататъшен развой и трябва да загине, понеже не може да даде израз на новите сили, които напират да се проявят.
На размекчената с вода глина може да ù се даде, каквато форма искаме. Тя има пластичност, която изгубва, когато се втвърди. Нещо подобно се забелязва и в човешкия организъм. При старост се забелязва тъй наречената склероза, т.е. известно втвърдяване на тъканите, което ги прави неспособни да бъдат проводници на струите на живота. С разумния живот се постига отстранение на това втвърдяване на тъканите; последните запазват своята пластичност и това удължава живота.
Това важи и за историческия процес - за живота на обществата, народите, културите и расите. Всяко общество, всеки народ, всяка култура, всяка раса като се втвърди, от този момент почва техният упадък. И ако не могат да спрат този процес, те ще трябва да отстъпят своето место на други култури, по-жизнеспособни, по-пластични. Когато социалните форми на една култура се втвърдят и не се поддават на изменение с духа на времето, тогава този народ, това общество, тая култура или раса са осъдени на слизане, упадък. Това е една от причините за загиване на миналите култури.
Защото една култура, за да се избави от признаците на упадъка, трябва да запази в себе си оная пластичност, чрез която ще може да изменя своите форми под напора на новите сили, които се раждат в общочовешкия организъм и които трябва да намерят външен израз в културата.
Трябва да се знаят великите закони, по които се развиват както отделният индивид, тъй и цели общества, народи, култури или раси.
Можем даже да прокараме известна аналогия между процесите в разните природни царства. Напр. когато листата пожълтеят и окапят, някой може да помисли, че всичко е свършено. Обаче пъпките за идната пролет са готови по клоните. И напролет природата се съживява и възкръсва с голямо тържество, с велика радост за едно ново изявление на вечно младия живот.
Когато ледът скове реките и езерата, като че ли всичко е свършено, като че ли те са осъдени за този скован, втвърден живот. Обаче, когато през идната пролет слънцето се засили, ледената им покривка се стопява и отново небето, слънцето и планината се оглеждат в тях.
Когато човек минава през тъмна долина, през тунел, когато се строши чашата, която държи в ръцете си, когато след дълги борби, търсения, копнежи, надежди, той намери само шепа пепел в ръцете си, той може да мисли, че всичко е свършено. След това велико разочарование у него се пробужда една вътрешна светлина, чрез която разбира, че това, което той е търсил досега, е малоценно, нетрайно, илюзорно и всред мъки и страдания в душата му се ражда едно ново очарование, нови върхове се очертават пред погледа му, животът му се разкрива в съвсем нов вид, в нова красива дреха. Но ако не беше строшена чашата в ръцете му, той не би се освободил от илюзиите на живота, не би преживял онова красиво вътрешно прозрение за реалните ценности на живота.
Посочения този път минава не само отделният индивид, но и цялото човечество. Днешното човечество до сега е живяло, както и отделният човек, със съвсем фалшиви възгледи за живота, без да познава законите на живата природа, законите, по които се развива човечеството.
От това криво разбиране следват кривите методи, с които си служеха обществата и народите. Огънят на страданието има силата да стопи чрез духовна алхимия всички фалшиви възгледи и методи. Въгленът, подложен на висока температура и силно налягане, се превръща в диамант. По същия начин от досегашните страдания - които представят високата температура и силното налягане - в човечеството ще се развият скъпоценните камъни - това е новото съзнание, новата светлина, новото разбиране на живота.
Топлината стопява, а студът втвърдява. В окултната символика любовта съответствува на топлината, а егоизмът и насилието, несправедливостта, злото изобщо съответствуват на студа. Любовта дава мекота, а егоизмът и насилието втвърдяват.
След тия страдания, изпитания, през които минава днес човечеството, ще дойдат „ново небе и нова земя". Под нова земя разбираме ново преустройство на обществото на разумни основи. А под ново небе се разбира коренно изменение на мислите, чувствата, разбиранията на хората, коренна промяна в тяхното съзнание. Изразът „ново небе и нова земя" има и друго, по-дълбоко тълкуване, но бихме се отклонили, ако го засегнем тук.
Когато старите форми на живота са още силни, отначало почва промяна в света на човешката мисъл. явяват се нови мисли, нови идеи в човешкото съзнание. Те отначало са слаби, а старите форми на живота са кристализирани, като че ли вечни, неизменни, непоклатими. Тия нежни, слаби наглед нови мисли постепенно се укрепяват, разпространяват се, разширяват се и след време те слизат долу и във физическия свет, реализират се и коренно променят физическия живот на човека.
Даже и войните идват по същите закони. Да не се мамим, че те са плод на спонтанно, внезапно избухване поради някаква последна причина. Това, което смитаме, че е причина на някоя война, е само последната брънка на ред причини, които са се трупали в течение на хилядолетия.
Ако народите се изпълват с взаимно недоверие, омраза, желание за отмъщение и пр., то те вече воюват в невидимия свят. И ако това се продължава с векове, то постепенно зреят условията за бъдещи войни и във физическия свят. След време всичко това ще слезе по-долу във физическия свят и ще се разрази в една война.
Ето защо, днешната война е подготвяна с векове в умовете на хората. Същият закон се отнася и за мира. Ако се изпращат мисли за мир, мисли за взаимно сътрудничество между народите, за справедливост, то тия мисли ще работят, и постепенно ще дойде ден за тяхното реализиране на земята.
Когато изпращаме към света зов за мир, ние пущаме в света в движение, в дейност една мощна сила, която кога да е ще даде резултат. И тая сила ще ускори идването на мира, на справедливостта, на международното сътрудничество. По този начин може да се съкрати и катастрофата, към която човечеството отива.
Защото ако една нова светлина не озари съзнанието на народите, тая катастрофа е неизбежна.
Но каквото и да стане, светлината в края на краищата ще вземе надмощие над злото по следните причини: Злото крие в себе си бацила на собственото си разрушение. Злото с всяка своя проява отслабва. Отслабва, понеже поради сходството на трептенията то привлича към себе си разрушителните сили на природата, и те го разрушават, дезорганизират и в края на краищата то ще се стопи, ще бъде слабо да противостои на мощното течение на доброто. От друга страна доброто с всяка своя проява, макар и малка, се засилва, понеже то привлича тогава пак поради сходството на трептенията, всички творчески, строителни сили в природата, които го укрепяват, подхранват, възрастват.
Така се обясняват и Христовите думи: „Малкото квас, турен в коритото, всичкото тесто заквасва."
И когато хиляди и хиляди събудени души изпращат такива мощни мисли за мир, те пращат в света една мощна енергия, която ще работи в душите и ще подготви условия за мира, ще съкрати катастрофата, която е надвиснала над човечеството и ще допринесе за изграждането на новата култура, за взаимно разбирателство между народите.
И нека новият девиз, който ще изпращаме към всички хора, да бъде: мир, взаимно разбирателство, хармония.
И всички тия малки светли поточета, образувани по този начин, ще се слеят в едно мощно течение, което ще залее света, ще измени коренно земната аура и ще подготви условията за културата на новото небе и новата земя, култура на мир. справедливост, взаимопомощ между народите, култура на братство.
Ако някой изпраща отрицателни мисли, той не само, че е отговорен за бъдещето на човечеството, понеже праща една сила, която действува разрушително в човешката култура, но той разрушава и себе си, понеже привлича към себе си тия отрицателни енергии, които ще съсипят самия него. А от друга страна оня, който изпраща строителни, светли, добри мисли: за мир, справедливост, разбирателство и пр., той не само, че допринася нещо за издигането на човечеството из днешното трудно положение, в което се намира, но той сам става привлекателен център на всички обновителни, светли строителни енергии в природата, които ще го повдигнат, ще развият неговите заложби, ще внесат светлина, радост, хиляди благословения в самия него.
Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света? На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна реалност. Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален. Умственият свят е един свят с повече измерения, отколкото физическия. Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната реалност. Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия свят.
Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения свят, и скоро това ще се изяви и във физическия.
Това е един от многото начини, по които човек може да бъде полезен за идването на красивото утре - на оная нова култура, за която са имали прозрение всички души, озарени със светлината на новите идеи. Това пробуждане на съзнанието на човечеството се очаква.
Днешната епоха е една от важните в историята на човечеството, понеже днес преживяваме родилните мъки на новото човечество: днес е епохата, когато ще стане завой в културния ход на човечеството.
Лъчите на изгряващото слънце пръскат постепенно силите на нощта. И ще настане новият ден - великият празник на пробудените души, освободени от веригите на старите възгледи върху живота.
