Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186

Днес, по целия християнски свят, празнуват тържествено възкресението на Христа. Стари и млади, бедни и богати, вярващи, та дори и невярващи, са обзети от трепета на нещо необикновено, не делнично, — обгърнати са от светлината на този наистина велик ден. Дори и без да иска, дори и без да вярва, дори и когато съзнателно се противопоставя на това, всеки човек чувства в душата си, в една или в друга форма, величието, силата и красотата на този ден. Всеки, дори и най-падналия човек, чувства някакъв невидим, тайнствен и непонятен лъх на нещо велико, светло и красиво, което прониква в душата му.

Този ден наистина се различава много от веригата делници и празници на останалата част от годината. Във въздуха като че ли витае нещо особено, носи се навсякъде и прониква навсякъде, дори и през най-дебелите обвивки на загрубелите човешки сърца, като смекчава, радва, облагородява и издига, прави ни, макар и за кратко време, малко посече човеци.

Кое е това невидимо, но все пак напълно реално нещо, на което дори и този, който го отрича, не може да не се подчини, не може да не го почувства?

Това е светлината на тържествуващата жертва, това е триумфа на Духа над плътта, това е песента на възкръсналия живот.

Житното зърно падна в земята, то биде затрупано от черната пръсти, но то не изгни, то не умря, не изчезна — то възкръсна в светлината на новия ден, погалено от животодаващите лъчи на слънцето, за да даде не вече едно, а — десет, двадесет, петдесет.

Ето пътя, единствения път, по който ние, хората, ще намерим онова, което по хиляди пътища, увлечени след хиляди идеали, напразно търсим. Ето пътя, по който ще осмислим истински нашия живот.

Дай живота си, за да го спечелиш!

Пожертвай се, за да израстеш. Умри, за низшето в себе си, за да възкръснеш за висшето.

Иначе ти ще останеш един талант безплоден, заровен в земята; ти ще останеш едно зърно непосято, което завинаги ще си остане само, ти ще се вкостениш и вкамениш в егоизма, индивидуализма и самотията на твоето единствено възлюбено от тебе „аз“.

А само когато се издигнеше до твоето истинско, висше „Аз“, ти ще намериш себе си, ще намериш връзката с всички същества и силата за великата жертва.

Христос възкръсна! — се чува днес навред.

Христос наистина възкръсна, Духът наистина победи плътта, животът наистина победи смъртта!

А ние? А в нас?..

Всичко това стана само за да ни се посочи нашия път, за да ни се даде един велик пример.

Тръгнали ли сме ний по този път? Готови ли сме да възкръснем — да се освободим от робството, от веригите на материята и злото?. . .

Христос възкръсна в светлина и слава, и Той ни зове по своя път. Той се пожертва за нас, за да ни научи и ние да се жертваме за нашите ближни. Той ни учи да умрем за низшето, за да заживеем за висшето.

Да дадем живота си, за да го спечелим наистина и завинаги.

Защото само по пътя на Жертвата човек ще достигне до възкресение и освобождение от злото.

Пламен

Пролетна песен

Течете извори, рекички!

Грей мощно, слънце жизнетворно!

Да раснат вред цветя, тревички,

Да никне зрънце благотворно!

Повявай ветре из простора

И привет — мирис от цветята,

Носи на всички братя — хора,

Полъхвай с ведър лъх челата!

Запейте, птиченца крилати,

Над ширни планини, полета.

Носете привети благати

На всяка горест и несрета!

* * *

МОЛИТВА

Мой вечен Спътник във всемира,

Мой благ Водител и покров!

О, чуй звънтящата ми лира,

О, чуй молитствений ми зов!

— Да грейне обич на земята,

И вси вериги да стопи!

На нов, жадуван ден зората

Да пламне с мощни си лъчи!

Да стихнат стонове страдални,

Да стихне братската вражда!

Да трепнат звуците кристални

На химн възторжен във света!

Да бликнат извори на младост

Във чисти, любещи сърца!

Да бъде щастие и радост,

Да бъде дивна бъднина!

В. С. Недев

Р. Щайнер

Мистерията на голгота

Из „Евангелието на Св. Йоана“

Цялото Евангелие на Се. Йоана ни отправя към онова централно събитие в историята на човечеството, което ние наричаме мистерията на Голгота.

Да се разбере езотеричното значение на тези мистерия, това значи, едновременно, да се разкрие дълбокия смисъл на Евангелието на Йоана.

Това. което съставя центъра на Голготската мистерия, за окултизма, то е момента на разпятието, на приковаването на кръста, когато кръвта на Спасителя почва да тече от неговите рани. И тук ний ще си припомним това. което вече много пъти сме имали случай да кажем: За този. който познава висшите светове, всяка материална, физична субстанция е само външен израз на нещо духовно. Да извикаме пред очите на нашата душа физическото събитие на прикования върху кръста Христос, чиято кръв се струи през неговите рани. Какъв духовен смисъл има картината на това физическо събитие, за този, който разбира добре Евангелието на св. Йоана?

Физическото събитие на Голгота е израза, проявата на един духовен процес, който представлява централната точка на цялата земно еволюция. За модерния материалистичен дух тези думи не ще имат никакво значение, защото за него е невъзможно да си представи, че в събитието на Голгота, единствено по рода си, е станало нещо по-друго, отколкото във всяко аналогично събитие. Съществува, обаче, грамадна, съществена разлика между всичко, което е станало на земята преди събитието на Голгота, и това, кое то става след него.

И, за да можем да обрисуваме вътрешната страна но това събитие във всичките й подробности, нека си припомним. че не само хората притежават физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че една звезда, едно небесно тяло, не е направено само от физическата субстанция, която астрономът наблюдава. Всяко небесно тяло има, също така, своята етерна и астрална природа. Нашата земя има своето етерно тяло и своето астрално тяло. Ако тя нямаше етерно тяло, не би имало растения на нейната повърхност, и ако тя нямаше астрално тяло, не би съществувало животинското царство. За да си представим етерното тяло на земята, трябва да имаме пред вид че неговият център съвпада точно с физическия център на земята. Цялото физическо тяло на земята се къпе или е обгърнато в нейното етерно тяло и тези двете, на свой ред, са потопени в астралното тяло. Следователно, ако един ясновидец би наблюдавал астралното тяло на земята в течение на дълги периоди, той би видял да стават в него промени, също такива, каквито в етерното тяло. Да си представим, че един ясновидец наблюдава земята от една звезда. Той ще види не само физическия глобус, но също така и една светеща аура, която го обгръща, и която е съставена от етерното и астралното й тела. Ако този ясновидец е стоял много дълго време на тази звезда, достатъчно, за да може да наблюдава хода на епохите. предшестващи идването на Христа и да присъства но Голготското събитие, ето какво би констатирал той.

Аурата на земята, нейните етерно и астрално тела, притежават известни цветове и известни форми, но след един определен момент, тези цветове се прояснят. Кой е този момент? Това е момента, в който, на Голгота, изтича кръвта от раните на Исуса Христа. Духовната същност на земята се променя в този момент.

Ние видехме, че слънчевият Логос, в същност, е сбор от Елохимите, които са свързани със слънцето и обливат земята с духовни дарове, посредством физическите излочвания на слънцето. Така, слънчевата светлина е част от физическото т%ло на духа. на душата на Елохимите, на Лотоса. В момента, когато става събитието на Голгота, силата, която се излива отвън върху земята, започва да се съединява със самата земя. Нейната аура се изтъня.

Но Голготското събитие може да бъде разгледано и от друга една точка. Ний знаем, че преди да вземе формата на настоящата земя, нашата планета е минала през три други въплъщения — тя минала през формите на Сатурн, на Слънцето и не Луната. Когато една планета достигне целта на своето развитие, с нея става това, което става с всеки човек, който завършва живота си в края на едно въплъщение. Планетата минава през едно невидимо състояние, наречено „пралайя“. след което тя отново се въплъщава. Това именно е станало между последното въплъщение на земята (като Луна) и нейното настояще въплъщение. Тя излезе от едно духовно съществуване, невидимо, но реално, и влезе в един етап, който бе последван от тия, които описахме в предшестващата глава. Когато тя се появи така, тя бе свързана отначало с цялата съвкупност от елементите, които трябваше да образуват нашата слънчева система. В тази епоха, тя се простираше фактически до орбитата на най-отдалечените предмети на тази система. Всичко това представляваше тогава едно цяло. Планетите се отделиха едва по-късно.

Тока, до известно време, земята е било съединена с нашето сегашно слънце и с нашата сегашна луна. Било е, значи, време, когато настоящите слънце, земя и луна са образували едно огромно тяло. Такова нещо е представлявала земята във времето, когато астралното тяло и Духът се носели над една парообразна маса. Следователно, силите, които сега са в слънцето, сили физически и духовни, са били някога съединени със земята. После идва времето, когато слънцето се е отделило от земята — не само физическо слънце, със своята физическа светлина, но също таке и духовните същества, начело с Елохимите, истинските духове на светлината. Тялото, което се явява тогава, е подобно на това, което би дал сбора от земята и луната в техните настоящи форми. В продължение на известно време, наистина, земята, отделена от слънцето, е продължавала да бъде съединено с луната. Отделянето на луната е станало именно в лемурийската епоха и оттогава са се установили отношения та на тези три небесни тела, такива, каквито ги виждаме днес. Необходимо е било, щото един от Елохимите да действа от вън, и затова един от тях се отделя, за да управлява луната и да отразява от там силата и излъчванията на другите шест Елохима. Днес ние живеем на земята като на един вид остров, който се е откъснал от слънцето и луната. Но ще дойде време, когато нашата земя отново ще се съедини с тия небесни тела и ще има едно тяло с тях. Хората тогава ще бъдат достатъчно одухотворени, за да могат да поносят динамизма но слънцето. да го асимилират и да се съединяват с него. Тогава, тъй да се каже, хората и Елохимите ще имат едно общо поле на проявление.

Коя е силата, която ще реализира това съединение?

Ако Голготското събитие не бе станало, никога това съединение, това възвръщане на земята към слънцето, не би могло да се извърши. защото, чрез събитието на Голгота, силата на Елохимите, на Логоса, съдържаща се в слънце то, се съедини със земята и й даде необходимия импулс; занапред силата на Логоса, съединена със земята, се стреми към силата на космическия Логос и това ще докара, в края на краищата, съединението не двете тела. Събитието на Голгота възвърна на земята. в нейното духовно същество. устремът, който ще я заведе направо при слънцето. Затова именно, силата но Логоса, която по-рано идваше отвън, сега се поглъща от духовния живот на земята, и това именно след Голготското събитие. Откъде по-рано земята получаваше своя импулс? От силите, които идваха от слънцето на нея. Какво живее оттогава в нея? — Самият Логос, станал, благодарение на Голгота, дух на самата земя.

Както е вярно, че нашето тяло е обитавано от един дух и от една душа, също така е вярно, че тялото не земята, това тяло, съставено от минерали, растения и животни, това тяло, върху което ний ходим, е обитавано от една душа и от един дух, който е именно Христос. Христос е Духът на земята.

Из книгата „Евенгелието на Св. Йоана“

(следва)

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Ти си Христос - Син на Бога живаго

(из неделната беседа „Ти си Христос, Син на Бога живаго“ – 28.02.1937 г.)

„И отговори Симон Петър и рече:

Ти си Христос, Син на Бога живаго“.

Йоана 16 гл. 16 ст.

Човек все трябва да има нещо, на което да се обоснове — тил трябва да има той, и цел трябва да има, към която да се движи.

„Ти си Христос, Син на Бога живаго“. Тези думи имат значение само за онзи, който разбира нещата. Ако ви говорят нещо по астрономия, вие трябва да разбирате какво е астрономията. В сегашния век не е както едно време е било. Днес знанието е проникнало навсякъде. Следователно, днес не е както едно време, да вярваш във всичко, каквото ти казват. Днес хората за всичко искат доказателства и при това не само от едно гледище. Дали съществуват нещата, ние можем да го докажем чрез зрението си, чрез слуха си, чрез обонянието си, чрез вкуса си, и чрез усета си. Това са пет естествени мерки, чрез които ние мерим нещата, но не са само те. Много начини още има, с които ние можем да доказваме нещата.

Нещата могат да се доказват и чрез интуицията. Интуицията е особено чувство, чрез което човек схваща непосредствено. С интуицията ти можеш да знаеш неща, които ще станат в далечното бъдеще. С интуицията ти можеш да знаеш как ще за-почнеш и как ще свършиш. Понеже за сега интуицията не е развита у хората, като се интересувал» за себе си, те ходят по разни гадатели, да им предсказват, какво има да им се случи, какъв е късметът им.

Всеки ученик, който учи, добър късмет има. Който не учи, той няма късмет. Късметът на човека е в неговият положите-лен ум и в неговото положително сърце- Според мен, късметът на човека седи и в друго нещо. Късметлия е онзи човек, за когото са заинтересувани много разумни хора. Не един, не двама, не трима, но хиляди хора трябва да бъдат заинтересувани от него, за да бъде този човек късметлия. Когато Христос дойде на земята, от него се заинтересуваха трима от ней великите мъдреци на тогавашния свят, и дойдоха да го поздравят. Те казваха: Този човек е късметлия, той носи нещо велико в света. Те му донесоха подаръци: злато, смирна и ливан — един подарък за Неговия ум, един подарък за Неговото сърце, и един подарък за Неговата воля. Тъй щото, ако и вие искате да бъдете късметлии, от вас трябва да се заинтересуват умни хора. а не глупави. Ако от тебе се заинтересуват глупави хора, и ти глупав ще станеш. Ако се заинтересуват лоши хора и ти лош ще станеш. Късметът на човека се заключава в това, какви хора ще се заинтересуват в него. Тъй че, късметът, щастието седи в това, да си свързан с разумни хора. Благословение е да имаш един умен приятел, благословение е да имаш умен баща, умна майка, умен брат и умна сестра. Благословение е да имаш един умен ученик, благословение е да имаш един умен учител.

Само когато влезе във връзка с разумните хора в света, човек има условие да проникне в глъбините на своята душа, и да изнесе от там скритото от вечността знание в нея.

Вашата душа е книгата със седемте печата, за която се говори в Откровението.

И вие сте човекът, който сте повикани да отпечатате тази книга, и да видите какво има в нея. Вие можете да търсите вашето щастие отвън, но се изискват ред условия. докато го намерите. Ако семето търси своето щастие отвън, право е то — ние не отричаме това. Но ако това семе не се посее в някоя нива, и ако то няма онези вътрешни сили, за да използва почвате, под която е поставено, това семе никога няма да разбере какво нещо е външният свят. Сега всички говорят за добрите условия на нивата. Добрите условия съществуват. Никой не може да отнеме добрите условия.

Единствената спънка за човека в сегашния живот, това са вътрешните условия. Човек сам е една голяма спънка за своето развитие.

Той сам е една голяма спънка за своето щастие. Той сам е една голяма спънка за своето умствено развитие. Той сам е една голяма спънка за обходете на хората към него. Мъчно нещо е да се справи човек с лошите условия в себе си. И в това положение мъчно може да му се помогне. И знаете ли от какво произтичат страданията и мъчнотиите на Христа на земята? — Понеже той даде голямо доверие към хората, той вярваше, че ще излезе нещо от тях. Когато човек се е създавал, Той е станал гарант за него, защото е вярвал, че от този човек ще излезе нещо. И затова Той слезе на земята, да поеме върху си всички задължения на хората, да ги освободи от непоносимия товар, с който са се натоварили през дългото си съществуване, и да им посочи пътя към Бога, който те бяха изгубили.

Сегашните хора са недоволни. без да имат основание. Те мислят, че са сами в света и нищо не могат да направят, но те трябва да знаят, че не са сами в природата. Затова, вие няма какво да сте недоволни, че сте сами в света, трябва да знаете, че сте сами и да се заемете да изучавате законите на природата, която ви заобикаля. За целта вие трябва да изучавате нейния език

Всичката погрешка на хората седи в това, че те искат някои неща преждевременно.

Вие трябва да чакате, да дойдат Божествените блага според определеното за тях време, според определените закони.

Христос запита учениците си: „За кого ме мислите че съм“? И отговори му Симеон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога жива го“. Христос знаеше за какво беше дошъл на света. Той дойде на земята да изправи всички погрешки на хората.

Хората търсят щастието. Но щастието е само потик, и то за човек който мисли.

Щастието е достояние само за онзи човек, който добре мисли, който добре чувства, и който добре постъпва. Тези три неща обуславят щастието. Щастието е само за онези хора, които разбират нещата. Вие не можете да бъдете щастливи по единствената причина, че не разбирате онова богатство, което е вложено във вашата глава и във вашето тяло. Много ни е дал Господ. но много малко знаем и използваме от това което ни е дадено. Запример съвременните хора постоянно се гневят. От где произтича гнева? Един германец още в миналия век, като правил своите научни изследвания намерил, че гневът се дължи на два мозъчни центрове, които се намират около ушите, отзад зад ушите. Когато тези два центъра са силно развити, правят човека гневлив.

Гневът е една творческа енергия в човека, по за да може да се използва тази енергия за творчество, а не за разрушение, тя трябва да се канализира, трябва да се контролира и направлява разумно. Само онзи може да използва енергиите на гнева, който мисли. Човек, който мисли, е смел и решителен.има една самоувереност в себе си. Той е човек, който гради. И затова онези, които мислят, те ще наследят царството Божие. Човек не може да бъде смел, не може да бъде безстрашен, докато не мисли. Щом хората изгубят онази основа, върху която животът им почива, те стават страхливи. Когато богатият изгуби богатството си, той става страхлив. Когато ученият изгуби знанието си. той става страхлив. Когато младата мома изгуби своята красота и своето здраве, тя става страхлива. Изобщо, когато хората изгубят същественото, върху което е поставен живота им, те стават страхливи. Следователно, страхът е отричане на онзи разумен план, на онези разумни същества, които ни водят към постигане на нашето щастие Когато Христос говори за своя Отец, Той е искал да каже, че Отец му е по умен от Него, и, следователно, Христос е дошъл на земята да стори Неговата воля. а не своята. Неговият Отец представя онова велико общество на разумни същества. Значи, около Бога живеят много разумни същества. И тогава ние не можем да съществуваме, ако отричаме Божественото в себе си. Като отречете Божественото, ще отречете и Любовта, а с това ще отречете и живота и себе си. В света, в който живеете, вие трябва да поставите за основа любовта. Като говоря за любовта, аз не я вземам в тази форма, каквато днес хората я разбират. Това, което хората наричат любов, то са известни интереси.

Сега аз не искам да ви убеждавам да вярвате в нещо ново. Аз искам да ви убедя, че всеки от вас има едно съкровище, оставено от баща му, но трябва да намерите ключа, с който да го освободите. Аз ви давам сведения. как можете да намерите тези документи, с които да освободите вашето богатство. Като освободите богатството си, тогава ще разберете новото учение на любовта, за което ви говоря, и коренно ще измените възгледите си за живота и смъртта. Като върви в пътя на Любовта, за който ви говоря, човек ще дойде до безсмъртния живот и ще има опитността на пророк Илия — да го вземат с огнена колесница, да го заведат на небето. Огнената колесница е колесницата на живота. И всички хора, които са придобили вечния живот, са влезли именно в такава огнена колесница. А пък Христос, без огнена колесница, се възнесе на небето. Той, след като остави благословението си на хората, почна да се въздига нагоре със своята мисъл и си замина. Христос нямаше нужда от огнена колесница, защото беше от девствените Божествени Духове, които живеят във абсолютната чистота. А Илия имаше още нещо да пречиства в себе си. И тази огнена колесница, то беше последният метод за пречистване, през който трябваше да мине, за да влезе във вечния живот. Когато Христос се възнесе, Той се възнесе с тялото на душата, което е толкова пластично и така добре организирано, че може да става малко и голямо, видимо и невидимо. Това тяло именно строи и организира физическото и всички останали тела на човека.

Сега аз не искам да вярвате в това, защото според мен, за да вярвате в нещата, вие трябва да имате любов да ги проверите. Ако днес нямате нужната любов, ще чакате, докато я придобиете. Като я придобиете, тогаз ще проверите нещата. Това, което днес ви говоря, един ден ще го проверите, ще видите, че е било вярно. Но до като дойдете до великото знание на любовта. вие трябва да проучите това, което съвременната наука е дала, защото то е като едно въведение във великото Божествено знание. Милионите хора, които са заети със съвременната наука, работят под ръководството па Божествения Дух. Затова трябва да изучавате всички съвременни науки, защото те поучават онези сили, процеси и закони, които работят във видимия свят и в нашия организъм. Вие не трябва да бъдете като калугерите, да бягате от живота и от знанието. Мнозина стават калугери, като мислят, че като се скрият там. ще разрешат въпроса с жената. Всички калугери бягат от жените. В това отношение у Адама имаше една хубава черта, за която заслужава уважение. Той беше доблестен. Той казваше за Ева: Добра или лоша, аз я изисках от Господа и затова не я напущам. Аз ще отида с нея, и, каквато е нейната съдба, такава ще бъде и моята. В който ден Адам беше готов да се пожертва за жена си, в този ден Господ каза: Понеже ти се пожертва за жена си, и аз ще се пожертвам за тебе и за нея. Наистина, ако човек не е готов до се пожертва за онзи, когото обича, тогава и Господ няма да се пожертва за него. Ако ти се откажеш от този, когото обичаш, и Господ ще се откаже от теб. Ако ти мислиш за ближния си, и Господ ще мисли за ближния ти и за тебе. Ако ти се откажеш от ближния си и Господ ще се откаже от тебе. Законът е такъв.

Любовта е нещо велико и свято. Не спъвайте хората в любовта. понеже, като ги спъвате, вие създавате злото. Какво лошо има в това, че двама души се обикнали? Най после Бог живее между тях. Ако мислите, че като се обичат, Бог се проявява, вие сте на праз път. Но ако мислите, че като се обичат, те проявяват своята любов, вие сте на крив път. За да се обичат двама души, Бог трябва да е между тях. Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз.“ Дето са двама или трима, които се обичат, там е и Бог между тях. Дето е любовта, там е Духът. И обратно, дето е Духът, там е Любовта. Дето е любовта, там е вярата. Дето е вярата, там е надеждата.Дето е надеждата, там е живота. Дето е животът, там е човекът. Човекът е крайният резултат на живота. Зад човека нищо друго не съществува. Човек е последното, в което животът се изразява. Сам по себе си животът се изразява във формата на разумния човек. Всички хора в света съставят части, удове от Божествения организъм, и затова трябва да гледаме на всеки човек, като на нещо свещено, защото във всеки човек има един дух. една душа, един ум и едно сърце, както и в самите нас.

И запита Христос Петра: Ти за кого ме мислиш че съм? — Ти си Христос, син на Бога живого. Христос му коза: Това не си го открил от себе си, нито някой отвън ти го е открил, но открил ти го е Отец ми отвътре. Следователно, всякога, когато Бог ни открива нещо, ние сме на правата страна. Сегашните хора казват, че те са открили нещо. Какво са открили? Ама аз виждам нещата. С очите, които Бог ти е дал, Той вижда чрез тях и с ушите, които Бог ти е дал, пак Той чува чрез тях. Всички чувства, всички сетива, които имаме, чрез тях, пак Бог действа. Той иска да ни постави в права посока, в правия път Когато правите погрешки, вие ще чуете неговия благ глас: Не ходи в този път, той не е за теб.

Господ ти посочва точно кой път да вземеш, като те оставя пак свободен. И всички хора страдат, понеже вървят по пътища, които хората им определят, а не вървят по пътя, който Бог им посочва.

За да се избавите от страданията, слушайте онзи вътрешния глас, който може да ви подигне, който може да ви освободи от ограниченията. Това е онази вътрешна дълбока мисъл. Дръжте тази мисъл в себе си, онази божествена мисъл, онази Божествена Любов, която действа постоянно у вас. Дръжте в себе си Любовта, която носи знание, която носи свобода. Това е истината. И тогава всички ще вярваме. тека, както Христос е вярвал. Това значи, да съзнава човек целта, към която се стреми. Това значи, да чувства човек, че има зад себе си тил. Ако някои неща, към които се стремите, не станат в този живот нищо от това, не се обезсърчавайте. Онова, което Христос искаше да постигне, да направи, стена ли в негово време? Не стана. Едва след 2000 години работите му се нареждат. Като минат още 100-200 години, работите съвсем другояче, ще се обърнат.

Сега вие се обезсърчавате и казвате, че светът не върви добре. Не, работите в света вървят много добре. Като казвам, че светът върви много добре, разбирам, че той върви към онази цел, с която може да се обясни истината.

Всичко в света се развива така, че това, което днес противоречи на истината, ще изчезне от лицето на земята. Днешните борби, войни и противоречия показват, че природата е решила да тури всеки на местото му. Живеем в една епоха, в която всички трябва да се борим, да воюваме за идването на Божествения порядък в света. Към това трябва да се съсредоточат нашите мисли. Това трябва да бъде целта а живота ни. Царството Божие е само на страната на онези, които работят за мира в света. Аз не говоря за онзи пасивен мир, но подразбирам един активен мир, който повдига хората. Царството Божие е на страната на онези, които искат да се реализира Божествения план, който носи благото на всички хора, на всички народи по лицето ма земята. Когато всички хора почнат да живеят разумно, няма по-лесна работа от това. Даже при днешните условия, ако всеки човек би отделял по един лев всеки ден, въпросът би се разрешил добре. Тогава нямаше да има бедни хора на земята, нямаше да има нещастни. Този закон, сега обаче не работи, защото всеки иска да вземе, а не и да даде.

Ако у всички хора имаше желание да дадат по вещо — тогава работите щяха да тръгнат наред.

Не е въпрос, както сега, да се проси, а у всеки да има желание и съзнание да дава. Вие ще кажете: ако постоянно даваме, какво ще стане с нас. Не се безпокойте. Божиите блага са неизчерпаеми. Божиите блага са преизобилно, но не са правилно разпределени. И всички сегашни държави, които не вземат участие в живота на любовта, който иде в света, те ще се разрушат, ще изчезнат, както изчезна вели ката римска империя, която взе участие а разпъването на Христа. Това ще го проверите. Така само ще разберете, че Бог е господар на света, а не хората.

— Ги си Христос, Син на Бога живаго. Какво е Христос?

— Христос е разбиране на Божествения Дух и послушание към Божията воля. Той казва: Аз не дойдох да изпълня своята воля, т. е. това. което като човек желая, но дойдох да изпълня волята на Онзи, който ме е пратил. Дойдох да изявя онова. което Отец ме е научил. Отец пък е емблема на разумната любов, на разумната мъдрост. „Аз дойдох да покажа на света, че само чрез любовта, която може да се приспособи към всички духове, светът може да се спаси. Това се разбира под думите.Син на Бога живаго“. Христос казваше: Според старите учения, слабите слугуват на силните, а според учението което Аз нося, силните трябва да слугуват на слабите.

В бъдеще, за да бъде някой слуга, той трябва да е свършил четири факултета. В царството Божие не се приемат невежи хора. Там има зачитане достойнството на човека. Там има вътрешно равенство. Там има един вътрешен. духовен процес, съзнаване правото на човека, не по закон, а по любов.

И запита Христос учениците си: Вие за кого ме мислите?

— Ти си син на Бога живаго.

— Щом е така, живейте и вие по този закон. Изпълнявайте волята Божия.

Следователно, в сегашната култура, всички трябва да станат синове Божии. И онова, което Бог е създал, ние не трябва да го разваляме. Значи, да ме разваляме законите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата душа, на нашия дух в живота. И тогава, като спазваме тези закони, ще ви-дим, че не само в този свят но и във всички останали светове се съдържат условия, възможности, за нашето развитие, и тогава за в бъдеще хората ще учат, не от състезание, но от любов. защото любовта, а не състезанието разрешава всички въпроси.

Всичко в света, трябва да бъде за благото на всички.

Като работите в тази посока, всички ще бъдете силни в живота.

КОСМИЧНИЯТ РИТЪМ НА ЖИВОТА

Всеки един живот, всяка форма. всяко явление, процес и проява, всяко преживяване и събитие от физически, физиологически, психически, космически, или какъвто и да е характер, е обусловено и се развива под импулса на космичния слънчев ритъм. Това се отнася както за живота на отделния човек, на отделните общества и народи или за цялото човечество, така и за обширния живот на космоса. Всички прояви в живота на космоса, човечеството и човека, са обусловени от космичния ритъм. Хората действат и се проявяват по един или други начин. без сами да знаят дълбоките причини за това. Те действат под един импулс, без да знаят, какво в същност представлява той. Имат известни стремежи и копнежи, живеят с известни идеали — без да знаят дълбоките причини на всичко това. Това е така за обикновените хора, но при посветените, при хората с пробудено космично съзнание, въпросът е съвсем друг. Посветеният знае дълбоката причина на всичко, каквото става в него или около него. У посветения импулса на космичния ритъм е осъзнат и той напълно съзнателно направлява дейността си във връзка с този ритъм, когато за обикновения човек и за по-нисшите същества въобще (животни и растения) този ритъм е неосъзнат. Те действат тъй да се каже по известен порив, без да знаят неговата дълбока причина, която се крие в пулса на слънчевия ритъм, поляризиран и проявяващ се в две направления — като вътрешен потик във всеки един зародиш на живот и като мощен космичен импулс в космоса.

Затова онези, които знаят, зад символите на преходните явления и събития, те разчитат линиите на слънчевия ритъм за даден космичен период, за дадена историческа епоха или момент, или за даден проявен живот въобще.

Космичният ритъм, това е онзи творчески процес в Битието. който обуславя всички процеси и явления в космичния, социалния и индивидуалния живот. И затова казвам, че онези, които знаят, зад символите на явленията и фактите, виждат отразен слънчевия ритъм. зад който стои Словото, Великото разумно начало, което прониква Битието и твори и организира всички форми. Космичният ри1ъм, това е живота не космичния човек.

Ако а светлината на този принцип разгледаме историята, биологията и психологията, ние ще ги видим в съвсем нова светлина. Ако в тази светлина разгледаме зараждането и развитието на идеите и културите, ще видим, че всичко те са се родили и развили под импулсите на слънчевия ритъм, и че нито една от проявите на живота — исторически, биологически и психологически — не са случайни и произволни, а са обусловени от слънчевия ритъм. Като знаем това, лесно ще разберем общите линии на проява на живота в дадена епоха.

Посветените, които знаят и осъзнават този ритъм, направляват живота си според него, и техният живот — външен и вътрешен, е символичен израз на този ритъм. Посветеният постъпва по известен начин, защото тази негова постъпка е израз на един космичен процес. на един космичен импулс. Той изнася известна беседа или лекция, в която прокарва известна строго определена идея — говори, пее, работи, мисли — всичко това у него не е произволно, а е непълно съзнателно, в зависимост от състоянието на слънчевия ритъм. И тогаз, ако се запитаме, защо известен посветен постъпва по известен начин. защо прави известни неща, или защо говори по известен начин — трябва да си отговорим — защото изпълнява една висша воля, която се проявява чрез слънчевия ритъм, чийто външен израз е неговия живот.

На този закон е подчинен живота и на Великите Учители на човечеството, които създават епохите в историята. Те в живота си отразяват пулса на слънчевия ритъм през зодиака. И на пръв поглед, в техния живот като че няма нищо необикновено, нищо символично, когато, в същност, всека дейност, всека мисъл и жест, е символ на един космичен процес.

Да вземем например Христос и неговия живот. На пръв поглед в него няма нищо необикновено, нищо символично. Но в същност, целият негов живот е символ, израз на живота на космоса.

Христос, Великият Учител, Духът на слънцето — неговият живот върху физическото пола е също така пак отражение на хода на слънчевия ритъм през 12-те зодиака. И забележителното е, че в най-обикновена повест, в най обикновени картини, и с най-обикновени наглед думи, е изразен характера на този ритъм. Всеки образ, всека дума, всека картина и събитие, е отпечатък на това, което става в космоса в даден момент. Тъй че, евангелията не са обикновен-ни повести, а са дълбоки символични и езотерични съчинения, в чиято вътрешна дълбочина могат да проникнат само посветените. Обикновените хора ще четат само известни повести, и ще извлекат известна поука, о посветените виждат зад тази повест целия ход на слънчевия ритъм. Евангелията ни предават от една страна известни факти от живота на Христа преди 2.000 години, развили се в Палестина; тези факти пък са като отражение на космичния ритъм — тъй че на второ место те ни предават хода на слънчевия ритъм. и на трето место, те ни предават това, което Христос е направил за повдигането на човешката душа.

Така че имаме три процеса — един исторически, един космически и един мистически, които стават и се извършват едновременно под импулса на Великия слънчев Дух. който води човечеството към възход и който е негов потик, негов идеал. Той е, който ни праща светлината и топлината от слънцето и изпълва с радост и веселие живота ни. Той е, който ни праща всички блага, с които подържана живота си. На него дължим всички светли мисли и благородни желания. Той е, който ни води към освобождение, той е, който ни учи на великата мъдрост, която ни разкрива чрез целете природа; той е. който ни праша любовта си — която ни носи живота. Той е, който иска да ни направи безсмъртни и съработници на великото дело на космоса.

Затова всички трябва да се стремим да осъзнаем в себе си този творчески импулс на Вечното Слово, и да станем съзнателни носители и служители на великите идеи, които слънчевото Слово ни праща чрез слънчевия ритъм.

Онези, които не разбират, ще кажат, че в такъв случай, щом като живота на човека е отражение на космичния ритъм, то човек е автомат, той е същество без свободна воля и самоинициатива. Това е тека само за онзи, който няма ясна представа за естеството на космичния ритъм и за същината на индивидуалната воля. Но понеже това е сложен философски въпрос, който би изисквал най-малко отделна статия, то ще се огранича само да кажа, че слънчевия ритъм съвсем не унищожава свободната воля у човека. Защото волята в нейния виеш смисъл, е вътрешната поляризация на космичния ритъм.

В. П а ш о в

Философия на делото на Авг. Тйежковски

II. ч. Делото (приложението) като нравствен и социален принцип.

(продължение от бр. 185)

4. Делото като възможно най-богато жизнено съдържание както за индивида така и за човечеството.

Далото е най-висшето пълнота и абсолютно богатство на живота, то включва мисленето и битието и няма в него отрицание.

„Чувството, мисълта и волята, според Тйежковски са различни начини на отношение на човешко то „аз“ към един и същ субстрат — своето собствено жизнено съдържание- Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята, делото го обхваща пълно и всестранно, следователно примирява двете противоположности.“

Без да желае да отрича и омаловажава другите моменти, делото е пълният, всестранният, адекватният на своята същност — живот на Духа. Делото е цел и средство — от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии не човешкото естество.

Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята е действително най-висшето проявление на живота не човешкия дух. То не е само средство, то е и цел.

Волята е изобщо насока не човешкия дух към една цел. Очевидно е, че делото е необходимо средство за достижение на тази цел — напрежението на човешко то естество. Божието име трябва да се освети, абсолютно, във всички светове, във всички условия, във всички области на живота — в целия живот на човечеството. Божията воля трябва да бъде Всичко е призвано да прослави Бога. Всички имаме целта: да работим за Царството Божие и да съдействаме за неговото приближение.

Делото, свободата, хармоничното развитие на човечеството, есе странното проявление на Духа, изпълнение волята Божия— всичко това изразява синтезата — основната идея във философията на Тйежковски.

Уводът към „Отче наш“ — „Пътищата на Духа“ — разглежда този въпрос.

Всички изкуства и науки,практическия живот във всички посоки на човешката дейност, прояви на духовния живот, всички са пътища на духа при условие, че те съдействат за великата цел, че те са органически свързани, а не разединени.

„Волята е най-пълното изражение на човешкото аз защото съсредоточава всички сили и способности но Духа. Волята реализира в делото цялото съдържание на личността“. Само творческата воля подпечатва за истинско притежание на аза това, което проявява. Същината на делото не е само съсредоточаване на всички сили и способности — на цялото същество в нас. но и съединение, връзка на „взе“ с външния свят, на индивида с обществото, на човека с ближните, върху които той действа. И тези отношения, които „азът“ чрез делото прибавя, означават обогатяване и усилване на индивидуалния живот. А всяко действие, щом има положителни последици има неизмерима сила.

Чрез приложението, делото човек достига висш израз на индивидуалното битие в подходящата за него среда — човешкото общество като цялост.

Както делото на отделната личност — изисква и предполага съсредоточение на всички сили. така също и социалното дело на човечеството предполага целесъобразното обединение — организиране на човечеството.

П. Г. Пампоров

КАКВА ХРАНА ДА УПОТРЕБЯВАМЕ

Както от практическия живот човек е дошъл до извода, че храната е от голямо значение за него, така също с лични усилия и стремежи той трябва да почне да употребява такава, каквато придава на физическия и на духовния организъм едновременно повече, отколкото де отвлече. Има храни може би с повече белтъци, тлъстини и калории, но като не са естествени за човешкия организъм, те вместо полза принасят вреда. Донасят две, отвличат десет. Такава храна е месната. Като я употребява човек, той огрубява и по характер и по тяло. Месната храна понижава психиката на човека. В нея се съдържат токсини, отрова, страх, злоба, яд от убитото животно, с които човек трябва да се справя. Тя носи освен това нисшите нагони на животното със себе си, и подтиква човека да ги прояви. Затова, ако виждаме в днешния културен свят борби, войни, гонения, страсти и пр., да не ни е чудно — те са резултат на неестествения живот на хората.

Не е лека борбата на човешката душа с такава тежка храна. Като са знаяли това, Учителите на човечеството и пророците са водили строго природосъобразен живот и според развитието и уровена на масите, са давали общи наставления. Така са наредени не така случайно, постите преди Коледа, Великден и др. празници. Така са препоръчвани поне няколко дни в годината пълни пости —да не се яде нищо, за да се ободри душата и духа, да поемат и те малко от своя чист въздух, да имат и те възможност през време на земното си странстване да се потопят в своята среда. А заедно с това тялото се възражда и подмладява.

В по-ново време на човечеството се препоръчва не временно постене пред Коледа и Великден, а постоянно. На човеците се препоръчва най-естествения режим, вегетарианството. Той е най-пригоден и помага за правилното развитие но човека. С растенето на човечеството, с разширяването на схващанията, растат и се изменят също и формите на живота.

Днес вегетарианството има зад гърба си не само етичната страна, която е тъй силна и необорима, понеже тук въпроса се касае за целокупният живот, който блика в природата, но и науката. Учените хора днес, биолози, естественици, лекари и пр., с ред експерименти доказаха на скептичните умове и не ония, които не искат да се откажат от стария си навик, че за да се развива човек правилно, той трябва непременно де се върне към природата и да започне да се храни изключително с природосъобразна храна. А такава е зеленчуковата и плодовата. За препоръчване е да се употребява повече в сурово състояние.

Храната оказва също влияние и върху характера на човека. Вегетарианската храна го облагородява, възвишава. Грубостта намалява до минимум, разбира се. когато човек впрегне в действие своята творческа воля и възприеме светли мисли и благородни чувства. В противен случай, той ще остане същество, което употребява само вегетарианска храна без да е канализирал инстинктите си, без да е опитомил дивото в себе си.

Вегетарианството е нужно не само в режима на храненето, но и в нашите мисли и душевен живот. Вегетарианството, така целокупно разбрано и приложено, носи здраве физическо и душевно. То носи слънце, младост и растеж в живота ни.

За четенето на Свещеното писание

Свещеното Писание се разбира по три начина, според степента на развитието на този, който го чете. За простия човек, то е писано на прост език, във вид на приказка. За по развития. то е писано в символи, които той сам трябва да разгадава. За посветения, то е писано на висок духовен език, казва Учителя. Затова болшинството хора, които днес четат Библията и я изучават, я разбират по най-различни начини. Едни търсят в нея забавно четиво, и като не намерят такова, захвърлят я. Други не разбират символичният й език, взимат символите и ги издигат като култ — обожават ги, неподозирайки, че зад тях се крие нещо смислено, дълбоко, че зад тая форма има дух, има ключ, с помощта на който човек може да повдигне поне малко завесата на незнайното, с каквото е заобиколен. Символите крият духовна наука.

„Когато посветеният чете Свещеното Писание, той вижда вътрешния смисъл на живота. А кабалистите намират в него особени кабалистически закони, каквито никой обикновен човек не може да види. Затова формите в Библията имат съвсем друг смисъл от този, който хората разбират“.

За да се домогне човек до вътрешния смисъл на Свещеното Писание, той трябва да се постави под особен режим.

„Всека идея трябва да бъде разбрана!I

Когато човек чете Библията, през всичкото време той трябва да води чист живот, в молитва и съзерцание, за да дойде до високо вътрешно просветление, да разбере вътрешния смисъл на всяка дума, на всеки стих.“

Само така ние ще можем да разберем какво са вложили Мойсей, Пророците, Христос и Апостолите във всяка идея, във всяка дума, във всеки стих. Само така ще разберем какво ни говори днес Бог чрез пророците и чрез Природата.

Ето защо, когато човек чете, размишлява и прави коментари, той трябва да има предвид различните идеи, които думите съдържат и сам да се ориентира в прочетеното.