Истината за работата. – Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът . – Най-голямата благодарност на човека заради живота е работата. – Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа. Работи само онзи, който работи от любов. Който работи, обича. И който почита работата на другия, сам работи. Който разбира, живее. Който разбира мисли! Който разбира, работи. „Отец ми работи, и Аз работя".
– № 333 – от Учителя.
Из книгата „Свещени думи на Учителя".
Светът не бе сътворен тъй, както разбират някои ограничени преводачи на Писанието. Сътворението е един процес, който продължава и ще продължава. В този процес на вечното творчество вземат участие всички. Но някои работят от нужда, други работят по длъжност, а трети – от лобов към работата – водени от техния стремеж да дават, от вътрешна нужда да творят. Тези три категории работа се различават. В първата категория – работата е мъка, във втората – труд, а в третата – работата става свята и любима. В нея се проявява самият живот, защото животът е движение – вечно творчество, а инертността е самоунищожение – смърт. Със съзнателната работа ние се чувствуваме като живи клетки, които се проявяват в безспирно творчество във вселената. Работата е най-благородното проявление, с което човекът е повикан да бъде съработник в неизследими за човека планове на божествено творчество със своята работа човек прилича на плодно дърво, което връща на земеделеца умножена стойността на семето, поставена в земята. Плодното дърво свършва много добре своята работа. Така съзнателният човек гледа на своята работа с радост, като на една длъжност към живота, като на една възможност да връща на Бога умножени талантите които му са дадени в живота. със своята работа той благодари за Божествения дар на живота, с който Бог го е надарил. Мнозина мислят, че под идеална работа се разбира само прояви на виеш интелектуален труд. – Това е една грешка. Нашите човешки класификации нямат никаква стойност; те изгубват всякакво значение пред Бога – пред Неговия творчески план. В Божествения план всичко има цел, причина и завършк. Нищо не е за пренебрегване, както ние понякога съдим от гледището на нашия малък свят. Всичко, което е и което става, е нужно, даже и необходимо за целите на живота. Няма работа, дори най-скромната, най-презряната от хората, която ако е извършена с любов, да не е по-малко нужна и свята в услугите на живота, от всяка друга предпочитана. Ако всеки човек би имал съзнание за тази истина и би обичал своята работа, колко щастлив би бил животът на земята, каква промяна би станала в социалния живот към осъществяването на мир и радост между человеците. Слепотата на човешката гордост го прави да не цени работата на другия и да я счита маловажна и низша. Истински духовният човек вижда, че както са закачени една за друга халките на една верига и я правят яка и полезна, така и работата на хората, макар далечна и непозната, е нужна, за да може да се реализира и тъй наречената от човешко гледище „по-благородна работа". Ако гледаме добре, ще видим, че няма човек на земята, който да не се ползува пряко или косвено от работата, която е изпълнена от всички други хора на земята. Хиляди са примерите, които могат да се вземат. Ние вземаме само един: ползата, която имаме от пощенската служба, която служи така добре на всички членове на човечеството, безразлично на кой кът от земята се намират. Безброй са хората, които са работили и работят пряко или косвено, за да може да се изпълни пощенската служба. С нея ей служи всеки човек от всеки народ.
