Д-р Ел. Р. К.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА
Когато човек се спре да мисли и реши да пише за Любовта, тогава той вижда своето пълно нищожество, своето безсилие. Защото за Любовта се говори само с дела и живот. Защото Любовта е самата същност на един живот, който е мечта за съвременното човечество. За този живот човечеството още съвсем не е дорасло. Има и е имало през всичките векове от историята на човечеството на земята отделни единици, които са проявили Любовта дори чрез саможертвата. Чрез тях се е изявил прогресът в света. За масите, обаче, Любовта е нещо твърде далечно, дори нереализуемо.
Требва човек да е бил лишен от въздух, от светлина, от здраве, за да почувствува и изживее радостта, когато ги придобие. Сърцето и душата му са отворени за тях. Той ги възприема и оценява правилно. Така е и с Любовта. За нея трябва готови, отворени сърца и души, за да се влее в тях в нов живот на пълнота и красота.
Ако се захващаме с голямата и трудна задача да предадем в кратки редове нещо из необятното учение на Учителя за Любовта, изнесено в безчетни и красиви форми в специални беседи, в общи беседи, в разговори и писма, искаме с това да изразим радостта и благодарността си за голямото Божествено благо и светлина, които са се излели върху нас чрез безсмъртното слово на Учителя. Далеч сме от всякаква мисъл, че бихме могли да обгърнем — освен една малка фундаментална част — всичко онова, което Учителят е имал възможност да изкаже по този най-съществен въпрос на живота. Ние пристъпяме с трепет и с вяра, че нашата радост и благодарност ще могат да почувствуват всички ония, които прочетат тия редове.
За Любовта ни говорят още от дълбока древност. Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта. Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта. Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си". Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта. Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на Любовта в живота. И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността.
Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за Любовта, които светът познава. На неговата 13 глава от I Посл. към Коринтяните ще се върнем по-нататък, когато ще предадем обясненията на Учителя върху основните й линии. Мнозина след ап. Павла са писали за Любовта. Чрез тях светът се е движил напред. Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или мислител е обхващал Любовта така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят.
Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за Любовта, е този за самата същност, за естеството на Любовта. По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже. Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта. Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от Христовата максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог. Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда:
„Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията.
Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието.
Любовта е творчески процес" (1).
Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич.
По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси:
„Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2).
Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3).
Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3).
„Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3).
Духът, това е Любовта (8, 13).
Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13).
До реалността на Духа се отива чрез Любовта (13).
Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото битие (12).
Любовта е закон на Цялото. Цялото всякога е във връзка със своите части (14).
Любовта е импулса на живота. Без нея животът не може да се прояви (12).
Любовта обхваща всичко, цялото битие, цялото пространство. Тя обхваща вечността, безкрайния живот, всички възможности на битието (2).
Любовта е проявеният образ на Бога. Познаването на Любовта е познаване лицето на Бога.
Има само един Бог, той е Господ на Любовта. Той е както отвън, така и вътре в нас (2).
Любовта е атмосфера на Божествения свят. Там съществува само Любов, всичко диша Любов (3).
Основа на небето е Любовта (6).
Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява (2).
Любовта е най-реалното в света. Тя е хармонията на световете. Тя е сцеплението между всичко (5).
Любовта е най-силната дума. Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос. Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5).
Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота. Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с Христовата максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си. Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието.
Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни. Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум.
Като изнасяме мислите на Учителя върху Божествената същност на Любовта, необходимо е да се спрем върху схващанията Му за Христа, който според Него е самата проявена Любов на Бога. Светът от две хиляди години спори за същината на Христа. От две хиляди години хората делят Христа по най-различни начини. В Учителя ние намираме онова правилно разрешение на проблема за Христа като единна, неделима същност, като изявена и проявена Любов. По този начин ние възприемаме Христа като Божествена същност, проявена чрез Любовта.
Ето няколко от най-важните мисли на Учителя върху Христа като Любов:
„Христос е изявление на великата Любов. Той е реално въплъщение на Любовта.
Христос е изявление на Бога. Любовта е материализирания Христос, а материализирания свят е материализираната Любов на Бога. Целият физически свят е изявление на Бога. Като познаем физическия свят, ще познаем Бога (2, 3, 6).
Христовото учение е учение на Любовта. Той дойде на земята не да донесе страдания, но да накара хората да вярват в Любовта, да вярват в живота и да възстановят връзката си с Бога (11).
Христос слезе на земята да изяви Любовта.
Христос е вратата на Любовта. През нея човек трябва да мине много пъти (13).
Хората делят Христа на „историчен", „космичен", „мистичен" и т.н. Той обаче, сам по себе си е единен и неделим. Той е единственият, живият Христос, изявление на Бога, на Любовта.
Христос е най-пълен израз на Любовта на земята, безразлично как го схващат хората" (3).
Посочените мисли са предостатъчни за да илюстрират схващанията на Учителя за Любовта като Божествена, космическа същност и схващането Му за Христа като Любов. Нека хвърлим поглед върху втората страна на същността на Любовта — Любовта като същина в живота на човека.
Учителят казва:
„Любовта носи пълния живот. Той е плод на Любовта (3),
Любовта носи условията за живот. Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем.
Любовта е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3).
Мировата Любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото. В Мировата Любов, която повдига съзнанието, се намират опорните точки за развитието на човека.
Любовта е артериалната кръв в човека.
Обичта е венозната кръв в човека. Тя поема и изхвърля всички нечистотии. Затова обичта лекува, тя носи здраве и щастие.
Космическата обич е велик закон, който разпределя хармонично действията на всички сили в нашето съзнание. Тя дава на ума светли мисли, на сърцето и волята съответни желания и действия.
Космическата обич дава сила на човека и чрез духа преобразява тялото му. Тя обуславя културата на света, тя съгражда. (3).
Всяко живо същество е свързано с Любовта и се влияе от нея.
Бог на Любовта не е само отвън във вселената, Той е и вътре в нас.
Любовта е велика наука, с която ще се занимават новата земя и новото небе.
Където има Любов, проявява се и Бог.
Където има Любов, има живот, движение, всичко живее.
Любовта е най-великата ария, най-великата симфония в света и който може да я изпълнява, той е истински човек, той е светия, ангел, Бог.
Бог е Любов, а Любовта е връзка на съвършенство (2).
Любовта е най-великото нещо в света (14).
Любовта е принцип на сърцето и душата.
Човек лишен от Любовта е цял демон, той е способен да стори най-големите злини (2).
Науката за Любовта е единствената истинска работа в света (3). Тя е най-великата работа (14).
Тя е великият обект на познание за душата (3, 4).
Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен по ум, по сърце, по стремежи, с еднакво духовно благородство. Любовта между такива две души е музика.
Любовта е колективна проява и дейност на всички разумни същества, завършили своето развитие и станали едно с Бога (3, 12).
Любовта е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя е магическият ключ на безсмъртния живот. За нея всичко е възможно. Тя е единствената сила, която може магически да преустрои цялото същество на човека (3, 8). Тя е страшна сила за тия, които са в дисхармония с нея (3).
Любовта събужда Любов. Тя е единствената сила, която никога не губи.
Любовта е капитал, който никога не се губи. Тя е най-ценното нещо, което не се дава всякога. Тя е единствената сила в света, която не може да се определи с никаква сила и мярка (12, 14).
Любовта е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае. Когато Любовта е обект на човешкото сърце, той се развива правилно. Любовта създава всеки успех на човека. Тя е разменна монета в ръцете на човека. Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения.
Любовта седи в това да познаем Бога. Тя е единствената сила, която изправя погрешките.
Човешката любов представя потенциална енергия, а Божествената — кинетическата. (14).
Любовта е стремеж на човека към една непозната област, която го води към освобождение. — Тя е стремеж към освобождение. (12).
Любовта е път за разрешаване трудните задачи в живота на човека. Тя е път за сърцето.
Божествената Любов е единственото ново в света. Тя е плод, който всеки може да опита и задоволи. Тя е сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, ум, душа и дух. В това растене е реалното в света (11, 5).
Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно (7).
Любовта е метод за възстановяване правилните, първични отношения между душите (11). Тя е постоянна тя не е преходна (10).
Любовта е хлябът, който слиза от небето. Който яде от него се ражда изново.
Любовта е първото ценно нещо. Тя носи благата на живота. Тя е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно, никакво колебание, никакво съмнение, никакво противоречие (13).
Божествената Любов е същественото за всеки човек" (11).
От изнесените мисли изпъква ясно, че схващането на Учителя за същността на Любовта в живота на човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения. Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че Любовта е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота. Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека. Тя е едновременно артериална кръв (любов) и венозна кръв (обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота. Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога.
Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите. Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота.
Зашеметени от богатството, дълбочината и верността на тия мисли за същината на Любовта в живота на човека, ние не можем да ги коментираме. Те залягат в нас като основни стълбове на една нова величествена сграда на един нов живот, на една нова велика, божествена наука на Любовта, която ни се открива като хляб, който слиза от небето, като метод в живота, като път за разрешаване трудните задачи, като най-същественото и ценно нещо в живота на човека.
(следва)
Използвани беседи:
1. Мировата Любов и Космичната Обич – 1919 г.
2. Трите основи на живота – Любов, Вяра, Надежда – 1921 г.
3. Учителят говори, глави: Любов, Живот, Тяло на Любовта, Христос, Бог, Дух. – 1938 г.
4. Сила и Живот, І Серия – Любовта – 1914 г.
5. Сила и Живот, IV Серия – Сродните души – 1922 г.
6. Двата природни метода, VI Серия – Който Люби и др. – 1924 г.
7. Да възлюбиш – II мл. събор – в същата: Любов и мисъл – 1924 г.
8. Затова се родих, IX Серия: Ако говоря: Мойсей и Христос – 1929 г.
9. Ценното из книгата на великия живот: Иде час – Рилски беседи – 1932 г.
10. Степени на съзнанието: Проява на Любовта – Лекции Общ. ок. кл. год. ІХ.т.ІІ.
11. Отец ме Люби: Което Бог е съчетал; Отец ме люби – издание 1936 г.
12. Двигатели на живота : Ценности на Любовта; Прояви и постижения на Любовта – Рилски беседи – 1938 г.
13. Езикът на Любовта: Езикът на Любовта; Реалността на живота; Вратата на Любовта; Любов и почитание; Плодът на Духа; Вечният живот; Гласът на Любовта; Възможности на Любовта: Три ценни неща и др. – Рилски беседи 1939 г.
14. Божествен и човешки свят: Правила на Любовта; Да имате Любов; Магическата сила на Любовта; Единство в Любовта; Любов в трите свята; Връзка между Бога и човека. 1940 г.
15. Път към живота: Любов и милосърдие – Лекции на мл. ок. кл. год. X. т. I. – 1941 г. и много други.
