Вестникът за изтегляне във формат pdf
БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 122 - год. VII.
Севлиево, 17 април, 1935 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Пътят към Новото (К.)
Хваление (Олга Славчева)
Бързането (Г. Събев)
Словото на Учителя. Нищо в природата не се губи (Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г.)
Към възраждане на астрологията (Ф. А. Пренгел - продължение от бр.121 и край)
Еволюция и раса (Макс Хайндел)
Из света на тайнственото (Из в. „Возрождение“ № 3540)
Ястреб, Врана и Орехче (басня – Дядо Благо)
Истината ще ви направи свободни (из беседите)
Бирникът от Петерзебет
Пътят към Новото
Винаги, когато се ражда нещо ново, ние имаме преди това, или паралелно с него, разрушението на нещо старо и отживяло. А това е съпроводено с известно страдание, а същевременно — с известни опасности, известен риск.
Няма, обаче, на земята, път постлан само с рози. Винаги по тоя път ще има и тръни. Дори и самите рози си имат своите тръни. И който иска да се наслади от красотата и аромата на тия хубави рози, трябва да знае, че същевременно той може и да се убоде.
Затова никой не трябва да си въобразява, че може да влезе в Света на Новото, че може да придобие красотата, величието и богатствата на Новия Живот по тихия, спокоен, обикновен, не вълнуван от никакви по-силни преживявания и не съпроводен с никакви страдания и опасности път на живота.
„Който рискува, той печели“, казва народната мъдрост. И така е. За да спечелиш Новото, за да придобиеш това. към което е насочен стремежа на Духа ти, ти трябва да рискуваш да изгубиш много от ценностите на обикновения живот, тъй ревниво пазени от болшинството. За да приемеш нова форма, ти трябва да пожертваш старата. За да се облечеш в дрехите на новия живот, ти трябва да захвърлиш дрипите на стария ...
Щастливи са тези, които могат да направят това леко, свободно, естествено. Защото огромното болшинство от хората е привързано като слепец о тояга към своите стари, изгнили дрипи — към своите отживели предразсъдъци, към своите заблуждения, към своите ограничения, към своите стари, негодни форми на живот. Хората са свързали съзнанието си с тия отживелици и вейки опит да им се отнемат представлява за тях най-страшно покушение против самия им живот. Да ги изгубят — за тях като че ли е все едно да изгубят живота си. Когато в същност, истината е съвсем друга.
*
Всеки, който искрено и сериозно иска да тръгне по пътя към Новото, трябва да бъде готов на известен риск, на известни жертви, трябва да знае, че тоя път е съпроводен с известни опасности.
Няма лек път там, гдето трябва да се премине от една форма в друга, гдето съзнанието трябва да разкъса оковите на ограничението, за да влезе във връзка с всичко, да изпълни и обгърне всичко. Няма лек път там, гдето, за постигане на горепосочената цел, човек трябва да стане господар, да овладее в себе си нови, мощни, спящи до сега сили, които, както и всяка сила, представляват нож с две остриета, и чието обладаване, естествено, е придружено с известни опасности.
Така, при встъпването си в Новата Ера, която ни разкрива пътя към Космичното Съзнание, човек трябва да овладее в себе си силите на свещения, Божествен Огън, силите на безсмъртния Кундалини, спящи досега в човека, но за които ни говорят окултистите от всички времена — ония малината, които са ги пробудили и овладели и с това са се издигнали във висините на Духа.
Чрез Агни Йога — или Огнена Йога, на човечеството се дава пътя към обладаването на тия мощни космични сили, които действат чрез неговия организъм и които ще ни дадат възможност да се справим с изпитанията, предшестващи влизането ни в Новата Ера, а също така — да се свържем съзнателно с Безграничния Всемир, черпейки от него неизчерпаемите богатства на Божествения Живот.
Едно само ще прибавим накрай, което трябва да бъде запомнено от всички стремящи се: всяко нещо е полезно и добро само когато става на своето време.
Затова преждевременното събуждане на Кундалини ще донесе само страдания за тези, които не са подготвени за това.
Нужна е осторожност, нужна е чистота, нужно е освобождаване от всичко старо, за да може Свещеният Огън да пламне в сърцата и душите — без да изгаря и унищожава -— а да твори, да изгражда, да осветлява и води напред!
За да влезем безболезнено и да излезем неуязвени от Огнената Пещ на върховната Мъдрост. на върховната мощ и сила, трябва да бъдем чисти като библейските младенци — Сидрах, Месах и Авденаго.
К.
Хваление
От всички ангели прекрасни по небето
И гений най-велик родений на земята.
От всичко що е най - възвишено и свято,
Кое на този свят познала е душата.
Това си Ти —Бог мой — велико, чудно слънце,
Това си Ти, Любов със нищо несравнима!
— В човека проявен и в мъничкото зрънце
И в летний хубав ден и в мразовита зима.
Това си Ти, о Лъч навсякъде що грееш;
И в нежните цветя, в гори, поля безкрайни
На потока игрив Ти в струите живееш —
На всяка жива твар разкриваш своите тайни.
И във вихрения бяг на морски урагани.
В пустинния самум, в беди и мор — несрети
И в сълзите дори от мъка насъбрани.
И в светлия възторг на всичките поети.
Във всичките звезди, в небесните сияния,
И в пухкавия сняг и ледните кристали,
И в малкия цветец що лей благоухания,
И в рояка пчели в полето забръмчали.
От всички най-добър, що моят дух познава
Със образ най-красив във слово и във дело,
Не си ли Боже Ти, кой мене посвещаваш,
И който даде сила на моят дух и тяло?
И ето Тебе днес, възпява мойта лира
С възторг неизразим и песни вдъхновени,
Които в този миг душата ми побира
И праща ги на Теб. на Теб благословени!
И както в утрин час росата се въздига
И лекичко хвърчи по сините лазури —
Така и моят глас до Тебе да достига
О, чуй ми песента през облаци и бури!
Олга Славчева
БЪРЗАНЕТО
Характерен белег за хората от днешния век е бързането. Днес всички и във всичко бързат; в ядене, в работа, в почивка, бързат и на сън дори. И не е произволно гдето днешния век се счита за нервен век, век на бързане и постоянна напрегнатост.
Неотдавна имах разговор с един приятел, който преди 10 г. е посетил няколко от европейските държави (Германия. Франция и Англия) и той така описва картината на улицата: „Всички бързат, тичат, надпреварват се, като че някъде бе станало пожар или земетръс и всички бягаха за да се спасят. Същото бързане както в подземния тъй и в надземния Париж, Берлин или Лондон. Едно постоянно нестихващо брожение.“
Всички бързат, и млади и стари. Децата бързат да пораснат, възрастните бързат да се настанят на работа — бързат да се осигурят. Не бърза само разумният човек. Той работи неспирно за придобиване на добродетели, работи за своето самоусъвършенстване. Как? — Чрез завладяване на своите мисли, завладяване на своите чувства и контролиране на своите постъпки.
Два пътя живота очертава: пътя на материалиста, който се стреми да обсеби, да завладее колкото се може повече материални блага и вторият път е тоя на окултиста, който се стреми не да завладява, а да проумява причините и пътищата на събитията.
Докато първия желае „добив“, то втория се стреми към „съвършенство“. „Полека бързай“ — казва една народна поговорка т. е. не бързай, но и не закъснявай. Само така човек би могъл да отстрани много от неприятностите, които сами поради неспазване на времето си създаваме.
Не бързай да установиш причинната връзка между едно настоящо обективно явление и едно свое вътрешно преживяване, защото голяма е вероятността да попаднеш в грешка. С това не искам да отрека причинната зависимост между явленията от външния и вътрешен живот на човека, а само да намекна, че тая връзка не е толкова груба и очебийна и че за да се установи е нужно много, много наблюдения и продължително време. И всяко бързане в тая насока ни излага на риск да станем повърхностни.
Не бързай! Да бързаш, значи да не дочакаш естественото необходимо време за узряване на плодовете, а неузрелия плод е безвкусен и горчив.
Полека бързай. Само така ще можеш да избегнеш много ненужни страдания.
Който закъснява греши, а който прибързва дваж греши. Затова не бързай да отъждествяваш истината със себе си, и не считай, че всяка борба против тебе е борба против истината. Не! Истината и ти, сте две различни неща, които не бива да се смесват. Истината е нещо вечно и безсмъртно а ти — човекът, си само неин временен носител.
Не бързай да даваш обещание, което не знаеш дали ще изпълниш.
Не бързай да се отплащаш за сторено на теб зло, а обмисли добре и чак тогава вземи решение което безвъзвратно трябва да изпълниш.
Тази трескава бързина, с която работи модерния културен човек, изтощава нервната система и предразполага към неврастения и други нервни болести. Това бързане днес е предимно за материални блага. Главния недостатък на това бързане е оная постоянна напрегнатост на нервната система, придружена с непрекъснати тревоги и безпокойства. И наистина, през един ден колко тревоги, безпокойства и вълнения, често напразни и излишни, а това повторено много пъти руши и изражда нервната система. За да спрем от израждане днешната култура, нека се освободим от тоя трескав и пълен с тревоги живот и го заменим със спокойствието, равновесието и вътрешния мир при нашата дейност.
Г. Събев
Словото на Учителя
Нищо в природата не се губи
В живота има много неразрешени въпроси. Един от основните неразрешени въпроси е този за смъртта. Едни хора мислят, че със смъртта всичко се свършва, а други поддържат идеята, че след смъртта човек отива в другия свят. Но хората и от двата възгледа се съмняват в тяхната достоверност.
Има един принцип, който гласи, че нищо в света не се губи. Изхождайки от този принцип, идваме до заключението, че и животът не се губи, че и човек не се губи. Човек може да се изгуби за хората, но за природата той не се губи.
Нищо в природата не се губи. И животът не може да се изгуби.
Но съвременните хора, и религиозни, и материалисти, които имат много механически схващания за живота, допущат, че животът може да се изгуби. Затова е необходима една нова философия, едно ново разбиране за живота, да знаем, че животът не се губи, че именно той е вечно творящият принцип, който организира материята и създава все по-съвършени форми, в които се проявява все по-пълно. В процеса на това творчество става разширяване на старите форми, когато животът ги напусне. Това хората наричат смърт и я считат за едно голямо зло. В известен смисъл е зло, но като един естествен процес тя не е зло, а е добро. Сега хората като не разбират отношенията на силите в Битието, поставят доброто и злото като две противоположни неща, като два противоположни принципа, които се борят за надмощие. Така могат да мислят децата, но учените адепти, великите посветени знаят, че злото е само едно последствие на доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие.
Доброто е причината, а злото - последствието. Тъй че, доброто е причина за злото, а злото е едно условие за доброто. И благодарете, че е така. Защото ако не беше така, то злото, съществуващо като един независим принцип, щеше да бъде неизцеримо.
Доброто допуща злото, за да бъде то едно условие за него.
При такова поставяне на въпроса, злото се осмисля и губи онзи страшен вид, който му се придава и се свежда до условие за проява на доброто. Това е обективно научно разглеждане на въпроса за отношението на доброто и злото, независимо от личните схващания на хората, които при сегашния стадий на развитие са субективни. Външният свят трябва да се проучва независимо от нашите възгледи, които са променливи и временни. Те са във връзка с нашите настроения и чувства, които препятстват обективната мисъл да освети нещата, за да станат те ясни и достъпни за нашето съзнание и да оставят неизлечимо впечатление в съзнанието ни, да го запомним. А може да се помни само хубавото, великото в света. Всички хора трябва да помним, че без нашия Създател не можем да бъдем щастливи.
Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо зависи от въздуха, зависи от светлината, водата, храната, зависи от природата, обстановката, зависи от хората, с които живее. Има още много условия, от които зависи щастието. Цяла наука е щастието. Вие искате да бъдете щастливи, а не сте изучавали науката за щастието. Например сега индусът Кришнамурти се опитва да убеди хората, че могат да бъдат щастливи, но и той не може да даде една научна и обективна обосновка на своето учение за щастието. Сегашният свят е чрезмерно обективен и трябва да му се представят доказателства за всичко. Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства. В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие.
И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е. пълно напускане на една форма от организиращия принцип на живота.
Затова аз казвам, че младите, хората на Любовта, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципа на разложението, са кандидати за онзи свят. Всички, които помнят Създателя си, както се изразява Соломон, са кандидати за този свят, а които не помнят Създателя си, са стари и са кандидати за онзи свят. Ще кажете: Как старите да не вярват в Създателя си? Нали старите са по-религиозни, имат повече вяра? Ако вярват, какво ги ползва тази вяра? Вярата в това отношение не е съществена.
Религиозните хора придават по някой път на вярата качества, които тя няма. Вярата е един път за постижения. Онова, което постигате в живота, ще го постигнете чрез вярата. Някои поддържат, че вярата е най-голямата добродетел на човека. Тя е добродетел потребна. Но пророкът казва: помни, а не вярвай в Бога. А да помниш Създателя си, то значи да Го обичаш. Това е един факт - онзи, когото обичаме, ние никога не го забравяме, тъй както не забравяме и себе си.
Влюбването е един естествен процес, като яденето.
И както злото не е в яденето, а в преяждането, така също няма нищо лошо във влюбването, но злото е в кривото разбиране на Любовта. Тъй както яденето не трябва да се смесва с удоволствието, така и Любовта не трябва да се смесва със страстите и свързаните с тях низши удоволствия. Влюбването е като един хубав обяд. И който се е влюбил, аз считам, че е на угощение. Има нещо съществено във влюбването. То се състои във втичането, преливането на енергиите. Когато обичате някого, вие му давате, има едно втичане от вас към него. Когато и той ви обича, има взаимно втичане, става правилно обмяната на енергиите. А обмяната на енергиите е необходима за правилния растеж на човека, за да не става подпушване на енергиите. Подпушената енергия или ще произведе катастрофа, или ще стане причина да се зародят ред отрицателни състояния, които ще породят някои органически болести. Разбрано в тази светлина влюбването е един естествен и необходим процес. Невъзможно е да не се влюбиш, както е невъзможно да не ядеш. Ще се влюбвате, но разумна трябва да бъде основата на вашата Любов, тъй както трябва да бъде разумна основата на храненето.
Преди всичко съвременните хора имат много механистични схващания и разбирания за Любовта и живота. Мъжът мисли например, че може да се влюбва в много жени. Това е едно неразбиране, защото в света има само една жена. Ще ви изясня идеята със следното сравнение. Представете си, че някой се влюби в моя пръст и не може да го схване като част от мен, а го схваща като отделно същество. Представете си, че пръстите ми имат съзнание и той като гледа единия ми пръст, другите ще почнат да вдигат врява. Вие ги схващате като отделни същества и не мислите, че са части на едно същество. Някой път и вие правите грешката на пръста. Като видите, че един човек се влюби, ревнувате.
Всеки човек, като се влюби в някого, се влюбва заради Бога.
И ако той люби Него, той ще люби и вас. А Любовта е най-реалното нещо. Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията. Любовта може да се прояви чрез хиляди неща - чрез хората, чрез растенията, чрез минералите, чрез скъпоценните камъни, чрез цветята. По хиляди начини Любовта може да упражни своето благотворно влияние в света и да помогне на хората, да им направи добро. Доброто е един извор, който изтича от същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на по-нисши същества, които не са завършили своето развитие, то е нещо като един неузрял плод. А доброто е един узрял хубав плод. И ако сега Божественото не работи в света, причината е, че има спънки, които ние сме поставили. Вследствие на това идват ненужните страдания.
Из беседата от Учителя, държана на 2 декември 1935 г.
(следва)
КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА АСТРОЛОГИЯТА
(Продължение от бр.121 и край)
Така напр. през годините от 6600 до 4400 преди Христа слънцето се е движило през тази част на Зодиака, която се нарича Близнаци. Според схващанията на древните посветени астрономи, които са били също и астролози, този знак е символ на висок интелект и голяма култура. Същевременно, този период съответства на съществуването на величествената и висококултурна Атлантида, която някои учени считат за истински съществувала, други —за легенда.
В годините между 4400 до около 2300 пр. Хр. слънцето минава през знака Телец. За тоя период историята разправя че съвпада с кулминационната точка в развитието, могъществото и мирния разцвет на Египет, гдето е съществувал култа на бика Апис и гдето той е бил изобщо покровителствано животно. Същият култ се явява по-късно и у евреите и у други древни народи.
В следващия цикъл на годините от 2300 до около 150 пр. Хр. слънцето се е движило в Марсовия войнствен, подтикващ към борба знак на Aries — Овен. Асирия, Вавилон, Египет, Финикия, Гърция, Рим, Персия и евреите са обзети от постоянни външни и вътрешни смущения, разгромяване на царства, преследвания и т. н. — това са признаците на космично обоснованата епоха, започната с навлизането на слънцето в знака Телец.
Днес ние живеем в края на една подобна слънчева епоха — през която слънцето е извървяло повече от 2000 години под знака Риби. Тя е започнала малко преди нашето леточисление, едновременно с появата на религията със световно влияние — християнството. Историята говори, че първите християни са употребявали образа на рибата като знак за взаимно опознаване. Петър, приемникът на Христа и неговия първи представител на земята, беше рибар. Древнохристиянското изкуство символизира Христа като риба, а новозаветния Йоан Кръстител, по подобие на вавилонския Оанес, като бог на рибите Ето как космоса се проявява в човешките мисли и действия през всички епохи!
Ний, прочие, сега преживяваме залеза на космичната епоха на знака Риби, чиято най-характерна черта е християнството с неговите добродетели и слабости. Напразно би било да се опитваме от сега, дори с помощта на интуицията и на емпиричните изчисления на астролозите, да определим точния характер на раждащата се всред страдания нова епоха, която, според някои изчисления, ще започне около 1950 година, когато слънцето ще навлезе в нова част от еклиптиката, наречена на латински Aquarius (Водолей). Както и да е, историята на човечеството през последните десетилетия ни говори ясно, че небесната книга на звездите се изпълва с друго, ново писмо.
Ще отбележим също, че по причина на непрекъснатото движение на земята, слънцето, гледано от земята, всяка година от 20 януари до 18 февруари съвпада по позиция със знака Водолей и през това време то най-силно отразява към земята космичните влияния на този знак. Естествено, индивиди, дори и предприятия, родени през този период или по друг начин свързани чрез хороскопа си със знака Водолей и с неговия владетел Уран, най-ярко ще характеризират облика на идващата нова епоха и повече или по-малко ще способстват за нейното реализиране.
Напр. днешният водач на Съединените Щати Рузвелт, чиято програма мнозина наричат революционна, се е родил в горепосочения месечен период. Неотдавна починалия гениален изобретател Едисон, комуто ние дължим стотици открития, без които днес не можем (електрическо осветление, телефон, грамофон и др). открития епохални, носещи ядката на нови коренни промени и революционизиращи технически възможности за идващата 2000 годишна слънчева епоха на Водолея, се е родил в края на януари, в същия период. Също така проф. Пикард, първият човек от нашата ера, който се осмели и успя да проникне в стратосферата, осъществявайки романтичните фантазии на Жюл Верна. И, о чудо, този прочут теоретик на стратосферата, духовният подбудител на днешните полети в стратосферата и на опитите с ракети, също се е родил под знака на Водолея.
Много още би могло да се каже в това направление. Обаче аз само накратко ще синтезирам: Според астрономичните изчисления, двадесетият век представлява преходен период от днешната епоха на знака Риби към съвсем новата космична епоха на Водолея, която ще трае около 2000 години, и която ще донесе нов ред в социалните и икономическите отношения, нови схващания, вярвания и религии. Тя ще бъде епохата на революционни дела във всяко отношение, епохата на пълния триумф на техниката и на създаването на нови законни, нови науки върху духовно-окултна и астрологична основа.
Ф. А. Пренгел
Макс Хайндел
Еволюция и раса
Расите са едно временно, преходно явление. Затова Учителите на човечеството бдят щото колкото се може по-малко души да се обвързват за постоянно с веригите на расата.
Тъкмо този е случая с духовете, родени в еврейската раса. Те са се привързали тъй-здраво към своята раса, че са почнали винаги да идват пак в нея в новите си превъплъщения. „Веднъж евреин — винаги евреин“ станало техен девиз. Те напълно забравили духовния си произход, заслепени от материалния факт, че са „авраамово семе“. Следователно, те са се явили в противоречие с хода на еволюцията и са останали една аномалия в човечеството.
Поради тяхното извънредно привързване към расовата идея, техните първи водачи били заставени да ги напуснат и те били „загубени“. За да престанат да гледат на себе си като отделни от другите народи, последните били отправени срещу тях, и те били отвлечени в плен, но напразно. Те непреклонно отказвали да се смесят с другите. Отново и отново те се връщали в ново тяло в тяхната безводна страна. От тяхната раса се издигнали пророци, които безжалостно ги порицавали, и им предсказвали страшни нещастия, но без полза.
Като последно усилие да се убедят да изоставят расовите вериги, ние имаме видимата аномалия, че Водача на идващата Раса, Великият Учител Христос идва между евреите. Това толкова повече показва състраданието и мъдростта на великите Същества. които ръководят еволюцията. Между всички раси на земята никоя друга не е била „изгубена“ в този смисъл, както това се отнася до евреите; никой друг народ не се е нуждаел тъй много от помощ, както те. Да им се въздейства чрез някой от чужда раса би било съвършено недопустимо. Ясно било, че те ще го отхвърлят. Поради това требваше Христос да се роди между тях, като един от техния народ, и да се опита да ги освободи от мрежата на расовите връзки. Но тежко е да се гледа как човешките предразсъдъци често вземат надмощие над усилията да им се помогне. „Той дойде между своите си“, но те предпочетоха Варавва. Той не въздаваше слава на Авраам, нито на другите техни древни традиции. Той говореше за „друг свят“ за нова земя, за любов и прошка и отхвърляше доктрината „око за око и зъб за зъб“. Той не ги викаше на оръжие срещу Цезаря. И затова те трябваше да го предадат на смърт в ръцете на римляните.
Отхвърлянето на Христа от евреите беше върховното доказателство за тяхното робство към расовата идея. Поради това всички усилия да бъдат спасени като цяло чрез изпращане на специални Учители и пророци, бяха изоставени и, понеже изгнанието им, като цяло, също бе опитано безрезултатно, като последна мярка те бидоха разпръснати между всички народи на земята. Въпреки това, обаче, извънредната привързаност на този народ към расовата идея продължава дори и до днес.
Напоследък, обаче, особено в Америка, се забелязва известно отстъпване от строго подържаната до сега линия. Младите генерации започват да се женят и вън от техните сънародници. С течение на времето все повече и повече от тях ще се раждат в други тела и така ще се освободят от веригите на расата. Те станаха „изгубени“ смесвайки се с по-нисши раси, а ще бъдат спасени като се слеят с по-напреднали раси.
Понастоящем народите от арийската раса са мислещи същества, способни да се възползват от опитността на миналото, следователно най-добре може да бъдат подпомогнати да не сторят същата грешка, като им се изтъкнат опитностите и съдбата. които са имали непокорните евреи. Тяхната история е един нагледен и много ясно говорещ урок както за тях, така и за всички други. Те бяха избрани, но се възпротивиха; те бяха наказани, но продължиха да упорстват; и все пак дори и сега те могат да се надяват за последно изкупление. Тази история може да бъде от голяма полза за нас: тя ни учи какво не трябва да правим. От нея можем да научим, че един „избран народ“ може да предаде един Водач, да унищожи неговия план и да остане привързан за векове към расата. Тези опитности могат да послужат като предупреждение за друг някой „избран народ“.
Така и Павел казва по напълно определен начин: „Защото ако думите на Светиите са истинни и всеки грях и непослушание ще получат своята отплата, то как ние ще избегнем отговорността, ако отхвърлим такова велико спасение?“
Християнското учение на Новия Завет е дадено предимно на народите от Запада. И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички народи на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“.
Духовете от всички страни на земята, които са определени да последват и приложат учението на Христа, ще се родят, съзнателно или не, тук, гдето ще им се дадат необходимите условия за бъдещето развитие.
Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта.
Из света на тайнственото
В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря. Дъщерята неотдавна се оженила за швед, фабрикант на радиоапарати, а синът, завършил средно училище, постъпил при баща си да му помага в търговията.
Бягството на сина
Младежът, мечтателен и склонен към приключения, се отегчавал от скучната за него търговия и след два месеца избягал от бащиния си дом. Въпреки всички усилия, не могли никъде да го намерят и така минали цели шест години. Бащата решил, че синът му е загинал и външно се помирил със загубата, но майката не преставала да мисли за пропадналия син.
Сънят на майката
Не много отдавна тя имала един необикновено ясен сън — тя видяла сина си, възмъжал и с брада, макар че по-рано той винаги бил гладко избръснат. Той бил в гондолата на един аероплан и напразно се опитвал да изправи с кормилото наклонилата се в страни машина. Последното, което г-жа С. видяла било това. че аероплана са преобърнал. Нещастната жена се събудила с ужасен вик, но веднага съобразила, че тя в съня си успяла да забележи номера на аероплана, нарисуван на крилата му.
Г-жа С, се хвърлила към мъжа си и му разказала своя сън. Търговеца, разбира се, не отдал никакво значение на това, считайки го за последствие от разгорещеното въображение на жена си, но все пак разказал за тоя странен случай на някои свои приятели. Някой от тях го посъветвал за всеки случай да се опита да установи дали наистина съществува аероплан с такъв номер.
Сън и действителност
Започнали се продължителни търсения с помощта на различни международни авиационни организации и, в края на краищата, се изяснило, че такъв аероплан действително има и принадлежи на една кинематографическа фирма в Холивуд.
Тогава търговецът запитал с писмо тази фирма дали там не познават някой Павел С. Фирмата веднага отговорила, че Павел С. им е добре познат — той бил пилот и често участвал като такъв в киноснимките.
Щастливите родители писали на сина си като му изложили странния сън и получили отговор от него. Младият човек им отговорил, че той не искал да им съобщава нищо за себе си докато не направи кариера и потвърдил, че в същия ден и час, когато майката го сънувала, той демонстрирал за кинооператорите падане с аероплан, при което малко останало да загине.
Из в. „Возрождение“ № 3540
Ястреб, Врана и Орехче
(б а с н я)
Неизвестно кога и по какъв случай, Ястреб и Врана се сприятелили и съюзили дружно да печелят и спечеленото братски да си делят. Още същия ден ястребът издебнал яребица в гнездото й, застанал над нея като кесежия, не дал й да мръдне от мястото си, па извикал Враната:
— Ела сега, Вранке. хванах чуден лов, тлъста яребица! Ще си я делим съгласно условието: На мене половината и на тебе половината. Аз ще взема трупа, ти ще вземеш пуха. Аз имам право на трупа, защото съм гладен, а ти имаш право на пуха, защото гнездото ти е от клечки и има дупки! Ще го постелиш с пух — да ти е меко и топло.
— Но не е такова условието ни, драги Ястребчо! Нали всичко наполовина ще делим? Аз имам право на половината труп и половината пух, и ти имаш право на половината труп и половината пух!
В това време изскочила из един трън малка птичката наречена Орехче. Разперила се пред тях и завикали:
— Каква е тази нечувана делба! И в джендема така не делят! Аз съм велможа на Правдата, седя в двореца й, пазач съм на законите й. И трупът и пухът не са ли имот на яребицата? Кое туряте за неин дял? Единият от вас имал право на половината, и другият имал право на-половината, а за яребицата колко от собствения й имот? Слушайте приятели, какво е писано в законите на правдата: „Никой не може да дели чужд имот, докато е жив господарят на имота! Който не тачи този закон — е разбойник. Искате ли сега да ви арестувам и да ви заведа при Правдата? Тя веднага ще ви отреже крилата.
— Га ! извикала Враната и се спуснала към Орехчето. — Дръж го, Ястребе, да видим какъв велможа е този!
Спуснал се и Ястребът, но Орехчето се мушнало в гъстия трън, където никой не можел да го доближи. А те в озлоблението си не видели, че там била простряна някаква мрежа, която съборили и тя ги похлупила. Яребицата в това време изтърчала назад и се скрила във високата трева.
И тъй, Ястребът и Враната, вместо до делят лов, те самите станали лов. Когато дошъл стопанинът на мрежата и ги видял, ожесточил се против тях. Хванал ги, отрязал им крилата до рамената и ги пуснал така да се наказват цял живот.
* * *
Злият зло за други мисли,
Ала злото него стига,
Помощта на праведния
Във последний час пристига.
Дядо Благо
Истината ще ви направи свободни
Всеки човек се стреми към свобода, но въпреки това не я придобива.
— Защо?
— Стремежът му е неправилен. Човек трябва да се стреми с цялото си същество към великата Истина. Придобие ли нея, Свободата ще дойде.
—. Как ще придобие Истината?
— Като се приложи Христовото учение. Всички сте християни — приложете Христовото учение. Приложете Любовта Христова според разбиранията на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух! Приложите ли Любовта Христова, тогава и думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века“ — ще бъдат верни и истинни. Сега започва скончанието на века. Всички хора живеят вече в скончанието на века.
Скончанието на века подразбира край на старите възгледи на човечеството и началото на новата ера на светлина и любов, край на насилието и начало на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължи с хиляди години в бъдещето.
(из беседите – „Който се отмята“)
БИРНИКЪТ ОТ ПЕТЕРЗЕБЕТ
Началникът на данъчното управление в Петерзебет получил не отдавна строго предписание от финансовото министерство в Будапеща да тури край на капризите на своя главен бирник Заруба.
Според писмото, Заруба ежедневно изпращал по пощата в министерството всички постъпили през деня суми, а когато пък му потрябвали пари, искал телеграфически.
По този начин се вършила излишна работа и сметководството се затруднявало. Гневния бирник, съгласно правилника, имал право да държи в себе си до 100.000 пенгьо (2,500,000); от които по нареждане на министерството трябвало да превежда на разните местни държавни учреждения.
Така бивало навсякъде, така и в течение на години постъпвал Заруба.
Напоследък, обаче, той с акуратността на механизъм изпращал всички суми, което министерството забранявало най-строго.
Началникът повикал Заруба, комуто дал да прочете писмото в кабинета му.
— Е? Какво значи това, драги Заруба? — запитал началникът.
Заруба се изчервил.
— Аз ... знаете … г. началник ... това, наистина, е глупаво, може би ... но кой знае … понякога в живота на човека се случват такива странни неща, че …
Боже мой, Заруба, какво приказвате днес. Никога не сте били такъв.
— Ах, г. началник! ...
— Заруба, оставете тези усуквания, кажете ми вярно ли е, че всяка вечер сте правили парични преводи за Будапеща?
— Вярно.
— Вярно ли е още, че пък когато ви дотрябвали повече пари, отколкото се намират в касата ви, сте искали, от министерството?
— Истина е, г. шеф.
— Е, защо е тази детска игра?
— Защото ... г. началник, страх ме е да ме бъда ограбен.
— Ограбен? Как? Нали имаш каса?
— Е да, но съвременните престъпници владеят толкова модерни средства.
— Това с тъй. но защо тези опасения не сте имали в продължение на толкова годишната си служба, а именно сега?
— Защото, г. началник. макар и да ви се види смешно това; длъжен съм да ви призная. В началото на месеца. помня точно датата, 3 март сънувах, че една сутрин рано, разсилния вика от къщи с думите:
„Бързо, г. Заруба, касата е разбита, всичко е ограбено“. „Господи, — рева аз, — 100,000 пенгьо обрани! Отидох в затвора“!
Ставам, тичам полуоблечен по улиците. Гледам в канцеларията стражари. На вратата на касата дупка, като че ли изрязана с нож, ламарината опушена и почервеняла: и вътре, в касата Само 5 — 6 пенгьо в дребни пари...
— Всеки касиер сънува, че му ограбват касата, както всеки рибар, че в реката има повече шарани отколкото вода.
— И аз бих тъй рекъл г. началник, но ... сънят се повтори. На следната нощ точно същия сън.
— Това е било по внушение от първия сън ...
— Допускам, а на третата нощ ...
— Искате да кажете пак същия?
— Да г; началник.
— Казано без шега.
— Как мога с вас, тук, през служебно време?
— Честна дума!
— Питайте жена ми. дъщеря. ми ...
— Както и да е. Слава Богу, до сега обир не е имало.
— Е да …
— Слушайте, Заруба, престанете тази усилена преписка с Будапеща. Ако се много плашите, парите можем да предаваме в Стопанската банка.
— Добре, г. началник.
През този ден се събрали 102,000 пенгьо, които Заруба, незабелязано от никого предал в Стопанската банка.
На следния ден сутринта целият градец бил развълнуван от пръсналата се със светкавична бързина вест:
— Данъчното управление обрано!
Данъчният началник, полицейският комисар, Заруба се събрали пред разбитата и обрана каса.
Пробивът напълно съответствал на описанието, което Заруба бил дал на шефа си. Опитни касоразбивачи, служейки с оксиженова лампа били изрязали цял кръг в дебелата металическата стена на касата.
Според записката, която Заруба предната вечер оставил, в касата били оставени 6 пенгьо и незначителни документи, които крадците от яд били накъсали на дребни парченца.
За пръв път в архивите на финансовото министерство в Будапеща постъпва служебен рапорт, в който се обяснява, че държавната сума от 102,000 пенгьо бива спасена благодарение съня на скромния бирник Заруба.
