Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43
15 Януари 1932 год.
В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.
Адрес: Сава Калименов,
Севлиево
Съдържание:
Към светлината на Новата Култура (8. XI. 1931 год.), резюме на „Син человечески отхожда“ – неделна беседа държана от Учителя
Да защитим Родината си, К. Въжаров (продължение от бр. 42)
Из кой път? (К. Сугарев)
Сказките на г. Рашо Г. Рашев
Книжнина
Към светлината на Новата Култура
Преди 2,000 години, когато Христос дойде, положението на човечеството бе по-лошо отколкото е сега. От тогава до днес е направен малък напредък, но все пак то е напреднало.
Писанието казва „Бог вдъхна дихание в човека, и човек стана душа“. Това значи, че Бог е взел човека от животинското царство и го направил човек. Човек преди това е живял при животните, а в животинското царство е съществувал греха. Вие мислите, че грехът е започнал с Адама в Райската градина? — Не! Грехът си е съществувал и преди това, преди Адама. Но Бог е извлякъл тази душа от животинското царство, спасил я от греха, надарил я със способности, вдъхнал й дихание на живот и й казал: „От днес нататък ти няма вече да живееш като животните, а ще живееш по законите, които аз ще ти дам. И до тогава, докато пазиш моя закон, ти ще бъдеш свободен, но в деня, в който престъпиш този закон, ще се повърнеш назад в същото състояние, в което си бил до сега.“ И ние, съвременните хора сме се повърнали към състоянието на животните. Сегашната култура е култура на животински инстинкти, нрави и стремежи.
Шест милиона хора, най-образовани, най-културни, бяха избити през световната война, 25 милиона хора останаха инвалиди, и милиони жени — вдовици. Всички нещастия, които днес имаме, както и тези, които има да дойдат, се дължат на тази животинска война. И днес искат още да оправдават войната! Европейските народи, които направиха тази война, какво спечелиха? — Нищо! Напротив, всички те изгубиха. И затова днес във всички хора трябва да настане едно отрезвение. Още една война, и съвременната култура съвсем ще се обезличи. И тогава ще дойде нещо ново в света. Казвам: щом настане още една война, то на тая култура последната молитва е вече прочетена. Когато това стане, ще го видите сами.
Под думата „земя“ подразбирам най-ниското състояние на човешкото съзнание. Под това съзнание човек преминава в тринадесетата сфера. Тринадесетата сфера е място на мъчението. Там той е постоянно болен. А пък под думата „Божествен живот“ разбираме най-висшето състояние, когато човешкото съзнание е пробудено, когато грехът, престъпленията са изключени и царуват само великите добродетели, великите пориви на човешката душа. Това аз наричам небе. Вий трябва да влезете в този възвишен живот. Ако сегашният човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие. Има една вътрешна възможност, при която всеки един от вас може да се пресъздаде от Бога, — да се роди изново. И това може да стане само в деня, в който вие решите да живеете по тези велики закони. Три закона има: закона на Любовта, закона на Божествената Мъдрост и закона на Божествената Истина. Истината и свободата са синоними. Свободата е израз на онова абсолютно Божествено начало, в което човешката душа е свободна да върши каквото иска. Като казвам: „Да върши каквото иска“, подразбирам че човек е свободен от всички престъпления. Човек, който върши каквото и да е престъпление, — все едно дали в мисълта си или в постъпките си. — не е свободен. А само свободният човек е наистина човек. Онзи, който не е свободен от престъпления, той е животно. Някои искат да кажат, че онези, които вършат престъпления, са свободни. Не! Нито те, нито тия които одобряват престъпленията, са свободни. Защото Бог не е Бог на престъпленията. У Бога има един стремеж да очисти земята от всички престъпления. И той ще направи това. Той е сложил в действие всички сили, и ще дойде време, когато от всички престъпления не ще остане ни следа. И тези, които доброволно възприемат принципа на Любовта, ще се подигнат.
Сега някои казват: -„Как ще се спасим?" Оставете вие вашето спасение. То няма да се извърши сега в света. То е извършено преди създаването на този свет. Вие само трябва да го съзнавате в себе си. Всеки може да бъде спасен: в деня, в който ти повярваш в любовта и твоето съзнание я възприеме, ти си спасен. Най важния въпрос за съвременната култура седи в това. Спасението на една душа в света, подигането на човека, струва повече, отколкото проявата на една култура, като нашата. Днес имаме безразборно изразходване на Божествената енергия. Тая култура какво ще ни донесе най-после?
— Не само че нищо не ще допринесе, но напротив, ще отнеме нещо. Ако под култура разбираме подигането на всички души, то това е едно естествено и право положение. От това се нуждае днес света. Като те погледне един човек, да знаеш че той те обича. Не той да ти казва това. Любовта, която се изявява само на думи, това не е любов. Ти трябва да я чувстваш. Когато се приближаваш до печката, тя не говори че те обича, но ти приближаваш ръцетe си разумно и се топлиш. И при закона на Любовта е същото.
Днес нашите умове са пълни с противоречия. Ние сме изгубили вяpa в себе си. Изгубили сме вярата в онова Първо Начало в живота; изгубили сме вяpa и в ближните си. Ние имаме поговорка: „Човек за човека е вълк“. Но каква култура е тази, в която човек за човека е вълк? Каква култура е тази, гдето няма никакъв принцип, върху който човек да изгради живота си?
Ако вие приложите закона на любовта, то ще имате най добрите резултати; той е най мощния закон. Напр. имате известно неразположение. Ходите при тогова, при оногова, но болката не ви минава. Защо? — Защото законът, който може да ви избави, е в самите вас. Ако вие в дадения случай си кажете: „В мене съществува една Божествена възможност, и аз ще изляза из това положение“, — състоянието ви веднага ще се промени. Не туряйте мисълта: „Възможно ли е това?". Не туряйте две противоречиви мисли: една положителна и една отрицателна. И тогава ще придобиете опитността, че това Божествено съзнание веднага ще се прояви. Вие вярвате в Бога, но нямате ясна, положителна мисъл за Него. Онова, което ви е най-много потребно сега, то е по-голямо количество от първичната материя. Хората са изгубили голяма част от тая първична материя. У хората днес има една керемидена окраска, която показва, че са изгубили от тая материя на любовта. А щом отсъства материята на Любовта, отсъства и силата на Любовта, а когато отсъства силата на Любовта, отсъства и Божественото съзнание, и тогава се зареждат всички нещастия.
Писанието казва: Син Човешки отхожда от всяка душа, която не изпълнява волята Божия, от всеки дом, дето любовта не царува, от всяка църква, която не живеe по Бога. Син човешки отхожда от приятели, които не живеят добре, от всеки народ, който не живее добре, от всяка култура, която не се проявява правилно, и ако си отиде Син Човешки, дохождат всички нещастия. Ако погледнете лицата на днешните хора, ще видите колко изопачени са те, каква асиметричност има в тях. Всяка една мисъл оставя своите отпечатъци на човешките уста, на носа и т. н.
В всяко нещо, което е извършено от любовта, няма никакво престъпление. А всяко нещо, което е извършено без любов, е престъпление. Мислите ли, че ако нахраните и облечете никой, че това е добро? — Не, ако го нахраните от любов, грижейки се за него както за себе си, това е добро, това е човешкото, това е Божественото. Когато се приближавате до един човек, помислете, че Бог е в него. Ако не помислиш че Бог е в него, ти, в дадения случай, непременно ще извършиш престъпление. Вие си кажете: „Бог е с мене". И тогава във вас ще се роди желание да помогнете на тази сестра, на този брат. Това трябва да бъде основата на бъде-щата култура. Трябва да подобрим условията на живота. Щом подобрим условията, то не е мъчно да се подигне човечеството.
Ако Христос дойде в днешния свят и каже на всички богати християни: „Раздайте богатството си на сиромасите", те ще му кажат: „Ние такъв Христос не искаме". Ако Христос дойде при бедните, и им каже: Заради любовта към мен вие слугувайте доброволно на богатите без пари“, бедните ще кажат: „Ние такъв Христос не искаме". Ако Той се обърне по същия начин към жените, към мъжете, към свещениците и т. н. ще получим все същия отговор. И затова Христос си отива.
„Син Човешки отхожда“ ... Кое е по-добро? Да си отиде ли, или да дойде? Когато Син Човешки си отиде от евреите, какво стана с тях след това? — Две хиляди години вече този народ е в страдания. И ако Син Човешки си отиде от нас, осъвремените културни хора, то и с нас ще стане същото. И ние вече изпитваме лошите последствия.
Но аз ще ви припомня още един стих. Писано е „Ето, хлопам, дошъл съм“. И ако някой отвори и възприеме закона на Любовта, който трябва да обхване целия живот, целия социален строй, ще се дойде до освобождението. Жените трябва да се откажат да раждат престъпници. И мъжете трябва да се откажат да хранят престъпници. Не давайте на всяка престъпна мисъл, която ви е обсебила, никаква храна. Не давайте храна на нечистите желания и постъпки. Това е дълбокото разбиране на новата култура.
Любовта е една магическа сила. която може да ви освободи за един ден. Това, което става в хиляди години, вий можете да го направите за един ден. Мигновено всички вие можете да се измените чрез любовта, и цялото небе би слязло на земята. Но вие преди това трябва да изхвърлите калта от душите си. Всичко това трябва да се изхвърли. Иначе не можете да напреднете. Всичките ви мисли трябва да се пречистят. Всичките ви мисли и желания трябва да преминат през огъня на Любовта.
Сега, вместо Син Човешки да си отхожда, аз казвам: Човешките престъпления си отхождат, а Син Човешки прихожда и започва съд и правда в света по любов, по знание и свобода. И всички хора ще бъдат свободни. Ще бъдат чада на един баща, без да се избиват.
8. XI. 1931 год.
Да защитим Родината си
II
В миналия брой видехме, че с оръжие в ръка, с бомби и топове, с аероплани и задушливи газове, не сме в състояние да защитим родината си. Дошли до това заключение, ние се питаме: „Ще ли оставим родината ни да стане плячка на машите врагове"? — Не, не ще я оставим. Има метод посредством който можем да я защитим. Метод без кърви и сълзи. Метод, който не сее разрушение и смърт, а напротив съгражда, дава живот. Този е метода, когото квакеритe емигранти, пoд водителството на Уйлиам Пен, приложиха преди 250 години при тяхната колония в Америка.
Внушително число квакери, въодушевени от идеала да приложат Христовото учение не само в личния си живот, но така също в обществения и политическия и нямайки пълната възможност да осъществят този си идеал в Англия, решават да емигрират в Северна Америка и основат колония въз основа на Христовото учение. Аз не ще се спирам изцяло върху този толкова интересен опит, а ще засегна само едната страна. И тя е — как квакерите осигуриха безопасността си без да прибягват до оръжие, без да се бият и да проливат кръв. Квакерите емигранти, когато се отзовали в Америка, се намерили заобиколени от враждебни тям индийски племена. Обикновения метод, който емигрантите прилагали, бил или с оръжие в ръка да си извоюват място, или когато индийците били твърде силни за да сторят това. чрез подкуп и подаръци да ги измамят. При това техните подаръци най-често се състояли от алкохолни пития, имащи за цел да опият индийците и после по-лесно да ги измамят. Обаче квакерите поради принципите, които изповядвали, и заради които принципи оставили родина и всичко скъпо там, не могли да употребят тези методи на насилие и лъжа. И те решили да приложат учението на Христа, учението за братството на хората и бащинството на Бога. Тяхното отношение се ясно вижда от писмото, което Уйлиам Пен отправил към индийците, с което ги уведомява, че кралят на Англия му подарил това място. „Обаче аз желая да му се радвам с вашата любов и съгласие, така щото ние можем да живеем като съседи и приятели, иначе какво би ни направил Великия Бог, който ни е създал не да се разкъсваме и унищожаваме един други, но да живеем трезво и благородно помежду си и в света ..." Благодарение на този братски дух, квакерите заживели в мир и съгласие със своите съседи. Докато в другите емигрантски колонии ставали кървави изстъпления от страна на индийците, квакерите емигранти живели в пълен мир. Когато индийците посещавали квакерската колония, това не било причина за страх и ужас, а за братска радост и гостоприемство. Квакерите емигранти свободно посещавали индийците и били тоже предмет на радост и гостоприемство. Така живели квакерите и индийците в продължение на 70 години. Но след като дошли други емигранти, които не споделяли Христовите принципи за братство и любов и за несъпротивление на злото със зло и почнали да градят укрепления и организират армия, загубили безопасността си. Изгубили мира и благоденствието, в които живели в продължение на седемдесетте години, когато прилагали учението на Христа.
Всички народи от хиляди години насам се стараят да разрешат въпроса за тяхната защита, за осигуряване безопасността си. И досега какви ли не методи се опитаха. Но всички те бяxa методи на насилието и свещения егоизъм. Е добре, осигуриха ли се народите и държавите? Живеят ли в мир и безопасност? Фактите красноречиво говорят, за да има нужда далеч да се търси истината. Всички народи и държави живеят в непрекъснат страх едни от други и наместо мир и благоденствие, цари война и мизерия.
След като сме опитали в продължение на толкова хиляди години метода на насилието и свещения егоизъм и нямаме никакви положителни резултати, защо да не направим един последен опит? Защо да не приложим метода, когото Христос преди 2,000 години възвести? Метода на зачитане чуждите интереси, на готовност за братско разбирателство, метода на Любовта?
К. Въжаров (продължение от бр. 42)
Из кой път?
Съвременната цивилизация е поставена на голямо изпитание. Животът на човечеството днес се развива под знака на една тежка икономическа и морална криза. Едва ли има по-употребявана дума днес между хората от думата „криза". За нея говорят даже и децата — тези волни птички на свободата, радостта и безгрижието! И в тяхната душа се отеква ехото на грубия живот и смущава веселия им дух. Криза, криза, криза, викат от вси страни! И с нея се оправдават мнозина, с нея демагогстват някои, с нея спекулират други.
Но какъв е този страшен демон, който смущава и тормози живота на цялото човечество? В живота на целия космос всичко се движи по строго установени закони. Най-великият закон в живота е този за причината и последствията. Нищо не става произволно и безпричинно. Ако не се посее житното зърно, не би имало клас!
Така и съвременното положение на света си има своите причини, създадени от миналите и сегашни поколения. И, ето. сега ние изпитваме последствията от миналото и настоящето. Това са резултатите от творческата дейност на хората, на индивидите, на обществата и народите. Общоприето е да се казва: „Условията са такива, условията са, които създават и направляват обществения живот“. Да, тези, които природата е създала, са категорични и те оказват влияние върху живота на всичко. Но. думата е за социалните условия, тези, които са творение на човека. Те като негово дело подлежат на изменение. Той може да дава една или друга форма на живота, съобразно неговия духовен уровен. От него зависи как ще използва природните условия и блага, — дали за благоденствие или за зло. Нима природата създаде сладкия и вълшебен по своята хранителност плод на гроздето за упойване на хората? Нима природата създаде желязото, медта и пр. за създаване разни оръжия за изтребление на човека от човека, като: пушката, топа, картечницата, бомбата и пр.? Нима природата създаде благородните метали — златото и среброто, за да се трупат несметни богатства — милиони и милиарди от едни за сметка на нещастията на други? Или това е дело на хора с алчни инстинкти, с потъмнели умове и свести, с ограничени души и вледенени от егоизъм сърца? Нима природата създаде едрия капитализъм днес и крайната мизерия и безработица? Нима природата създаде човешката ръка за да убива своя брат? Нима слънцето величествено грее и пръска животворните си лъчи за да правим престъпления един на другиго? Нима външните форми на битието създават войните, кризите и мизерията? Нима формите на обикновения живот падал от небето и със своята желязна необходимост налагат на човека една или друга форма на живот? Нима природата дава тъй много блага, за да създаваме горчивини на ближните си — да отнемаме залъка на своя брат?
Не! Не! Природата, тази велика майка на всичко, създава всички необходими условия за съществуването на всичко. Тя дава всичко тъй изобилно, щото да има за всички от атома до Бога.
Но какво виждаме? — Гладни, голи, страждущи, превити и смазани от гнета за утрешния ден! Тълпи, милионни тълпи унижени и оскърбени! В целия свет има 70 милиона безработни. А в същото това време други живеят в разкош, преяждат, тормозят, изнасилват своите братя, за да събират безчетни материални блага, само за да задоволявал, своето глупаво чувство на егоизъм и лакомия. Страшно социално противоречие! Голяма социална дисхармония, която е докарала до съвременната всеобща криза, до днешния трагизъм на човечеството! Какъв чуден парадокс! Да има блага с излишък и да има гладни, да има тръпнещи за коматче хляб! Защо? Кой е виновника за всичко това? — Ние, хората, единиците, обществата, със своя егоистичен живот, със своята противоприродна философия за грубата „борба за съществуване", изкована в главите на някои „учени“. Ние сме актьорите във великата драма на живота. Следователно от нашия живот зависи дали той ще представлява една драма на възход и благоденствие, или драма на страшни противоречия, борби, безправие и мизерия — една трагедия на ужасни падения и взаимоизтребления ...
Следователно общественото положение е резултат от нашата творческа дейност. Ние сме които създаваме благоприятни е или не благоприятни условия за съществувание, според това как ще използваме природните блага и дали ще се съобразяваме с всемирните закони в битието: на равновесието, хармонията, любовта и справедливостта. И изглежда, че днес хармонията е нарушена, затова е и този стопански и нравствен хаос.
И днес битието поставя на човечеството дилемата: „Из пътя на насилието и егоизма, или из пътя на социалната справедливост, братството и взаимопомощта?“. И със своя свещен език на страданието природата говори: „Ако изберете пак пътя на насилието и неправдата, знайте, че камък върху камък не ще остане от вашия храм, ако ли изберете пътя на правдата, всеки да може да живее и се развива — то знайте че ще имате моето благоволение!“ Че какво представлява съвременната криза, която души света? — Езикът на природата, чиито висши нравствени и икономични закони сме потъпквали! А кои с тези висши закони, които регулират правото в природата? — Това са законите на взаимопомощта, обединението и социалната правда.
Болките в организъма показват, че има нарушение на законите, които направляват функциите му. Човечеството днес боледува — има криза. Защо? — Защото е пренебрегнало законите на истинското развитие. Днес обществата с изградили своя живот върху закона на насилието и социалното и икономическо неравенство. И изходът от туй положение е един: да се възстанови равновесието в живота, да се въдвори хармония между отделните индивиди, обществени класи и народи. ft тази хармония ще се въдвори по пътя на справедливостта, по пътя на взаимопомощта и братството.
К. Сугарев
Сказките на г. Рашо Г. Рашев
В края на ноември, м. год. г. Рашо Г. Рашев, пътуващ лектор, държа в Севлиево редица сказки по френология, хиромантия и физиогномия, придружени с експерименти — определяне характера, положителните и отрицателни качества на лица от публиката. Феноменалната памет и основната научна подготовка, придружени с един тънък усет, с дали възможност на г. Рашев да овладее отлично тия специални окултни дисциплини и чрез езика на външните форми да чете в човешката душа като в разтворена книга.
Всеки непредубеден слушател можа да разбере, че линиите и формите на човешкото тяло, а особено тези на ръката, лицето и черепа, представляват езика на живата природа, и че няма нищо скрито за тогова, който владее този език. Днес за днес в нашето т. н. интелигентно общество съществува пълно невежество по тези въпроси, нещо повече, голяма част от него има едно определено отрицателно отношение, основано на закостенели предразсъдъци. Малцина се интересуват от езика на природата. И самите наши официално признати учени не познават този език. Поради това г. Рашев, се явява като смел пионер в тая област на експерименталната наука, който разбива ледените планини на човешкото невежество и предразсъдъци и сочи на хората, нови за тях истини.
Книжнина
Росна капка, детска библиотека, №№ 1, 2, 3 и 4. съдържа приказки, разказчета, стихове, сценки, басни, гатанки и пр. Урежда Дедо Благо.
За опитния педагог, душата на детето е една градина, която той може да разхубави и украси, като посее и отгледа в нея най-прекрасните цветя, най-вкусните и благодатни плодове. Душата на детето може да бъде превърната в рай, ако в нея навреме, от опитна ръка, се посадят добри мисли, чисти чувства и разумни стремежи. Свещена е тази градина на детската душа, и всеки, който по един или други начин иска да борави в нея, трябва да има чувството и съзнанието, че свещенодейства. Един от малцината достойни работници в тази област, който сее семената на доброто, истината и любовта в градината на детската душа, е Дедо Благо.
Той не се задоволява само да даде интересно и увлекателно четиво за децата. Това е само едната страна на задачата. Другата, много по важна страна, е да се напътят те към доброто, което ще ги направи след време творци на разумен живот. И тази работа Дедо Благо извършва много майсторски, с голяма любов и преданост към делото си. Той никога не проповядва морал с обикновените шаблонни форми, а си служи с езика на природата. Така Божествените истини на живота се запечатват дълбоко в детската душа и тя е готова да посрещне и неутрализира лошите влияния.
Днес хиляди опасности заплашват на всяка стъпка нашите деца и юноши. Пътят към злото е широко разтворен навред и с хиляди примамливи средства привлича и увлича и млади и стари. Храната, която библиотека „Росна капка“ поднася на детската душа, е едно противодействие срещу тази отрова, която съвременния живот разлива по всички посоки. Ето защо, дълг се налага на всички, които съзнават отговорността си пред бъдещето поколение, да подкрепят с всички сили това тъй полезно начинание.
Библиотека „Росна капка“ е ценно четиво както за млади така и за възрастни. В нея има мъдрост и поука както за едните така и за другите. И тя заслужава широко разпространение, за да може да изпълни определената й задача.
Библиотеката е разрешена от М-вото на Просветата със заповед № 1282 от 17. IV. 1931 год. и препоръчана с окръжно № 41,497 от 14. ХII. 1931 год. Цената на отделна книжка е 6 лв., на настоятели се отстъпва по 5 лв. Издание е на Лазар М. Котев, ул. „Бенковска“ № 2 София. Може да се достави от редакцията на в. „Братство“ — Севлиево.
* * *
Има мнозина наши читатели, които получават отдавна вестничето, без да са дали до сега нещо за неговата подкрепа. Молим ги да сторят това, за да не им го спираме.
