БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 104 - год. VII.
Севлиево, 14 ноември, 1934 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Път към обнова (Л. Лулчев)
Науката за храненето (В. Пашов)
Тайните на живота и смъртта (Макс Хайндел - продължение от брой 103)
Словото на Учителя. Разумните отношения (Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г.)
Малките величини (Д-р К. Вайс)
Изповед (Житен Клас)
Хиромантия. Възвишения или хълмове на ръката.
Глиган и нива (Д. Б)
Книжнина
Път към обнова
Всяко явление трябва да се проучи строго научно, обективно. А де се отричат нещата и да се отбягва тяхното обяснение и проучване, това не е наука. Те казват „Това е илюзия“ или „Това са заблуждения“. Но тези думи още нищо не доказват. Това е само отбягване да се проучат нещата и страх пред Истината — да не разруши кумирите им“.
Учителя
Великите хора рядко имат щастието да бъдат разбрани от съвременниците си. Колкото по грандиозна е идеята, която изнасят; колкото по велики са принципите и законите, които откриват. толкова по-малко хора ги разбират, толкова по труден е животът им. Понякога — твърде често — техните дни са едно непрекъснато мъчение, краят им — кладата, кръста или лудницата. Така беше с Колумб, с Галилей, с Хус .... хора на които днес имената се почитат, делата на които се сметат за начало на епохи!
А какво стана с Тоя, Който сложи някога живота си да свидетелства Истината? Кой го разпъна? Тъкмо ония, които най-добре трябваше да го познават; ония, които всеки ден уж заставаха пред лицето на Бога, кадяха му тамян и принасяха жертви. а не познаха синът Му и Го пратиха на Голгота...
Така е било някога, така е и сега.
Близо от 30 години вече в България работи Учителя Петър Дънов. Хиляди хора изучават неговото учение, което направи преврат в душите им. Неговите беседи и лекции са повече от стотина тома. Във всички краища на света ги четат, образуват се школи да ги проучват. Чехословаци, холандци, италианци, бразилци, испанци изучават български език само за да могат да четат беседите в ори-гинал!
В същото това време един български професор, който не е прочел нито една страница от това учение, не си е сторил труд да понадникне поне там, където от толкова години се прилагат елементарните му истини, като в някоя лаборатория, — запитан от един дошъл в София виден чужденец за Бялото Братство, отговорил накъсо — „оставете тия извеяни“ ...
Некога книжниците и свещениците нарекоха Христа луд (Йоан гл. 13, ст. 20.) Сегашните професори са по любезни — те наричат последователите Христови, които искат да приложат социалната и научната същина на учението Му (а не само да поменуват и носят името му)... извеяни ... А трябваше да видят отпосле впечатлението на тия чужденци, за да разберат колко много се излагат с подобни на нищо не обосновани „мнения“.
Днес се говори, жадува се за обнова. Тепърва се търсят методи и налучкват пътища.
За купуване добри дървета се отнасят към разсадници, за добри породисти животни — също.
А за хората?
Обнова могат да дадат тия, които са се обновили — и то не експромтом, като приспособяване срещу изгодни заплати, а като жадуващи хора, които гонени, хулени, подигравани, ся си избрали мироглед и не само са го следвали като убеждение, но са го и прилагали в живота си.
Учението на Учителя е, което може да даде обнова на всеки човек, на всеки народ. В неговите общи беседи и в лекциите на общия и специален класове са дадени необходимите методи и знания, които, възприети, могат да претворят сърцето, ума и волята на човека и да дадат като резултат смислени постъпки, разумни дела, добър живот. Това е опитано. Ония, които се съмняват, може да си направят опитно поле. Нека изберат деца и възрастни, да приложат принципите и методите, които той е дал и ще видят резултатите,..
Това учение е един велик синтез на наука, философия и духовни знания. То повдига завесата на природните , тайни скрити от векове, и дава път на Духа, който ще остави епоха в културата на човечеството със светлината която хвърля, с мощта която носи, със свободата която дава на тия, които са разбрали, че великата любов ражда живота, мъдростта го води, а истината — крепи във вечния му път.
Л. Лулчев
Науката за храненето
Третият път, по който човек добива жизнената енергия, е дишането. Затова човек трябва да се учи да диша дълбоко и то безусловно чист въздух. Чистия и свеж въздух е пълен с жизнена сила, затова Учителя препоръчва екскурзиите по планините, които имат в най-голямо изобилие чистия въздух; и същевременно, като се изкачва по планините човек е заставен да диша дълбоко, с което поема повече въздух и става по-пълно пречистване на кръвта. Дишането трябва да става през носа, а не през устата, за да се предпази от праха и да не се простудява гърлото. Дишането е цяла наука, която в окултните школи практикуват и като метод за развитието на психичните сили. Но тъй както я употребяват на Изток, тя не само че не е полезна за европейците, но е даже вредна; защото тя е дадена на изток когато човечеството се е намирало в процеса на инволюцията, а днес човечеството е в процеса на еволюцията и съотношението на силите в него е друго, затова и методите за психичното развитие са други. Но най-важното в науката за дишането е дълбокото и ритмично дишане, като се задържа въздуха за известно време в дробовете до като се използва всичката прана, която преминава направо в кръвта, обновява и храни организма.
Ето некой основни положения от науката за дишането, които ни дава Учителя:
Праната която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана р да я използва по-рационално. Това е един от основните закони на дишането.
Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са правилни и дишането не е правилно, нарушава се преди всичко ритъма на дишането.
Когато човек диша трябва да бъде спокоен, да не се смущава.
Както при храненето, така и при пиенето на водата и при дишането човек трябва да спазва правилото, да държи в ума си положителни мисли — да благодари — защото по този начин се спазва правилно отношение с космоса, което е основа на всяко хранене. И когато хората се научат така да се хранят, да дишат и да пият вода, другите блага ще дойдат само по себе си, и живота ще се уреди — казва Учителя.
Четвъртият източник за добиване жизнената сила е светлината. Човек трябва да се пече на слънцето, защото слънцето е най-мощния източник на тази енергия: и слънчевата светлина е полезна не само като храна за физическото тяло, но и като храна за неговото умствено и духовно-тяло. Съвременните хора започнаха вече да ценят слънчевата светлина и почнаха да правят слънчеви бани. Когато човек се излага на действието на слънчевата светлина, той непосредствено храни организма си с прана, запасява се с много енергии и сили, и се предпазва от всички болести. Слънчевите бани са полезни до обед, а след обед са даже вредни.
Ето какво казва Учителя по този толкова важен въпрос:
„Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода“ от 12 часа среднощ до 12 часа на обед има прилив на слънчевата енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ — отлив.
„Приливът. който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен! Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силния отлив е при залез.“
„Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева, лъчите на слънцето, които идват по права линия имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев слънце — за уякване на дихателната а от 9—12 часа — за уякване на стомаха. А след обед, изобщо слънчевата енергия има малко целебни резултати.“
И през различните годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата отлив. Затова най-благотворното влияние на слънцето започва от 22 март. Най-добри месеци за обновяване са от 22 март през целия месец април и май до 22 юни.
„Затова е препоръчително пролетно и лятно време, от 22 март да се ляга и става рано, за да се посрещне слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята.“ *)
Който иска по обстойно да се запознае с въпроса за слънчевата енергия нека прочете книгата — Из Царството на живата природа — от Учителя.
Това са четирите основни пътища за придобиването на жизнена енергия. Но не е въпроса само да се придобие тази енергия, но трябва и да се запази и използва. А въпроса за запазването на жизнената енергия е въпрос за запазване на пътищата по които тя минава. Във физическото тяло тя се разнася чрез кръвоносните съдове и симпатичната и главно мозъчна системи. Затова необходимо е тези системи да бъдат в изправност. Човек трябва да живее така, че да не ги разрушава. Гореописания начин на хранене е до голяма степен и път за запазването на жизнените енергии. Но онова, което най-много разрушава нервната и кръвоносна система, това са страстите, и въобще нередовния живот — живота на удоволствията. Затова човек не трябва да живее за удоволствие, от какъвто и род да са. Те не градят. Но човек трябва да живее за да учи. Понеже страстите разрушават организма, за да запази човек жизнените си енергии, трябва да контролира страстите и инстинктите си. В заключение ще кажа, че който иска да проучи по-добре науката за храненето и въобще пътищата на разумния живот нека проучва беседите на Учителя, където ще намери пътища и закони, по които като се ръководи, живота му ще се осмисли и ще може да използва всички блага които живота му предлага.
В. Пашов
_______________________
*) Из кн.: „В царството на живата природа“ — влиянието на слънчевата енергия — от Учителя.
Макс Хайндел (2)
ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА
(продължение от брой 103)
Според окултната наука, вселената е съставена от седем различни свята, съответстващи на седем различни състояния на материята.
Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за съзнанието на обикновения човек. Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея. Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота.
Останалите три нисши свята са следните:
1. Свят на мисълта (небето не човека)
2. Свят на чувствата (астрален свят) и
3. Физически свят
Това подразделение не с произволно, а е необходимо, защото материята на всеки от тези светове е подчинена на закони, които, практически, не действат в другите светове. Например, във физическия свят материята е подчинена на законите за притегляне (гравитация), свиване и разширение. В астралния свят пък не съществува нито студ, нито горещина и телата свободно се носят навсякъде и приемат различни форми единствено по силата на желанието, без да чувстват закона за тежестта. Пространство и време са също така важни фактори във физическия свят, докато в астралния свят те почти не съществуват.
Материята на тези светове се различава също по гъстота, като физическия свят има най гъста материя от всичките седем свята.
Всеки свят е подразделен на седем други второстепенни области или състояния на материята. Във физическия свят твърдите, течните и въздухообразни тела представляват трите му по-гъсти подразделения, а останалите четири области са съставени от етерна материя от различна гъстота. Също и в другите светове има подобно седморно деление, защото материята, от която са съставени, не е еднаква по гъстота.
Тук има да се направи още една разлика. Трите по-гъсти подразделения на физическия свят — твърдо, течно и въздухообразно — съставляват химическата област на физическия свят. Субстанцията на гази материя е основата на всички видими физически тела.
Етерът е също така физическа материя. Той не е еднороден, както твърди официалната наука, но съществува в четири различни състояния. Той е посредникът, чрез който вечно движещия се Дух влива живот във формите на химическата област. Тия четири по-тънки състояния на физическата материя образуват етерната област на физическия свят.
В света на мисълта трите висши подразделения на материята са основата на абстрактната мисъл и затова те заедно образуват областта на абстрактната мисъл. Четирите по-гъсти подразделения ни снабдяват с мисловна материя, с която ний въплътяваме, конкретизираме нашите иден и затова съставляват, света на конкретната мисъл.
Материалистите признават само три състояния на материята — твърдо, течно и въздухообразно. И трите те са химически, понеже се състоят от химическите елементи на земята. От тази химическа материя са изградени всички форми на минерали, растения, животни и хора. И тъй, всичко, което ний виждаме на земята —планината и мъглите, които обвиват върховете й, сока на растението и кръвта на животното, крилата на пеперудата и костите на елена, въздуха, който дишаме и водата, която пием — всички те са съставени от същата химическа субстанция.
Но що е това. което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си? Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие. Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко. Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище.
Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде.
В известен смисъл физическият свят е нещо като образцово училище, като опитна станция, гдето се учим, за да можем да работим правилно в другите светове. Това е таке, безразлично дели ние съзнаваме или не съществуването на други светове, и то показва великата мъдрост на тези, които са изработили тоя план. Ако имахме знания само за висшите светове, ний бихме правили много грешки, които биха излезли на яве само когато се вземе за критерий физическия свят. Нека вземем за пример един изобретател, който работи върху идеята за една нова машина. Първоначално той изгражда машината в мисълта си, и в своя ум той вижда завършена и в действие, извършваща по най-добър начин работата, която е предназначена. След това той я скицира в една рисунка и, правейки това, може би намери, че са нужни известни поправки на първоначалния му план. Когато, посредством рисунката, той се е убедил, че плана за машината е осъществен на практика, той се залавя да изработи самата мешина от съответните материали.
Сега вече е почти сигурно че ще са необходими още изменения, преди машината де почне да работи както е предвидено. Възможно е да се окаже че е нужно машината да бъде непълно променена или дори че тя е съвършено безполезна в настоящата си форма и че следователно, трябва де бъде изоставена и да се направи нов план. Но обърнете внимание на това, което е важното в случая: този нов план ще бъде начертан с оглед да се отстранят дефектите на негодната мешина. Ако материалната машина не беше построена, с което са станали очевидни погрешните на първоначалния план, друг, по-съвършен план не би могло да бъде изработен.
Това се отнася еднакво до всички области на живота — социален, индивидуални, търговски и морален. Много планове изглеждат отлични за тези, които ги съзерцават и могат дори да се виждат годни на хартията, но когато бъдат опитани на практика, за да се провери тяхната работа, те често се оказват негодни. Това, обаче, не бива да ни обезкуражава. Вярно е, че „ние учим много повече от нашите погрешки, отколкото от нашите успехи“, и истинската светлина, в която трябва да гледаме физическия свят, е да го схващаме като една школа, даваща ценни опитности, и в която ний учим уроци от извънредна важност.
(следва)
Словото на Учителя
Разумните отношения
Хората днес се намират в един свят, в който не са ориентирани. Те мислят, че са ориентирани, но резултатите на техния живот показват, че те не познават законите на природата. Цялата човешка история ни говори за онова неориентирано състояние, в което се намира човечеството. Има нещо, което куца в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено. А тъй, както го обясняват хората, не могат го обясни никога.
За да се обясни това необясненото в живота на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение. При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важни за човека, който иска да работи над себе си. Това са трите свята или състояния на Битието. Първият свят, това е светът на икономическите условия, това е светът на стомаха, или физическият свят. Сегашните учени, които нямат дълбоко познание, изнасят ред теории за обяснение на явленията във физическия свят, за обяснението на икономическите проблеми, но по този механически начин още хиляди години да ги обясняват, все необяснени ще си останат. Защото те изучават този свят като фундамент, като цяло сам за себе си, а той е един резултат и този резултат може да се обясни само когато се проучат причините, които го създават.
Вторият свят, го наричам свят на движението, свят на силите. Това е светът на чувствата, светът на дишането у човека. Каквото и да философства човек, той трябва да диша и да работи. Не може да седи в бездействие. Щом човек се откаже от работа, смъртта ще дойде. И смъртта не е нищо друго, освен едно наказание на тези, които не искат да работят.
Третият свят е светът на мисълта.
Върху тези три свята има много писано, но връзката между тях не е обяснена от съвременната наука, тя не ги е засегнала. Не е обяснено, какви са връзките на човешката мисъл с човешките чувства, и какви са връзките на човешките мисли и чувства с човешкото хранене. Това са съществени въпроси, които всеки трябва да проучва, за да може да работи над себе си и за да може да разрешава онези проблеми, които животът му поставя. Но съвременните хора, които са роби на механическото разбиране на живота, са се отказали от тези важни за техния живот въпроси и са се заели с разрешението на големия и сложен социален въпрос, който не е по техните сили. Хората не са компетентни и нямат нужното знание, сили и методи, за да разрешат този голям въпрос. По него природата, която е жива и разумна, има думата.
Хората трябва да се занимават преди всичко с разрешението на въпросите от тяхната компетентност,
да се хранят добре и да мислят добре, а оправянето на света е работа на природата.
С това не искам да кажа, че социалният въпрос не е важен, но казвам, че трябва да се засегне оттам, откъдето може да се разреши. Тъй както, за да се дигне един предмет, е необходима опорна точка. И при разрешението на социалния въпрос е необходима опорна точка. В живота има три опорни точки - опорна точка на ума, опорна точка на сърцето и опорна точка на волята. Но съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум, къде е опорната точка на тяхното сърце и къде е опорната точка на техния живот и вследствие на това са задръстили всичките си пътища в живота, от което се явява социалната криза, която всъщност е духовна криза - т.е. липса на знания за пътищата, законите и методите в живота.
Вследствие на това и възпитанието им е механическо и повърхностно. Хората се явяват неподготвени в живота, и с незнанието и невежеството си, създават дисхармонични отношения със средата, в която живеят. Така се ражда злото в отношенията и хората стават лоши един за друг. С онова съзнание, с което живее съвременният човек, дайте му пари, сила и власт и той ще стане лош, защото не знае, как да ги използва. Като му ги отнемете, той става кротък като божа кравица - става много добър.
Има три възгледа в света. Първият възглед е този на военните, които казват, че светът ще се оправи със сила. Вторият възглед е този на търговците - икономическият възглед - според който, като се подобри икономическият живот и светът ще се оправи. Третият възглед е на религиозните и набожни хора, които казват че човек трябва да ходи по Божиите закони и да не греши и светът ще се оправи. Сега всички хора живеят с по един от тези три възгледа и не могат да се спогодят. С главата си човек служи на третия възглед, с гърдите си на първия възглед и със стомаха на втория възглед. И тези три възгледа произвеждат в нашия ум три велики течения, които са свързани с бялата и червената светлина. Ако човешкият мозък би приемал повече бяла светлина, той би бил в едно нормално състояние. Но при сегашното състояние на човечеството, мозъкът възприема много повече червени лъчи на спектъра и затова има толкова много енергия, набрана в мозъка, която като не се използва, създава злото в света.
Сега въпросът е в следното: Най-важното в света не е човек да преживее един добър живот на земята, тъй като затворът не може да бъде идеал за човека, който е затворен, колкото и уреден да е той. Външният обществен живот съставя идеал за него. И съвременните хора по отношение на широкия свят са като в затвор. Сега някои доказват, че човек имал свободна воля в света. Аз бих желал да ми покаже някой, че е свободен.
Никой в света не е свободен.
И при това всички проповядват за свободата. Свободата е един Божествен атрибут в света. Свободният човек е разрешил един от най-съществените въпроси - въпросът за Истината той е разрешил. И аз бих желал всички хора да бъдат свободни. Няма по-хубаво нещо от свободата. Какво нещо е свободата? - Това е Истината, а средствата, с които трябва да работим за постигане на Истината, са умът, сърцето и волята. По този път, по който сега вървят хората, те не могат да се домогнат до Истината и Свободата. Умът, сърцето и волята трябва да работят правилно и хармонично, за да се домогнем до Истината. Това са трите опорни точки в живота на човека.
Бог е опорната точка на цялото Битие. Ако човек мисли за Бога, той ще може да разреши всички въпроси в света и ще знае, как да работи, и неговият живот ще се осмисли. Сега едни философи доказват, че има Бог, други - че няма Бог. Но те сами не знаят, има ли или няма Бог. Тези философи
не познават себе си, а искат да разрешат въпроса за Бога.
Единствената правилна философия е човек да познае себе си, дали е животно или човек. Човек е идеал за животното, а човек има за идеал по-съвършените същества - светиите, учителите и пр. Най-добрите и най-умните хора това са светиите; и ако те биха дошли в света, той в един ден ще се оправи.
Едно общество, за да се развива правилно и да благоденства трябва да разбира онези социални закони, които съществуват в природата.
Най-първо хората трябва да се научат да се хранят.
Аз не съм срещал учени, които да покажат, какви храни са потребни за един умствен живот, какви храни са потребни за един духовен живот, и какви храни са потребни за един физически живот. А сега хората се хранят безразборно. Съвременните хора в това отношение трябва да вземат поука от пчелите, които са разрешили този социален въпрос. Когато искат да създадат работници в кошера, те ги хранят със специфична храна от цветята. Когато искат да си създадат свирци, наречени търтеи - хранят ги с друга храна. Най-после те си имат специфична храна, с която хранят царицата. А царицата е най-голямата работничка вътре в кошера. Според научните изследвания тя снася 13 000 яйца в 24 часа. Ако тази царица биха я хранили с храната на работниците, нищо не би излязло от нея. Този закон трябва да се приложи и в човешкия живот.
При тази духовна храна, с която се храни сегашното поколение, нищо няма да излезе от него. За да се развият всички сили и способности в човека ида имаме едно прогресивно и пълно с живот поколение, трябва да му се даде съответната духовна и умствена храна. Също и на физическата храна да се обърне голямо внимание. Англичаните вече са започнали да обръщат голямо внимание върху храната и върху възпитанието, и да търсят по-разумни методи за това. Англичаните възприемат и прилагат нещата. Докато не разберат нещата, са на особено мнение - но щом ги разберат, две мнения няма - веднага прилагат. И в тази практичност се състои техният успех. Докато у другите народи не е така. Аз мога да Ви обясня откъде произтичат противоречията у народите. Тези противоречия ще се изгладят. Защото народите са органи на един голям организъм, и сега има една анормалност в този организъм.
Всеки един народ изпълнява известни функции в природата
и това не зависи от неговото количество, а от качеството на самия народ. Докато един народ работи в съгласие със законите на природата, никой не може да го помръдне от неговото място. А цялото човечество от своя страна е един орган в един по-висш организъм. А сегашните хора мислят, че само земята е населена. Религиозните поддържат, че има друг свят, населен с духове, но къде е, и какъв е този свят, те не знаят. Ако им кажем, че и на другите планети и звезди има хора, ще кажат, че цялата вселена трябва да се насели от земята - от съвършените хора на земята. Ако беше така, тук трябваше да имаме една отлична култура. И ако хората не се разбират, то е по единствената причина, че не са отишли по местата си, където трябва да отидат да живеят. Яйцата на различните животни, поставени на едно място, живеят в мир и съгласие, но като се измътят те влизат в голямо стълкновение, понеже имат различни характери и стремежи. И с хората е така. И лошото не е в това, че имат различни характери и стремежи, но хората трябва да научат закона да се хармонират, тъй както са хармонирани органите на един организъм.
Ако хората живеят със своя обективен ум, който не може да проникне в дълбочините на Битието и проучи онези вътрешни закони на живота, не може да познае законите и методите на вечния, безсмъртен живот. И затова днешните хора могат да живеят най-много 120 години. Но когато човек разбере и приложи законите на вечния живот, той може да живее и 10 000 години и колкото иска. Сега вие може да оспорвате това. Но на земята всички положения могат да се оспорват. Няма нито едно правило, което да е напълно достоверно. Даже максимите, които имаме в геометрията, не са напълно верни. Те са верни само по отношение на триизмерния свят. Но животът не се ограничава само в триизмерното пространство. Има известен род явления, които не спадат към триизмерния свят, а към четириизмерния. Ще попитате: В каква посока е четвъртото измерение? От четириизмерното пространство човек може да влезе отвсякъде в едно триизмерно пространство, затворено херметически. Затворените къщи от триизмерното пространство са отворени и за един четириизмерен посетител. Както плоскостта може да се счита, че е затворена за едно двуизмерно същество, но едно триизмерно същество може да влезе всякога в нея. За едно двуизмерно същество триизмерният свят е невидим, но за триизмерните жители той е видим. И сега хората питат, къде е онзи свят. Онзи свят е тук, но триизмерните същества не го виждат. Онзи свят е четириизмерното пространство.
Ако попитате корените на растенията, къде е онзи свят, какво ще отговорят? За корените, клоните са в онзи свят. Растенията живеят едновременно в два свята. В един свят, в който движението е към центъра на земята, и в друг свят, в който движението е към центъра на Слънцето. Светът на корените е за тях видимия свят, материалния, защото тяхната глава е в корените, а стъблото и клоните са в невидимия свят.
И човек, когато започне да мисли правилно, той се свързва с центъра на Слънцето, има едно движение към Слънцето, той е в онзи свят. Докато човек очаква приход в живота си, като от лотария, той е в този свят и нищо няма да получи. А когато се опретне да работи и да мисли, и като влезе умът му в Божествения свят, ще види, че има цели съкровища на земята, които са неразработени, и ще ги използва. А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага.
Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г.
(следва)
Малките величини
Силните удари на съдбата, снарядите на тежките оръдия, понеже са редки, се понасят по-лесно. Важното е, обаче, човек да стане нечувствителен към бодванията на малкия комари на съдбата.
Стремящият се към възвишеното посреща удара на съдбата като герой: той е облечен пред своето нещастие с бронята на съзнанието за „неотменимото“. Обаче дребните неприятности, които го засягат всеки ден, всеки час, които изискват много повече напрежение на волята, защото са чувствани като „лични негови“, се понасят от същия много по-мъчно.
А как даже една проста мисъл като тая: „Хич не ме грижа за това“ прави духовната кожа на човека нечувствителна и предпазва от излишни страдания душата!
И колко е нужно за нас да сме подготвени не само за тежките удари на съдбата, но и да сме винаги бронирани с бронята на безразличието срещу обикалящите ни дребнави клюки, интриги и постъпки на всекидневието!
Какво би могло да ни стресне, ако всичките ни мисли са съсредоточени към високата цел на живота: да бъдем съвършени в Бога? Всичко друго не ни засяга. А какво съвършенство би могло да се достигне, ако сме несъвършени в дреболиите?
Великото, Съвършеното, в всеки жизнен път, се състои от малки величини. Техният сбор дава нашата дейност, нашата работа в живота. „Бъди верен в малкото, за да те сложа господар на голямото.“ — това е обещание еднакво за всички.
Който е свикнал да бъде изправен към дреболиите, които всеки ден, даже всеки миг носи в себе си, който се справя с тях съобразно със своята велика цел на живота, той притежава истинското изкуство на живота, истинския жизнен еликсир, камъка на мъдростта.
Да бъдеш изправен всеки час — това е истинската житейска мъдрост. Тя е плодът на зрелия човек. Мнозина си мислят, че в стремежа си към великата цел, могат да прахосват времето си и се надяват, че съдбата има към тях добри намерения. Обаче една висша, велика дейност може да развие само тоя, който използва всеки час, който и върху най-малките точки в живота си прилага най-голяма сила.
Д-р К. В а й с
Изповед
Малката воденичка на дяда Тихола беше сгушена между големите стари върби и тополи. От незапомнени дни кречеталото ден и нощ пее монотонната си песен, но която, слята с шума на близкия бент, ставаше приятна, чудесна! Години наред бента безспир акомпанира на кречеталото и оживява балканската долина, в която бързо лъкатуши сребристата дъга на реката.
Беше есен. Жълтите листа на върбите се ронеха като дребни сълзи и оплакваха хубавото топло лято. Тихият вятър тъче от тях пъстър многоцветен губер и покрива каменния покрив на воденицата. Дядо Тихол изпрати последните млeвapи и се върна с куп сухи върбови клони. Кладеше огъня и разговаряше с останалия селянин, който щеше да другарува тая нощ с него, за да мели жито. Всяка нощ все си имаше той гости, хранеше ги с топла чорба и прясна пита и им отстъпваше леглото си. Разправяше им за хубавите стари времена, библейски истории, вълшебни приказки н така незабелязано прекарваха голяма част от нощта. А те го слушаха с отворени очи край огнището и често пъти забравяха реда си и искаха още една нощ да прекарат в малката воденица.
Лоши времена, дядо Тихоле! … Оня ден Куцарови пак се били не нивата за един слог, за педя земя. Грабнал малкият брадвата и го посякъл като дърво.
И туй ми било братя! — подзема дядо Тихол. Като че ли не са раждани от една майко, сукали от едно гръд и расли под една стряха. Земята ли се е свършила, та да проливат братска кръв. Хората пилето жалят, пък той брата си не пожалил! Нямат грях, нямат срам ни от Бога, ни от хората … Лъжат, крадат и мислят, че няма кой да ги види. Долу на чешмата всяко лято слагам кипчета, но със синджирите ги вземат.
— Тихоле, какви времена дочакахме! Туй, младите, за нищо не мислят. Общото не тачат, не го ценят за нищо. Моста се продънил, изгнил, страх до те съвземе кога минеш, пък синковецът вади гредите, катраносва ги за диреци и опъва телта по тях. Дели земята и вика: моя е! А не знае, че ний сме гости тук на земята.
Увлечени в тия разговори, те не усетиха как се преполови нощта. Дядо Тихол се сепна, когато дочу забавения ритъм на воденичарския камък. И до като стана да го види, той направи няколко замиращи оборота и спря своя ход, кречеталото млъкна и брашното секна да тече. Що ли стана? си мисли дядо Тихол. Перките скоро поправих! взе фенера и излезе. Студен вятър го лъхна, той изтръпна и се досети за палтото си, но не се върна, а тръгна по водата. Разгледа саваците — здрави, пък водата малко. И още не може да разбере каква е причината.
— Да е придошла водата и скъсало вадата!? Не изглежда, защото времето е ясно, горе не е валяло, водата не е мътна. Долови само припрени удари на брадва, що олекваха в тихата нощ из стръмните брегове на реката. Тръгна нагоре към бента като се чудеше кой ще cечe дърва посред нощ. Пристъпя дядо Тихол напред към бента, той шуми, реве и вятъра отнася гласа му ту
по силен, ту по-слаб, като далечна музика. Сухите листа шумят под краката му, други се стелят като жълт дъжд над главата му. Той се ослушва в техния шепот, но ударите на брадвата пак злокобно заудряха наблизко.
Доближи до сачака, вятърът угаси фенера му, но той не спира. Долови близките удари откъм реката и разбра, че някой сече бента. Кой ли ще е ? До сега това не се е случвало с него. Никому зло не е сторил ... На всекиму е помагал, пък на старини дочака да види това чудо с него. Погледна небето, погледна звездите, що като диаманти светеха и плуваха в безкрая. Трепкаха и говореха за божествените очи, които гледат всяко деяние човешко, зло или добро. И си помисли дали този човек е погледнал звездите преди да иде да служи на сатаната.
— Човече, какво правиш! извика той и ехото повтори думите му. Ударите спряха, една сянка зацапа из водата и се загуби в нощта.
Разсъмваше се. Дядо Тихол слезе по пътя към воденицата на Горан деркменджията, която отстоеше само на неколко стотин метра от неговата. Толкова беше близко, че кречеталата им даже се чуваха.
— Добро утро Горане!... Нямаш ли млево, какво е млъкнала пак? Да не се е повредила …
— Не, здрава си е. Но аз се повредих, дядо Тихоле. Аз се счупих и надали ще я видя вече. Ти знаеш ли къде бях нощес? Знаеш ли?... На твоя бент. Виж брадвата при хамбаря, кръвта още не е засъхнала. Cякох твоя бент, но и себе си посякох! ... Колко съм грешен дядо Тихоле пред теб! На дявола служих. Имота ти рекох да поразя, бента да сразя, та дано дойдат при мен селяните да мелят. Знаеш ли, всички ме напуснаха, кукумявката само другарува с мене! ... Не смея да те погледна в очите. Ти толкова си ми помагал. Пък аз! .. . Перките на колелото не еднаж си ми дялал. И за награда взех тая нощ брадвата и секох бента. Когато ти извика „Човече, какво правиш?“ аз изтръпнах от ужас и чак тогава разбрах колко съм лош, колко съм грешен! ... Нямах аз Бог да ми каже тия думи. И когато възлязох на брега, спънах се и паднах, брадвата отскочи и се заби в крака ми. Едва се дотътрах до воденицата и гледай кръвта още не спира. Връзвам, стягам, а тя тече. тече . . . и писа лошия ми път до бента. Ако можех да стана, щях да дойда и да ти искам прошка. Знаеш ли колко ми беше тежко тука, на сърцето? Тежък камък беше легнал на гърдите ми и иска да ме удуши. Но сега знаеш ли колко ми е леко, леко! … Добре че дойде, да ти кажа всичко. И захълца Горан, заплака като дете. Пробудилата се съвест рони сълза след сълза. А колко беше твърд — като камък! Сълза не помни окото му. А сега се топи като есенна слана пред изгряващото слънце-— Не плачи, Горене. Знаеш ли сега колко си ми мил! ... Стига да си видял светлината, стига да си разбрал къде вървиш. Кое е по-важно — да разрушиш един бент или да спасиш една душа? Бента се направя, стига ти да оздравееш и да станеш по-добър. Колко ми беше жал че нямаш млевари, че стоиш без робота! Ако работиш, няма да мислиш зло да правиш. Но и ти ги прогони. Крадеш им житото, когато човека с мъка и пот го е добил. Вземаш им залъка от гърлата, а това е голям грях, Горане! Нарочно съм ги връщал при тебе и твоето кречетало да пее, но не щат хората. Заминават те и при мен идат, а твоята воденица е по-голяма, по-хубава, с циментен бент. Но не можеш да ги посрещнеш, не можеш да спечелиш сърцата им с добро. Завидя ми и искаше зло да ми сториш.
— Ще ми простиш ли, дядо Тихоле? промълви Горан. От затвор не ме е страх, но ме е срам от тебе. Ти си тъй добър, пък аз! Защо не стана като теб? ...
— Ще станеш! Всеки има божествената искра на доброто в себе си. В едни тя гори с буен плам и топли не само тях, но и околните. В други стои заровена под пепелта на злото. Но идва час, в който тя пламва като стихиен пожар, разпръсва пепелта наслоена с години, за да озари пътя на каещата се душа. Радвай се, че ти гориш днес в тоя огън. Всеопрощение е дадено за всеки, който се кае. Хиляди пъти ти е простено! ...
Излезе дядо Тихол, върна се на воденицата, впрегна коня и слезе при Горана. Издяла две шини, привърза ги на счупения му крак и го понесе към каруцата.
— Къде ще ме караш, дядо Тихоле, на общината ли?
— Не! В града, на болницата.
Слизат бавно по пътя, срешат ги селяните и се чудят как тъй двамата в една кола да пътуват.
— Дядо Тихоле, бента напролет ще поправя сам със същите тия ръце, с които го сякох. До тогава ще работим двама на моята воденица.
— Лесна работа. Горене! Ти гледай крака да поправиш. душата да преродиш, сърцето да оздравиш. Та другата е лесна! …
Житен Клас
Хиромантия
Възвишения или хълмове на ръката.
Юпитер е царят на боговете у древните, и същевременно най-голямата от планетите в слънчевата система. Юпитер владее небето. Неговият хълм се намира над показалеца.
Добрите страни на юпитерово то влияние са: силна вяра, благородна гордост, слава и величие, любов към природата и щастлив брак.
Прекаленото развитие на юпитеровия хълм означава: прекалена гордост, суеверие, тщеславие, стремеж към насилствено господство, диктатура, желание да се блести.
Отсъствието на юпитеровия хълм: леност, егоизъм, липса на вяра, липса на лично достойнство и благородство, низки стремежи.
Сатурн според митологията е сваления от небето цар — изгнаник. Той е мрачен, печален, погълнат в себе си, дълбок философ, търсещ причините, корените на нещата. Сатурн е бог на съдбата, предопределението, фаталността. Неговия хълм се намира под средния пръст, който е пръст на Сатурна.
Добрите страни на Сатурнововото влияние, когато тая планета благоприятно въздейства са: силен ум, предвидливост, успех във всичко. Прекаленост: мрачно настроение, тъга, самотност, угризения на съвестта, песимизъм, довеждащ по някога до самоубийство.
Липса на Сатурновия хълм означава: нещастие или незабелязано, безлично съществуване.
АПОЛОН е бог на изкуствата. Той дава красота, благородство и изтънченост във възприятията. Хълмът на Аполона се намира под четвъртия или безименния пръст.
Добри качества: любов към възвишените изкуства, литература, поезия музика, живописъ; Апо-лон дава успех, слава, гений надежда, душевно спокойствие, красота, грация, търпимост, богатство.
Прекаленост на аполоновото влияние в неговите лоши страни, означава: любов към парите и блясъка, любопитство, лекомислие.
Отсъствие на аполоновият хълм означава материалистичен, лишен от красота и възвишеност, еднообразен живот, лишен от радостта на слънцето.
Меркурий е пратеника, посланика на боговете, който възвестява тяхната воля. Него вия хълм се намира под малкия пръст.
Добри качества: любов и успех в науките, красноречие, търговски способности, блестящ ум, изобретателност, подвижност, бързина в мисли и действия. влечение към тайните науки.
Прекаленост: Лошото влияние на Меркурий дава наклонност към кражба, лъжа, хитрост измама и тщеславно невежество.
Отсъствие на неговото влияние означава неспособност за наука, търговия, липса на подвижност , съобразителност.
ЛИНИИ
Хълмовете, които описахме до тук, са ограничени отдолу от първата линия на дланта, обикновено започваща от хълма на Юпитера или на Сатурна и, вървейки хоризонтално, достига и окръжава хълма на Меркурия.
Тази първа линия се нарича линия на сърцето и заграждаща тази част на дланта, която в хиромантията се нарича свещена област, съответстваща на Божествения свят.
Следващата линия, започва между Юпитеровия хълм и палеца отива към другия край на дланта. Тя се нарича линия на главата.
Третата линия започва приблизително от същото место, гдето почва и линията на главата и отива надолу, обграждайки основата на големия пръст, палеца, т. е-хълма на Венера. Тя е линията на живота.
Друга важна линия е линията на съдбата, която излиза от средния, сатурновия пръст.
Освен тия четири най-важни линии, на човешката ръка, има още много, които ще бъдат разгледани по-нататък.
Марс според митологията е Бог на войната. Той владее марсовата долина, която се простира между линията на живота и главната линия, а също и марсовия хълм, който заема пространството зад марсовата долина срещу полето на хълма на Венера (основата на палеца).
Добрите качества на Марса са: храброст. спокойствие, самообладание, покорност, преданост, решителност.
Чрезмерното и неблагоприятно влияние на Марса се изразява в насилие, жестокост, гняв, свадливост, кръвожадност, тирания, несправедливост, презрение.
Отсъствието на марсовото влияние в един човек означава подлост, страхливост, липса на самообладание и решителност.
Луната в хиромантията означава въображението, фантазията. Нейната област, т. е. лунният хълм, заема най-долната част на дланта.
Добрите качества на луната са: силно въображение, чистота, хармония, стремеж към възвишеното.
Неблагоприятното влияние на луната се изразява в капризност. раздразнителност, извратено въображение, вечно недоволство, неустановеност, истерия, главоболие и заблуждения.
Отсъствието на лунното влияние, се изразява в липса на мисъл и поезия, сърдечна коравина, безчувственост.
Венера е богиня на любовта. Чрез нея идва живота. Нейната област, венериния хълм заема основата на големия пръст.
Добрите качества на венериното влияние са: красота, грация, милосърдие, нежност, любезност и потребност да се обича.
Лошите качества са: безсрамие кокетство, лекомислие, непостоянство, леност, разврат.
Отсъствие на Венерините влияния означава егоизъм, студенина, липса на чувствителност.
(следва)
Глиган и нива
Нивата беше посадена с картофи. Пред нея излезе из гората стар глиган. Погледна надясно, наляво, помириса, па въздъхна и рече:
— От година на година — по лошо! Ето пък сега картофи родила моята нива! Защо й са? За нищо не стават. Тровило, нищо повече. Идното лято сигурно ще роди фасул, що и куче го не яде. А какво беше тук преди година. Просо растеше цял бой високо и сладко като мляко. У съседните ниви растяха царевица — незаменим жир. Пък какви тикви се търкаляха — деликатеси, каквито и в рая надали има. Крушовите дървета навсякъде зариваха земята с меки круши. Е-е-хе. Чудно време беше то! Ходи, където щеш; яж до пресищане: наслаждавай се колкото ти сърце и душа желаят. Нямаше кой до шукне. Златен век беше тогава. Дали ще се върне пак някога това чудно време?
Нивата му отговорила:
—Не, никога вече няма да се върне онова време, любезни Глиганчо! То отлетя във вечността и отнесе своята красота. Или по-право казано: отнесе твоята красота, защото ти виждаш, ти помниш, ти разбираш, онази красота, красотата на онова време. А то и днес е много хубаво, и днес навсъде е красиво, но тази красота не е за твоите очи и за твоето разбиране. Природата не назадничи, а напредва. Всичко из ден в ден става по-красиво, защото великата майсторица, която е създала и нас. е разумна. Ако на тебе ти нещо не харесва това показва, че ти не си за настоящето време. Не го разбираш и, следователно, трябва да си вървиш. Нивите днес са народили хубави култури: жито, ръж, ечемик, картофи, памук, слънчоглед. А погледни колко хубаво грее слънцето: как приятно повява вятъра: колко красиво се извива реката; как чародейно клокочи извора! Не е ли пак зелена гората? Не е ли небето светло, лазурно? Уви, ти не си весел, очите ти не се насищат. Недоволен си и не знаеш защо. Душата ти е гладна, но не за просо, не за царевица, не за тикви, не за круши.
А за друго, което не разбираш. Красотата не виждаш, величието на днешното време е скрито за тебе. Настоящето е за други, а ти ще си вървиш, да гониш онова, за което въздишаш. Едни условия се дават за един живот, а други условия — за друг живот. Който тези закони не разбира, като тебе, мой глиганчо, в скръб умира.
* * *
Ако миналото ублажаваш, ти, наистина,
си стар човек, изживян е вече твоя век!
Д. Б.
Книжнина
Великото в живота, е една малка книжка (47 стр.) съдържа четири беседи от Учителя държани на Витоша (Яворово Присое) тази година, месец Август. Доставя Ж. Панайотов ул. Опълченска 66. София 3.
Трябваше да се присъства, когато Учителя говореше в ранна урина, всред боровете, под надничащите върхове, когато вятърът скланяше дърветата, а небето обличаше своите разноцветни багри, като щедра девойка, която иска да обдари всички със своето великолепие — да гледа белокосата му фигура, светла, почти прозрачна, заобиколна от жадни да чуят словото му души — за да се разбере донякъде поне съчетанието на дълбочината на мислите с Божествения простота на израза.
„Великото в живота е достъпно на тия, които са познали и живеят в Божествената Любов. Границите на живота са Любовта и Истината — те са двата предели, между които гради Мъдростта и разрешава всички противоречия и възможности чрез Живот, Знание н Свобода. Защото гдето е Бог там няма никакви противоречия! Но Бог е жив, Който чува, може и помага“.
За тия които знаят да четат и разбират което четат, а разбраното прилагат — и само тая книжка е достатъчно да даде такава нова насока на мислите и живота, че те винаги да благославят момента в който са я взели в ръце.
Любомир
