Веднажди Бен Ами отиде при моллата И го помоли да му каже право, Коя религия под небесата Е най-добра, най-истинска и здрава.
Дали еврейската с пророк Мойсея, Или учението на Гоатама Буда; На турците ли ще е архиерея Или Христос – Месията на Юда.
Тогаз Моллата със ръка поглади Си бялата брада, очи възведе към свода син и къмто госта млади Приведе се и почна таз беседа:
Една е истината свята в тия вери, Но само в разни времена родени. Различие в тях не мога да намеря – От Бога всички са благословени.
Не виждаш ли, че във всичките учения Законът е еднакъв: люби Бога И ближния! Тук има ли съмнение? Различие в тях да видя аз не мога.
Която щеш от тях си ти избирай Но тия заповеди само не забравяй! Във буквата се много не зазирай, Духът търси и него не оставяй.
И Бен Ами възихтен се изправи Понечи да си тръгне, но застана, Дълбоки теманета кат направи, Туй слово в отговор захвана:
– И аз така си мислех на сърцето, Но рекох си, да питам и Моллата, Дали едно се знае под небето, Че истината скрита е в душата.
Възрадван Бен Ами си тръгна, Сияние огрея му лицето. От устните му песен се изтръгна Извираща дълбоко от сърцето.
– О, Господи, мой Татко вековечни! Гласът ми чуваш ли как блика? Това е обич сладка, неизречена, Която слаб е да мълви езика...
И утринните пролетни зефири Подзеха песента с шеллата , Подкарани от златострунна лира Разляха радост, щастие на земята.
* * *
МЛАДОСТ
Още са светли багрите дивни, Младост в живота ми, младост! Още са звездни и звучни нощите, Песен и блян се преплитат.
Още извива низ стръмнините Пътя ми – ручей планински, Мамят красиво там далнините Будният поглед за всичко.
Още са силни жажда и порив, Вечното слънце зове ме В житни полета и плодни градини – Крепки за труд са ръцете.
Още далеч е там в низините Равния път на отмора, Младост разцъфнала, спри и попей ми, Дивна е твоята песен!
S.
* * *
ТИ
От далече идеш Ти и тръгнал си отдавна, Вековете дълги шепнат спомени за Тебе. С флейта златна тихо свириш, будиш Ти душите И вървиш и с поглед сочиш пред тях далнините.
От далече идеш Ти и носиш мир небесен, Руùни вековни падат в стъпките Ти светли; Като слънчев изгрев носиш радост и надежди И събличаш и отнасяш старите одежди.
От далече идеш Ти, разливаш дар обилен, И роси в сърцата влага, семена поникват; Като майка с необятна обич към децата, Търпеливо Ти отглеждаш цветя във душата.
S.
* * *
ПЕСЕНТА НА ВОДНИТЕ КАПКИ
Слънчев лъч целуна капчиците водни, капчиците чисти литнаха с крилца. Светлите простори срещнаха ги с радост, и запяха дружно чистите сърца.
И запяха дружно капчиците водни: „О, велика радост, радост след тъга!” Трепна на небето арфа седмострунна, трепна и засмя се светлата дъга.
„Ний сме на земята кротката надежда, ний ще украсиме нейната печал. Всеки цвят ще види нашата усмивка, всеки лист копринен – чистия кристал."
С тази песен нежна капчиците водни слязоха надолу рано сутринта, с тази песен чиста влязоха в земята, с тази песен тиха срещнаха скръбта.
И вървяха дружно капчиците водни, скръб след радост светла сещаха сега. Но в мрака запяха: „Извор ще намерим и ще пеем всички в светлата дъга!”
