УЧАСТНИЦИ В МИРОВАТА ДРАМА
В света съществува един вътрешен, неразбираем за скептичния човешки ум ред, на който се подчиняват и личности, и събития, и в чиято съвършена последователност се проявява истинския живот. Всичко около човека се движи,и в това постоянно движение всеки има свое определено място, всеки се изявява според същността си. И наистина, погледнат от страни животът на всеки човек представлява низ от действия, които напомнят роля в някаква театрална пиеса. Понякога по сцената на живота човек се движи слепешком, понякога той просто профучава, а твърде често вглъбен в себе си той преминава по нея, безучастен към заобикалящата го действителност. Съзнава ли човек важността на своята роля в житейския театър? Това е от значение единствено за него. На сцената на живота има много участници и доколкото всеки един е свързан с мисълта на Автора, дотолкова и ролята му е значима.
Срещата с Учителя не е физическо явление. То е една дълбока вътрешна закономерност, обусловена от фактори, подготвяли я в продължение на много векове. Има хора,които срещат един Учител физически, но не го познават; има други, които срещата си с него, действително осъзнават духовната му същност, но това не ги променя: а има трети, които след като го срещнат и осъзнаят съдбовността на тази среща, приемат го и тръгват след него.
Ученици! Особена категория хора, вътрешно озарени от срещата си с Мировото Знание, и променени отвътре.
Ученици! Наречени така, защото са последвали открито своя Учител завинаги.
Ученици! Души, приели да изпълнят специална роля в днешната епоха. Движейки се по житейската сцена, да останат край Учителя за да се учат непрестанно пренастройвайки живота си в услуга на Цялото.
Ето ги на сцената. Всеки, на своето време и със своята специална роля. Музиканти, поети, учители, учени, на всякаква възраст, и с различни характери.Но всички те – с една и съща жажда за Истината, с един и същ копнеж за Свобода, с едно и също чувство за дълг към Цялото. Защото едва ли има нещо, което би осмислило по-цялостно живота на човека от това, да се отрече от своя малък личен живот в полза на Големия Живот. Това не означва той да излезе от нормалния си живот, но да се отрече от своите егоистични желания и да постави на първо място интересите на Цялото. Този, именно, живот за Цялото, учениците са видяли у Учителя, това ги е пробудило за един нов, духовно осмислен живот и те са го последвали и телом, и духом. Излезли са на сцената и са изпълнили своята роля. А Учителят като Автор на тази Мирова драма, е направлявал действията им кога мислено, кога явно, понякога с поглед, понякога с жест - но всякога с благост и вътрешна сила. Те всякога са чувствали неговата вътрешна поддръжка. Затова не са се усещали сами на сцената на живота. Връзката с него е била осезаема и ги е вдъхновявала за творчество и духовно израстване.
Литография на Мориц Корнелис Ешер (1898-1972)
Същевременно, и Учителят се е нуждаел от тях. Нима е лесно да се слезе от висшите светове на хармония и ред, в материалния свят, където злото и доброто все още са във смъртна схватка? Каква ли сила е нужна за едно Същество от висшите йерархии да издържи на психическите отрови, които тази борба ражда? И ако този Пух е изпратен с мисията да даде методи и правила, по които борбата да бъде спечелена от Доброто, тогава ще го остави ли Небето сам? Не, в негова услуга ще дойдат също така силни и светли духове, негови спътници от векове.
И тъй, около Учителя в действителност е имало малък кръг истински пробудени души, които са участвали в една мирова, по своето значение драма, и с тяхното доброволно участие се е развивало действието й. В техния живот трудолюбието, честността, творческия импулс и свободолюбието са били основни движещи сили. Онова, което те са създали е имало духовна стойност. А съзнателното им участие в процеса на поява, записване и съхранение Словото на Учителя, е тяхната най- голяма заслуга пред човеците.
Учениците. Те не са обикновени хора. В битието си всеки един от тях е минал през своята Голгота, през ред изпити - проверен е, и едва тогава му е поверена роля. Затова не е чудно, че всеки един от тях е дошъл съзнателно до решението да постави своя личен живот на второ място и да се посвети на живот за Цялото. Те всички са приели ролята си съзнателно и с чувство за дълг пред великото, избрало ги за носители на действието.
Естествено, зад всички тях е стоял Учителят, който мислено ги е направлявал и импулсирал. Той е бша и в началото, и в края, а те са се появявали с определена задача, свършвали са я и са излизали от сцената. Външно обикновени, а вътрешно - необикновени, озарени от великата идея да служат, те са разширявали и обогатявали действието в тази Мирова драма. Защото са били искренни и силни духом, били са творци! Но най-важното, защото са имали за девиз думите на Христа: "Отче, да бъде не моята воля, но Твоята!”
Учениците. Кои бяха те? Едва ли ще ги видите по снимките, застанали редом с Учителя, за да се увековечат. Тях само някой неуморен фотограф ги е издебнал и запечатал на лентата си, и то в момент на работа, а не за показ!
Учениците. Сред мнозината - малцина. Сред слушащите - мислещи! Сред говорещите - мълчаливи! Сред стоящите - работещи! Сред страхливите - безстрашни! Сред мъждукащите - ярко светещи! Сред обвинителите - твърди и непоколебими! Всякога готови да дадат живота си за да не изгасне в душите им запалената свещ на великото Познание.
Учениците. Те не смесиха човешкото с Божественото, те бяха и останаха съработници на Светлината, за да се осъществи сценария на Мировата драма. На Драмата, която създаде Един, подписал себе си: ВЕРЕН И ИСТИНЕН!
Милка Кралева
