Още от най-древни времена е било подготвяно идването на Христа. Подготвянето е било в трояко направление. На света са били дадени разните религии: браманизъм, маздеизъм, херметизъм, орфеизъм, мозаизъм, будизъм и пр., чрез които да се подготви човешкото съзнание за разбиране на онова, което носи Христос. Затова всички други религии трябва да се разглеждат като подготвителни стъпала за идеите на Христа.
И по друг начин се подготвяли условията за идването на Христа. Някои мислят, че само в мозаизма - в книгите на Стария завет - се загатва за идването на Христа. Обаче се знае, че още в атлантско време, - хиляди години преди Христа - в окултните школи са били подготвяни учениците за това най-велико събитие в земната история - идването на Христа, който не е обикновен основател на религия, но носи със себе си нещо съвсем ново, от което зависи цялата бъдеща посока на човешкото развитие, и чрез което след слизането се дават възможности, условия и сили за възлизане. В Атлантида Посветените са говорили на своите ученици за Онзи Великия, който има да дойде и са подготвяли по този начин съзнанието им за Него. А пък и този вид подготовка има голямо значение, понеже тоя, който е слушал с благоговение, с безгранична любов за Онзи Великия, който ще дойде и ще донесе силите за възхода, той вече е подготвен да разбере по-после и самия Христа, когато дойде. И тия, които Го приеха при Неговото идване и играха голяма роля за разпространението на християнството - апостолите, първите мъченици и пр. - те не са случайни хора. Те са били взети именно от редовете на тия, които са били подготвяни в течение на много по¬коления и са имали по този начин една вътрешна връзка с Него много по-рано преди Неговото идване.
Третият начин за подготовка на благоприятни условия за Неговото идване е бил подготвяне условията за физическото Му тяло. Някой може да запита: „Защо с такова голямо внимание и с такива големи подробности се излага в Евангелието на Матея и Лука родословието на Христа? Това дали е само една историческа хроника без значение? Онзи, който знае окултните закони в природата, той ще види в туй едно дълбоко указание за начина, по който постепенна били подготвяни условията за физичното тяло на Христа. Всички тия поколения, от чието потомство се е получило физичното тяло на Христа, са били старателно подбирани. Много хиляди години преди Христа са били подбирани лицата, които образуват веригата от поколения, в която верига после се ражда на своето време и самият Христос, защото за да се изяви едно такова велико Същество, каквото е Христос, едно Същество извън човешкия кръг, едно Същество космично, божествено, не може да се послужи с какво да е физическо тяло. Например, може ли геният на един Бетховен или Шилер да се прояви чрез тялото на едно лице от австралийските диви племена? Тук важи от една страна самата форма на черепа, на мозъка и пр., но от друга страна важи и нещо още по-дълбоко: самият строеж на материята, самите трептения, на които тая материя може да отговаря, може да възприема и да предава - дали тая материя е чувствителна и възприемчива към най-тънките трептения, които слизат от божествения свят.
И една от причините за ограничеността на днешния човек е несъвършенството на неговата форма, защото човешката душа е нещо много по-велико от това, което човек проявява във физическия свят. Тя има много по-големи знания, сили. способности, дарби от проявените, но тя в това несъвършено физично тяло не може да се прояви. И тая проява е въпрос на бъдните векове. И всички тия поколения, предшествуващи Христа, изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Христа. Ще дам един прост пример: например, четете историята на Рут в Стария завет и ще се види, как наглед „случайно" се нареждат някои работи, за да може да получи Христос при своето идване едно тяло най-чисто, най-префинено, най-чувствително и най-годно като инструмент за проява на това Велико Съзнание.
Нека сега да разгледаме един от поетичните разкази в гл. 2 от Евангелието на Матея, именно разказа за мъдреците от изток, Те се научават от една звезда за Неговото идване и отиват във Витлеем да Му се поклонят, като Му принасят дарове: злато, ливан и смирна.
Разказът за Звездата има голямо значение. Тия мъдреци са били достатъчно учени, за да могат по особеното, необикновеното съчетание да познаят, че се е родило едно необикновено лице, което трябва да намерят. И пак по звездите те са могли да определят областта, местото, дето той се е родил. Този разказ за звездата има и друго по-дълбоко значение: звездата - това е проява на разумността в света.
За да разгледаме значението на този разказ за мъдреците от изток, нека хвърлим кратък поглед върху историята на човечеството. В една по-предишна статия се изтъкна, че историята на човечеството от атлантско време насам е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя. Това слизане от духа към материята се нарича инволюция. След това почва неговото постепенно възлизане. Това е еволюционният период. Граница между двете епохи е идването на Христа. Древните култури: индийската, персийската и египетско-асирийско-вавилонската са били култури на инволюция. И затова, опитността, способностите, добити тогаз, принадлежат на инволюционния период. Можеш ли да си послужиш при възпитанието на 15-20 годишен младеж с методите, които употребяваш при тригодишното дете? Методите, които са необходими за човека, се менят според възрастта му, според степента на съзнанието му.
Мъдреците, които дошли при Исуса и му поднесли своите дарове, в известно отношение представляват същества, добили посвещение в окултните школи на тия три култури. Те представляват същества, издигнати до най-високата точка, която може да се достигне в тия култури. Те представляват есенцията на тия култури. Но тия мъдреци чувствуват, че иде Великият, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия, ще внесе нова светлина, нови възможности и ще ги постави във връзка с изобилния живот.
Източната философия стигна до едно място и това, което е дала, е дълбоко, но това са методи, които са били полезни на човека в инволюционния период. Те са били необходими за времето си. Но за човека в еволюционния период требват нови методи, нови програми, нови сили, нови пътища.
Идването на тия мъдреци от изток при Исуса в известен смисъл символизира, как напредналите души на трите предшествуващи култури съзнават, че с Христа иде нещо ново, което надминава тяхното знание, техните възможности и от което те имат нужда. Тук виждаме, как източната философия на Индия, Персия, Египет и пр. съзнават, че ще трябва да отидат да се учат при Христа. И това постепенно ще се осъществи и във външния живот на човечеството. Това значение имат думите: „Ще бъдат едно стадо и един пастир". Едното стадо - това е цялото човечество, а пастирът е Христос.
Този разказ за мъдреците от изток има и друго, още по-дълбоко значение. - Защото фактите, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от разни полета. Защото нещата, които стават във физическия свят, същевременно са символ на вечни истини.
Тия мъдреци идат от изток! Понятието „Изток" можем да разгледаме от буквално гледище. Що е изток от едно по-дълбоко гледище? Що е мистичният изток, що е вътрешният изток? Когато получаваш подкрепа, последната иде от мистичния изток. Значи тя иде от един разумен свят. Изток - това е полето, в което работят великите Души, с пробудено, просветлено съзнание, живущи в реалността на Истината и Свободата. Изток - това е царството на Истината, на разумността, царството на Духа! Когато ново съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогаз лицето му е обърнато към изток, към вътрешния изток, от дето идат всички живо¬творни енергии, които градят, обновяват, освобождават и възкресяват.
Великият разумен принцип, който работи в цялата природа, разумността в природата поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителят казва: „Единият от тях донася дар за Неговия ум, другият - за Неговото сърце, а третият - за Неговата воля". С други думи, тия разумни сили в природата са като тил на Христа, те Го подкрепят.
Кои са тия Същества, които са като тил на Христа и които съдействуват за Неговата работа? В посланието към Евреите, глава 12, стихове 22-24 се дава само едно слабо загатване за съществуването на Великото Всемирно Братство. Ето що се казва там :
„Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели и при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога Съдията на всички, при духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство, при Исуса Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата".
Това е едно много дълбоко място, което може да се напише само от един посветен, какъвто е бил апостол Павел! Що се разбира под „хълма Сион", под „града на живия Бог", под „небесния Ерусалим?" Това е именно онзи разумен център, който работи в природата. Тук като се говори за „десетки хиляди тържествуващи ангели" и за „събора на първородните*, се разбират тия членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса и които отдавна, - в други, минали вселени - са завършили. своето човешко развитие и сега ръководят строителните процеси в природата. А пък дето се говори по-долу за „духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство", тук се загатва вече за тия същества от сегашната човешка раса, които са завършили своето човешко развитие и са почнали да помагат във великата творческа работа на Всемирното Братство. И като се говори още по-долу за „Исуса Посредника на новия завет", загатва се за Неговата Мисия в свръзка с възхода на човешката раса. А изразът: „поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата” - загатва за онова, което е дал Той на човечеството - изобилния живот.
Този разказ за мъдреците от изток между другото загатва и за връзката на дейността на Великото Всемирно Братство с мисията на Христа! Мъдреците се покланят на Исуса във Витлеем и Му поднасят своите дарове. Значи разумните сили в природата са впрегнали всички свои сили за каузата на Христа, за реализирането на великата Негова идея: във възкресението на човешката душа и влизането ù в изобилния живот!
