Инж. хим. Д. В. Кочов
„ГРАНИЦИ" И „ПРОПАСТИ"
...който иска да бъде съвършен,
да отиде при Истината"
Учителят
Откогато човешката мисъл вече свободно борави с времето и особено откакто „историческото" в съзнанието на мислещите стана естествена схема на мисълта, оттогава започва и склонността явленията да бъдат разглеждани като процеси със свои начала, развития и завършеци, т.е. като организми. Особено характерни в този уклон за виждане нещата в характерните органически фази на развитие: раждане, младост, зрелост, старост, смърт, или пролет, есен, зима, са френският философ Густав льо Бон, английският Едуард Карпентер и всеизвестният немски култур-философ Освалд Шпенглер. У последния намираме един префинен и широко обоснован метод за разглеждане на почти всички постижения на дадена култура като фази или възрасти на един определен „културорганизъм".
Нашата задача не е да търсим, дали всички прояви на човека и явленията в природата носят белезите на онова, което наричаме организъм, но искаме да загатнем за това, колко широк и богат резултат даде дълбокият усет за времето — тая скала, по която отмерваме стъпките на живота. Всекиму е известно, какъв грамаден тласък за физиката и сродните ù науки донесе узнаването на закона за гравитацията, или за астрономията кеплеровите и брунони идеи. Така е в химията с основните химични индивиди — елементите, — с атомните представи. Въобще, в развитието на всяка наука и изкуство, във всеки път, по който се движи търсещият знание и себеизява дух, ще открием следните моменти: период на елементарните познания — опипване нещата, фаза, при която се откриват основните принципи и закони — вкусване, и фаза на отглас на събрания материал в разни направления, при което се повдига и разширява съзнанието — или оплодяване. Крайно любопитно е, че днес точните науки: физиката, химията и др. са обогатени с толкова много материал, те са се добрали до извънредно важни и решителни за всеки мислещ принципи и закони, но всички тези постижения, изглежда, не са дали още своите приноси в космогоничните понятия и възгледи на съвременния човек. Или иначе казано: в основните схващания на съвременния човек за живота и природата има толкова отживелици, толкова много стари форми, като че ли науката, изкуството и философията в последните им изводи и постижения са за повечето хора terra incognita. Или науката е недостатъчно популярна, или съзнанието на съвременния човек е претрупано с много излишен материал, та му е невъзможно да координира понятията и възгледите си със съвременните нему научни и философски изводи. Въобще, анахронизмът е едно характерно явление днес.
Ще приведем два примера от съвременното учение за строежа на материята, които, правилно изтълкувани, би трябвало да предизвикат сериозна ревизия на понятията на така наречените материалистични, механистични и натурфилософски възрения.
При измерване масата т.е. тежестта на електроните в един катоден лъч (сноп от електрони) намират като постоянно число масата на един електрон 9.03х10-28 или числото 9.03 като числител, а за делител на дробта — единица с 28 нули от грама. Доближи ли, обаче, скоростта на катодния лъч тая на светлината, 299800 км в секунда, то отделните електрони, образуващи катодния лъч, променят вече своята маса, тежестта си. Това е исторически първото експериментално доказателство на Лоренц-Айнщайновия закон за променливостта на масите в зависимост от скоростта на движението на същите. Значи, най характерният белег на материята, нейната маса, тежестта ù, без да бъде отнета от нея каква да е частица, без да е загубила чрез допир или химическа реакция нещо от своите общи качества, намалява или увеличава себе си в зависимост от скоростта, с която се движи.
Материята, тая многолика завеса, до която едни стигат — нарекоха ги материалисти — други не рачиха да се поклонят пред нея, раздираха я или я отричаха и търсеха отвъд нея просторния свят на извънсетивното — зоват ги идеалисти; тази материя, заради която от памтивека хората безмилостно цепят единния Божи свят, е разбудена от съвременната положителна наука до такава степен, че едва ли вече ще може да се яви като преграда за усъвършенствуващия се в прозрение човешки дух. Материята днес не е база за постройката на философски учения и мирогледи, не е и не може да бъде нито призма за някакъв светоглед, а е фаза, състояние, момент само от една непреривна действителност. Материята не е един свят сам за себе си, какъвто беше в миналото за мнозина, а е буква, индекс, преходно състояние. Такава е тя в последните изводи на висшите позитивни науки: математиката, физиката, химията.
„Материализация" и „дематериализация" са вече термини не само на окултизма а такива на модерната физика, и то в най-буквален смисъл на тези думи. Превърне ли се светлината във веществени частици — наричат това явление „материализация" и то е такова в най-точния смисъл на понятието материализация, защото светлината е явление на нематериалния етер, а осезаемите частици, в които е наблюдавано в последно време, че тя се превръща, са точно онова, което наричаме материя. И обратно — трансформира ли се една материална частица в лъчиста енергия — наричат това „дематериализация". Горните резултати са добити от многократните опити на Heitling, W. Gemtner, P. A. M. Dirac, P. M. Blackett, H. Bethe и други по следния начин: пропускат гама лъчи (нематериални лъчи от най-къси вълни) да преминават през някои метали (алуминий, желязо, олово); на местата, където се забелязва пълно изчезване на лъча (внезапна абсорбация), констатират появата на позитрони и неутрони (положителни и отрицателни електрони). В другия случай наблюдават обратното: попаднат ли електрони във високо потенционални полета, напр. в атомни ядра, то от електроните остава само един фотоефект, т.е. електронните частици преминават без остатък в лъчиста форма.
Горните примери дават ясна представа и подсказват недвусмислено, че материално и нематериално не са само философски понятия, не са трансцендентни области, заслужаващи само логически спекулации, а са две реалности с определени взаимоотношения и, следователно, взаимодействия. Или иначе казано, данните на съвременната физика налагат едно ново звено, една нова връзка, един нов и решителен монистически принцип между най-ярките антагонисти в човешката мисъл — материално и нематериално. За онези, които следят дирите на целокупния живот за онези, които горят от трепета да се потопят в първичните истини и да доловят нещо от битието в неговия основен строеж, съвременната наука дава достатъчно опорни точки.
Окултистите, изглежда, ще могат по-добре да разберат съвременните учени, а учените днес повече от всякога ще могат да се доближат с доверие до „древната" наука на прозрението. Но що да се каже на спешите и за научните постижения, нехаещите и към вечните истини на единния живот?... Мнозина са говорили на човека, мнозина са обещавали на човека, мнозина са водили човека!... Единният, както е единна любовта във всички любещи сърца, Единният, както е единна светлината във вси светли умове, Единният, както е единна истината във всички души, познали Бога, е като че ли днес по-близо от всякога до блудните домове на блудните синове...
Мъж и жена са два полюса, но полюса на човека; север и юг да не ни разделят — те са две различни точки, но точки от една и съща ос; материя и дух са две фази, но фази на едно битие!
