Ние живеем в свят, който е толкова известен, колкото и неизвестен. В това отношение животът е подобен на математиката. И в математиката има задачи с едно, две или повече неизвестни, които трябва да се решат. Повидимому човек мисли, че разбира живота, но в края на краищата той вижда, че се намира пред много неща неизвестни и неразбрани. В такова положение се намират учения и простия, младия и стария, богатия и сиромаха. Когато младият живее със стария, той става тъжен; когато старият живее с младия, и той става тъжен. Защо ? – Младият има едни възгледи за живота, старият има други възгледи. И двамата остават неразбрани един за друг. Това се дължи на две различни течения в живота, които произвеждат два различни резултата. Тъжното, скръбното течение се произвежда от сърцето, което представя живот на смени: радости и скърби, надежди и обезсърчения.
Човек е само онзи, който мисли. Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него. Тъй щото, истинският човек мисли право и не върши престъпления. Когато се говори за човек в прав смисъл на думата, разбира се силният, великият човек, който никога не умира. Той е безсмъртен. Човек е подложен на видоизменения, на промени, но той не умира. Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ? Гъсеницата минава от по-ниско в по-високо състояние, но тя не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави някое разумно същество. Животът е най-голямата свобода, в която може да се постави разумния човек. И смъртта е необходима, и животът е необходим. Смъртта, като ограничение, е необходима за животното, за звяра в човека. Той ще мине през най-тънката цев, каквато съществува в живота. Пред тази цев и злото се спира. То не може да мине от другата страна на смъртта, защото там вече е животът на безсмъртието.
Когато умът в човека се пробуди и почне да работи, ние имаме човек, който е научил първите букви от езика на Великата природа. Той знае вече, де са скрити всичките богатства; той знае, де се намира най-хубавото жито, де виреят най-хубавите плодове. Той знае, де се намира елексира на живота. Щом висшият ум дойде у човека, всички страдания и противоречия в него изчезват. Този човек свободно може да се повери на своя ум, защото той ръководи неговата съдба. Само умът е в сила да спаси човека.
Когато умът дойде в човека, той ще си зададе въпроса: Що да сторя, за да придобия вечния живот? Отговорът на този въпрос се крие в работата на самия ум. Висшият ум в човека е наречен „мълчаливият” който заема най-малкото местенце. Той седи, наблюдава, ръководи. Само най-тънкото ухо е в състояние да схване тихия глас на ума. Сърцето се бушува, вълнува, търси изходен път. Умът мълчаливо работи, помага на човека, освобождава го от страданията. Когато висшият ум дойде в човека, той ще му покаже, как може да се роди изново, как може да придобие безсмъртието.