В миналия брой на списанието, в статията "Форма на почерка", изтъкнах една характерна особеност на ръкописното писмо у европейските народи - възможността да се свързват буквите при изписване на отделните думи. Разбира се, идеално свързване не може да се постигне, защото някои букви не допускат гладко и непосредствено спояване с другите букви. Но въпреки това, има хора, които успяват да свържат буквите в отделните думи дори и там, където се явяват естествени прекъсвания. Те изменят стереотипната форма на буквите чрез разни съединителни линийки, само и само да свържат буквите в непрекъснати думи. Безсъмнено, това отговаря на една вътрешна нужда у тях. Наистина, навикът да се пише свързано се придобива още в училището, защото там свързването на буквите се предписва като правило навсякъде, където това се допуска от стереотипната им форма. Но като се има предвид, че мнозина още от ученическата скамейка нарушават това предписание, като започват да пишат несвързано дори и там, където свързването на буквите е възможно, явно е, че свързаното писане не е въпрос само на навик. При това, има крайни случаи на свързани и несвързани почерци, които не могат да не се хвърлят на очи. Така запример, има хора, които свързват не само буквите в отделните думи, а съединяват и самите думи. Тъй както има и хора, които пишат съвсем прекъснато - те изписват буквите отделно една от друга, без да ги свързват помежду им. Очевидно, това не със случайни явления, и затова те с привлекли вниманието на графолозите още в първите времена на графологическата практика.
Между посочените по-горе крайни форми на свързан и несвързан почерк има много степени. Изобщо, за свързан почерк се счита оня, при който буквите в отделните думи със съединени една с друга така, че образуват непрекъснати линейни образувания. Несвързани са пък ония почерци, в които думите се разпадат на отделни групи от букви, в които, следователно, има чести прекъсвания.
Какъв е психологичният смисъл на този, наистина, характерен графологичен признак?
Ако отворите по старите съчинения по графология, ще намерите следните определения за психологичното значение на свързания и несвързания почерк.
Свързаният почерк означава способност у хората, които притежават такъв, да свързват представите и понятията чрез логично разсъждаване. Аналогията е ясна - както тия люде сверяват буквите при писането, така свързват и мислите си една с друга с известна логична последователност. Те са следователно хора разсъдливи, логични и практични. Те винаги изхождат от нещо дадено. Ето защо, тям им липсва, изобщо въображение, интуиция, свободен полет на мисълта, творчески замах. Те не с в състояние сами да се доберат до нови идеи, и затова асимилират чуждите, обработват ги, свеждат ги към познатото и установеното и ги правят достъпни и за другите. Ако такъв почерк принадлежи на мислител, той спада, според терминологията на някои графолози, към така наречения дедуктивен тип.
На хората с типично свързан почерк липсва оригиналност - в литературата този почерк се среща у професионалните писатели, които се отличават с голяма асимилационна способност, приспособимост и писателска техника. Между учените, той се среща у тесните специалисти, професорите, които четат по някога добре подредени и систематизирани лекции, но които сами малко творят, у компилаторите, популяризаторите и пр.
Свързаният почерк винаги изразява по-голяма последователност в мисли и постъпки, които се съобразяват с един общоприет логично-формален или морален ред. Той показва по-плавна, по-свързана, по-обиграна реч, макар често тя да е съставена от готови, оформени и улегнали от дълга употреба изрази. Свързан почерк имат повечето търговци, делови люде, чиновници, и въобще мнозинството от хората.
Как определят графолозите психологичното значение на несвързания почерк? - Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на почерка, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и интуитивни типове, твърдят, че несвързаният почерк характеризира интуитивния тип, тъй като свързаният почерк пък характеризира дедуктивния тип. Несвързаният почерк, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта. Той се среща у мислители-творци, утописти, у мнозина поети, писатели, художници и въобще хора на изкуството, които схващат интуитивно действителността и си служат повече с въображение, отколкото с разсъждение. На повечето от тоя тип люде им липсва практичен усет за живота - те мъчно могат да се приспособят към заобикалящата ги среда и са почти неспособни да оползотворят дори собствените си идеи.
От тази характеристика на несвързания почерк и на интуитивния тип, който се отличава с него, както впрочем и от характеристиката на свързания почерк и съответствуващия нему дедуктивен тип, едно изпъква особено ясно: че графолозите, които са дали тези определения, са имали пред очи почерците само на знаменити, видни люде - в областта на науката, изкуство, обществен живот - като са пренебрегнали напълно широките маси. Защото наивно би било да се мисли, че свързаният почерк характеризира във всички случаи един дедуктивен мисловен тип, и че несвързаният почерк се дължи във всички случаи на интуиция, творческо въображение и пр. У творческите натури прекъснатият несвързан почерк действително се дължи на ония чести проблясъци на интуицията, които разкъсват връзките на обикновения логически процес. Те означават характерологично пренебрегване и на оня конвенционален обществен ред, който е подчинен на една външна етика, на външни правила и закони. Интуитивният, творчески тип, който често е способен да схване вътрешната, органическа логика на живота и особеностите на природния ред, нарушава понякога човешката логика на конвенционалната мисъл и на конвенционалния обществен ред.
У масовия тип, обаче, несвързаният почерк показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано, цялостно, е твърде ограничена. Той показва, че този човек не разбира действителността и не може да се приспособи към нея. Като не е в състояние да схване поне външния ред на обществения живот, той не може да съгласува своите пориви и желания с тия на другите. При наличността на известни графологични признаци, които показват слаба интелигентност и слаба воля, несвързаният почерк характеризира в такъв случай слабоволния, непоследователен тип, който не знае, как да се държи в живота, било практически, било умствено или морално.
По-щастлив в това отношение е обикновеният човек със свързан почерк. Ако свързването на буквите в неговия почерк е правилно, това показва, че у него асоциацията на представите и логичното свързване на понятията стават леко и плавно. Човек с такъв почерк асимилира лесно общоприетите форми на всекидневния практичен живот, приспособява се към установените обществени отношения и умее със завидна последователност, следваща отъпканите пътища на ежедневието, да съгласува своите интереси с тия на околната среда.
Ясно е от казаното дотук, че дедукцията, като една по-висока форма на умствена дейност, е само един от признаците на свързания почерк, тъй както е впрочем и с интуицията, която намира графологичен израз в несвързания почерк.
И в случая със свързаността на почерка, както и при другите графологични белези, ние имаме само една съставка от това сложно явление, каквото представя почеркът. Ала този белег е, наистина, важен при определяне процеса на мисълта у човека и неговото естество.
Г.
