През лятото на хиляда деветстотин двадесет и втора година един мелничар живял до това време в с. Тракиец, Хасковско, дето експлоатирал една тамошна мелница, ми разказа следния случай, който ни представя ясна картина за прераждането.
Жител от село Тракиец, който лично му разказал случката, отишъл да смеле брашно на една от водениците в края на самото село, която е водна – имала е за двигател хоризонтално колело с вертикална ос, на улей. Той е бил с детенцето си, което е било на около пет години. Последното се било заиграло около воденицата, а той, улисан в работата около мливото, не обърнал внимание къде играе детето и че то било на опасно място до самия улей. Детето, играейки на това място, се хлъзнало и паднало в улея, пълен с вода. То изпищяло, но не могли да му се притекат овреме на помощ и то се удавило
Минало време. Същият човек имал дете, което, когато станало на същата възраст, за изненада на родителите му, когато наближили веднъж същата воденица забелязали, че то с предпазливост и страх говори за водата на воденицата, казвайки на баща си: „Тате, аз тук съм падала, давила съм се на това място” сочейки улея.
Нека сам читателят извади заключението си от тоя факт.