Един руски учен счита, че човек се отличава от животните между другото и по това, че умее да си служи с лост. Наистина, и животното би могло да се приучи да действа с лост, ала то само никога не би дошло до идеята за лоста. Като продължава своите разсъждения за лоста, същият учен идва до странния на вид извод, че каквото е силогизмът в умствения живот на човека, такова е и лостът във физическия свят. С други думи, откак човек е започнал да мисли чрез понятия и да изразява съжденията си посредством членоразделна реч, той идва и до изобретяването на първата и най-проста машина - лоста.
Земята, според съвременната астрономия, тежи кръгло 6,000,000,000,000,000,000,000 тона.
Ако човек може да вдигне с ръце 60 кг., то за да повдигне земята, той би трябвало да наляга със същата сила върху лост, чието дълго рамо е 100,000,000,000,000,000,000,000 пъти по-дълго от късото му рамо. Де ще се намери толкова дълъг лост? Но да допуснем, че Архимед го има. Ако сега късото рамо на лоста се повдигне на 1 сантиметър, дългото рамо ще трябва да опише в пространството дъга, чиято дължина ще бъде 1,000,000,000,000,000,000 километра.
И ако се допусне, че той би могъл свободно да вдигне 60 кг. на височина 1 метър за 1 секунда (работа, равна почти на една конска сила), то за да измине посочената по-горе дъга, което е равнозначно на това, да повдигне земята на 1 сантиметър, ще са нужни
1,000,000,000,000,000,000,000 секунди или около 3000 билиона години.
Разбира се, никой днес, в епохата на електричеството, не би възмечтал да повдига земята с такова грубо механично средство, каквото е лостът. Особено откак се откри, че и в най-дребните частици материал е скрита такава огромна енергия. Стига само да можеше да се освободи! Но и това е засега пак „архимедовска" мечта.
Да би могла да се осъществи, колко леко и евтино би преплувал един океански параход от някое европейско пристанище до Ню-Йорк. Само с 1 кг. каменни въглища. Защото, според съвременната физика, 1 кг. каменни въглища съдържат 20,000,000,000,000,000 калории, от които днес се използуват едва 7000 калории.
Това, което е вярно за неорганичните вещества, е вярно, според твърденията на окултната наука, и за органичните. Едно житно зърно, например, крие в себе си огромни запаси хранителна енергия, но какво малко количество от тази енергия ние можем да използваме.
Засягам бегло тия въпроси, за да покажа, как лека-полека съвременните хора идват до установяване на ония възможности, за които окултната наука винаги е говорила. Скритите или „окултни" сили, които се таят в човека и в природата, и които са достояние на високо напредналите човеци, движещи съдбините на света, започват да се „изявяват" на днешните хора поне като възможност.