Стефан

УТРО

Тъмно още;
А звезда зорница
Вече е тържествено огряла.
Утро иде!
Радостно душата се въззема
С вяра и надежда в Новий ден.

СЪБУЖДАНЕ

Едва се бори разклащат, утринен вятър люлее върхари.
В тъмни зори се песен разнася,
Подема я предутрен повей самотен.

От пролука трепна безкрила Звездица
От пролука на облаци струпани в'чудни камари.

Далече на изток се вече ведрее; нощта - подгонена
По тъмните горски усои се крие.

...КОЕТО НЕ ПОЗНАВА ШУМ

]Не бой се ти, решил
Самичък Себе да постигнеш.
Върви самин напред
Че вятърът попътен е роб
На чужда воля!
А само смелият чертае собствен друм.
Върви напред!
...Тъй чух... И стихна туй,
което не познава шум.
А само далече, далече отгласяха тръби -
Към себе си върви - напред!

ЖЕРАВИ

Жерави излитнали, изкрякат отгоре.
Жерави в клин прелитат над мен.
Не жерави – това са бели птици.
Ах, не и птици – а моите мечти.

Жерави. Жерави, тъй мощни птици!
Кой свиден сън отнасяте далеч?
Там помня нещо незнайно, красиво.
Душата ми бе изтъкала блян.

Жерави! Самин аз отлитам далече,
Не можете ли зърна вий моя път?
Жерави бели, вий светли сте птици,
Вий, сладостна нега сте в детския сън.