А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да изразява сините води на топлото море или лазурно испанско небе.
В планините над Кордова живеел Абен Ел Хасад. Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици. Като че там било онова огнище, от което се разпалил пламъкът на Арабската научна мисъл.
Той имал двама ученици. Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от него. В по-късни времена, за него се чува, като за голям християнски мистик, когото испанците подложили на костер (огън), за да му дадат отпосле думата Santo (Свети). И той е днес от най-почитаните испански народни светци.
Вторият му ученик, бил един от принцовете на управляващите халифи. Той бил толкова красив, тъй неземно нежен, че художниците го имали за пример при изобразяване на серафими в храмовете.
И в тия часове в душите са зрели плодове на благородство, обич, милосърдие.
Така са родени приказките на Абен Ел Хасад.
I
АЛПОМС
Царувал в Ниневия цар Арибел, най-мъдрият от Мидийските царе. Още при раждането му жреците-звездогадатели му предрекли покровителство и осветяване от Бога Аo - всемирната мъдрост и светлина.
Веднъж, когато се завръщал от поход срещу дивите Северни племена, сатрапът Меркус, поднесъл на царя най-хубавата девица от победените племена.
Тя се казвала Алпомс.
Несравнима била красотата на Алпомс. Нейното племе Булахорите я считали за пратеница на боговете. Нещо наистина неземно имало в тая красота, плод на северните светли нощи, на непрекъснатата зима.
С нея били доведени двамата й братя, от които тя не искала да се отделя - Атамант и Ортохмен.
Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства за нейната хубост.
А нейните двама братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра.
Дворците на Арибела били обградени с хубави цветни градини. А тъкмо цветята обичала царицата Алпомс най-много.
Тук от целият свят били събрани най-редките, най-хубавите, най-ароматните и нежни цветя.
От далечни задморски царства, царете изпращали поздрави на белонощната царица и подаръци - най-хубавите и различни цветя от своите царства.
За да направи своите цветя достойни за наслада и на Боговете, царицата употребила такова средство, което покрило със страх и скръб цялата Ниневия.
Тя заповядала - най-благородните и знатни девойки на царството да ги довеждат в палатите и да поливат цветята със своите сълзи.
Жестоки палачи биели знатните нежни девойки, за да извират сълзите...
Полуживи ги изнасяли из дворците на страшната царица, без да има надежда в тях за живот.
Изнесените девойки трябвало да минат покрай храма на богинята Митра. А от храма тайнствено излизали двама жреци. Те слагали ръце върху носилките и момите оздравявали. Нямали нито рани, нито болки, нито помнели за миналото страдание...