НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99

  Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Алтернативен линк

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот


Брой 99 - год. VII.

Севлиево, 30 септември, 1934 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 1 долар

Отделен брой 2 лева


Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Що е окултизъм“

от Сава Калименов

----------------

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов


Съдържание:

Безграничното, (С. К.)
М-р Председателя за бълг. югославянското сближение
Словото на Учителя. Духовните причини на болестите (Из беседа от Учителя, държана на 26 август 1934 г. - Продължение от бр. 98)
В недрата на Космоса Из „Окултизъм и Йога“ Н. Р. (Продължение от бр. 98)
Вести
Медицина и окултизъм (Д-р Стефан)
Радостта на живота (Т. Ч.)
Духът на новата епоха (В. Пашов - Продължение от бр. 98)
Гроздов сок за през цялата година (М. Едрев)
Южното славянство (стих. от дядо Благо)
Хроника
Помен за Д-р Кирил Паскалев
Седмичен бюлетин. Книжнина

БЕЗГРАНИЧНОТО


Погълнати в своите делнични грижи, увлечени в „борбата на живота“, за задоволяване на своите всекидневни нужди, хората из-пускат из пред вид най-важното, най-същественото за техния живот. Стремейки се към тясно схващаното „лично благополучие“, те забравят своята връзка с Цялото, тям нито на ум им идва, че това благополучие, което те търсят, е обусловено всецеля именно от тази ни връзка с Безграничното.

Защото хората, народите, цялата наша Земя, както и всички небесни светове, представляват извънредно малки части от Безграничния Вселенски Организъм, в който ний всички живеем, движим се и съществуваме.

Ние сме части от този Божествен Организъм и, като такива, трябва да заемем точно местата си и да хармонираме действията си съобразно службата, която ни е възложена. Нашето щастие и благоденствие, нашето настояще и бъдеще, нашия напредък, зависят напълно от това — дали ние ще намерим мястото си и дали ще хармонираме целият си живот, всичките си мисли, чувства и постъпки, с живота на безграничното Цяло.

Но как да направим това? Как ний, хората, да узнаем где е нашето място и каква да бъде нашата дейности в общата симфония на живота?

Преди всичко, ний трябва да установим съзнателно тази връзка с Безграничното. И без да я съзнаваме, тази връзка съществува. И без да чувстваме това, Безграничното влияе върху нас и обуславя целия ни живот. Но за да можем да използваме разумно ония блага, които то с безкрайна щедрост ни дава, за да можем да оползотворим условията, които то вейки ден ни създава, за да стане то за нас преизобилен източник на сила и живот, ние трябва да имаме съзнателно и разумно отношение към него. Ний трябва да се вслушваме в неговия глас, който ни говори безспир, да възприемаме ония потици и идеи, които то ни дава, да черпим, да трансформираме и оползотворяваме разумно силите, енергиите, които то непрестанно ни изпраща.

Ние сме жива клетка от живия Безграничен Космос. Как тогава нашия живот да не зависи от него? Как тогава да не се интересуваме и да не обръщаме очи нагоре — към нашата Безгранична Родина, чиито жители и граждани сме? Как да не при-знаем, че извора на всичките ни сили е там, че разрешението на всичките ни трудни задачи идва от там. че кашата земна деятелност може да успява само дотолкова. доколкото е подкрепена от там? …

Ний трябва да издигнем съзнанието си така, че да чувстваме винаги тази жива. реална, органическа връзка, която свързва душите и телата ни с душата и тялото на Живия Космос.

Хората говорят за Бога — молят му се и му принасят жертви! Но каква представа имат те за Него? — Та Бог е именно този Безграничен Живот. този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко.

Той е в светлината, която възприемаме, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем. Той е навсякъде и във всичко: в хората и в животните, в растенията и в минералите, в безбройните далечни небесни светила, в слънцата и планетите — той е живота, който ги изпълва и движи.

Да го потърсим първом в себе си! Да издигнем съзнанието си и по такъв начин да се постараем да влезем в жива, съзнателна връзка с Безграничното, което ни заобикаля, което ни изпълва и обгръща. Да влезем в хармония с целокупния живот на Всемира, защото само тогава ще можем да бъдем здрави, радостни и щастливи.

Нека обърнем погледа си нагоре! Там е живота на нашия живот! Там е неговия смисъл. Там е истината, светлината, свободата, красотата. От там ний можем да ги почерпим, да ги овладеем, за да ги въплътим тук, на земята. Защото там е източника на всичко хубаво, всичко светло, което можем да достигнем. Там е нашата истинска Родина.

Но, от там ний получаваме и въздаянието на всичките си лоши, неразумни мисли,чувства и по-стъпки, защото, както това достатъчно ясно е изразено в следващата статия, всичко лошо, всичко отрицателно, което излиза от нас, ни се възвръща от там с удесеторена сила. От там идат болестите, нещастията, сушата, неплодородието, земетресенията, войните, революциите и хаоса в умовете и във взаимоотношенията — като естествен отговор на нашите противоестествени мисли, чувства и постъпки, като неизбежен резултат от нашето противодействие на силите на доброто, които действат от там. Също тъй, както от там идат всички блага, успехите, радостите, щастието и величието ни, когато се поставим в хармония с тези сили, като възприемаме и оползотворяваме за общо благо условията, които те ни дават …

Нощем, когато милиарди златни звезди обсипят небесния свод, излезте навън и взрете се в неподаващото се на описание величие на Безграничното. Вслушайте се в гласа на безчислените светила — огнища на разумен, съзнателен живот. Чрез тях говори сам Бог. Той ни сочи величието, красотата и дълбокия смисъл на нашия живот и ни зове към разумно и съзнателно отношение към всичко съществуващо. Той иска от нас да из-пълним точно задачата, мисията на живота си.

Безграничното, в което живеем, движим се и съществуваме, е най-важния фактор за нашия живот, защото от него и от нашето отношение към него зависи цялата ни съдба.

С. К.


Човекът е син на вечността и гражданин на Космоса.

М-р Председателя за

бълг.- югославянското сближение


По повод посещението на Югославянските крал и кралица, г. министър председателя Ким. Георгиев е направил следните изявления пред представителите на българския печат:

„Свързани с кръвните връзки на родството, поставени да се развиват в непосредствено съседство. българи и югославяни могат и трябва да живеят в пълно разбирателство, да се подпомагат в изграждането на своята култура и да служат но делото на общия мир. И аз съм щастлив да констатирам, че това съзнание направи в последно време големи и хубави завоевания както между югославяни, така и между българи. Онова, което се считаше до вчера невъзможно, днес е факт: между българи и югославяни се установяват бързо нови отношения, отношения не само на добри съседи, но и на братя. В основата на тия отношения стои взаимното зачитане и доверието, стои желанието за мир и мирно културно строителство, затова те не представляват опасност за никого и не могат да безпокоят никого.

Между България и Югославия има въпроси, които чакат своето разрешение — това е естествено при два народа, които живеят в непосредствено съседство и миналото на които е изпълнено с тежки изпитания. По тия въпроси се водиха между отговорните държавници на двете страни при миналогодишното посещение на Техни Величества Царя и Царицата в Белград искрени и пропити с взаимно доверие разговори и се взеха решения.

Тия разговори ще бъдат сега продължени при една още по-благоприятна атмосфера, и аз се надявам, че делото на българо-югославското сближение ще излезе от тях засилено и затвърдено. Така ние ще покажем на света, че промяната, която настъпи в отношенията между България и Югославия, не е само израз на един славянски романтизъм, а е зрялото начинание на два народа, които познават добре войната и враждата, за да ценят сега добре мира и приятелството …“

Словото на Учителя

Духовните причини на болестите

(Продължение от бр. 98)


Ако имате температура 40 градуса, какво трябва да правите? Едно от двете - или трябва да вземете очистително, или друго - сварете си няколко цели картофа и ги изяжте, докато са топли, и ще видите, че след половин час вашата температура ще спадне. Всичката погрешка на хората е, че те мислят, че лекарствата могат да им помогнат много. Лекарствата спомагат само временно. А туй, което лекува, това е въздухът –

жизнената сила, праната, която е във въздуха, тя лекува, светлината лекува и храната лекува,

затова човек трябва да си избира въздуха, светлината, водата и храната. Мислите ли, че една храна, която е пълна с мазнини, може да ви помогне? Някой път човек се нуждае от мазнини, а някой път не се нуждае. Най-първо, не се лишавайте от вашата собствена мазнина, която имате. Някой път кожата е суха, понеже нямате мазнини; в такива случаи гледайте да възстановите мазнините на вашата кожа, но не механически, външно, но по органически път. Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот. И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете. За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа. Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането.

Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта.

Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите.

Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време. И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано. Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота. Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго. Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго. Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище. Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави.

Ако хората се обичаха, болести нямаше да има.

Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим.

Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта. Религиозният човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си и при най-големите несгоди и противоречия в живота си, той трябва да знае, че

Бог не е създал света да ни мори и измъчва;

Той го е създал, за да се учим и иска да ни подбуди към трезва мисъл. А страданията и противоречията в живота показват само това, че не сме мислили, и сме се оплели в своите погрешки. Какво има да обвиняваме Бога в това!

За да бъде здрав човек трябва да яде само когато е гладен.

Ако е гладен, и в 12 часа през нощта може да яде. Когато човек не чувства глад, и обед да е, да не яде.

Никога не се обленявайте. Като станете сутрин, направете си едно упражнение. Научете се да четете „ Отче наш“  с вдишки. Най-първо ще поемете дълбоко въздух, ще изпълните дробовете си, ще задържите за малко въздуха, и с изпущането на въздуха ще произнесете фразата: „ Отче наш, Който си на небесата“  и ще поемете пак дълбоко въздух, ще го задържите малко и с издишването ще произнесете фразата: „ Да се свети Името Ти“  и пак ще поемете въздух и ще го изпуснете като произнесете следващата фраза, и така, докато свършите цялата молитва. Докато задържате въздуха в дробовете си, ще благодарите на Бога за благата, които ви носи въздухът и ще размишлявате върху тези блага, а като издишате ще четете молитвата. Така като четете „ Отче наш“ , ще ви тръгне в живота и болести няма да имате. Вие няма да четете „ Отче наш“  по този начин, но ще се явят ред болести, с които няма да можете да се справите.

За в бъдеще, в новата епоха, лекарите ще дават диагноза за здраве.

Ще дойде лекарят и ще предпише една диагноза за добри мисли, да я вземеш; ще ти даде една рецепта за добри желания и една рецепта за добри постъпки.

Всяко нещо взето с любов, действа благотворно. Ако повярваш в думите на един приятел, който ти казва, че ще оздравееш, действително ще оздравееш. Ако ти говори с увереност в себе си, че ще оздравееш, а не само за успокоение, ще оздравееш. Но в природата има и един принцип, който винаги образува противоположни реакции, по-добре е да не знаете за него. Всякога принципът на Любовта ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има надежда, ще се роди реакция на отчаянието, където има живот, ще се роди реакцията на смъртта. Защо е така, ще го проучвате, когато станете пo-учени. Ако навлезете в тази област преди да сте станали готови, ще си създадете много неприятности.

Истината, с която ние тук се занимаваме - това е реалният живот тук на земята, който изисква да бъдем здрави. Не искате да страдате от неврастения, от главоболие и други болести. На какво се дължи главоболието? Главоболието на човека зависи от неговия стомашен мозък. Когато стомахът ви не функционира правилно, ще имате главоболие. Когато мозъкът ви не функционира правилно, ще имате коремоболие. За да се премахне главоболието, най- първо трябва да се възстановят нормалните функции на стомаха. А за да се разстрои стомахът, зависи от задната част на мозъка, която е свързана с чувствата на човека. Много болести започват от повишение на температурата на задната част на мозъка. Най- мъчно се повишава температурата на предната част на мозъка, където функционира мисълта на човека, и оттам почти никакви болести не се пораждат. А задната част на мозъка заболява от анормални чувства, заболява от неправилни проявления на любовта. Такъв човек мисли, туй, което залюби, да го вземе и да го скрие някъде.

Но Природата не дава да се обсебва това, което е създала.

Тя дава да го употребявате, но не дава да се обсебва. И ако в любовта си влагате желанието да завладеете това, което обичате, ще си създадете болезнени състояния. Човек има право да обича, но няма право да обсебва. Има право да яде, но няма право да бъде лаком. Има право да чувства, но няма право да повишава чувствата си. Има право да плаче, но не да вика, за да го чуват. Плачът е хубав, за да предизвика сълзите, които внасят мекота в човека.

Но да се върнем на въпроса за здравето. Когато ви боли глава, това показва, че не знаете, как да ядете. Когато ви болят белите дробове, това показва, че не знаете, как да дишате. А смущава ли ви се умът, това значи, че не знаете, как да мислите.

Когато човек не знае да яде, ще се възпитава в това отношение, като си наложи известна диета. За една седмица нека направи следния опит: да си свари оризена супа и сутрин, на обяд и вечер да си взема по три лъжички. Това да му е яденето за една седмица. Втората седмица да вземе един килограм грах и да си направи една чорба, от която да взема по 10 лъжички сутрин, на обяд и вечер. Третата седмица ще намери най-хубавото брашно и сам да си замеси хляб в нощви, и ще си направи пещ, в която сам да изпече хляба, и цяла седмица да се храни с този хляб. Този опит е полезен, за да се възстановят нормалните функции на стомаха.

Когато имате тревоги, отправете ума си към Бога и правете дълбоки вдишки. Приемайте въздух през лявата ноздра1, а през дясната ноздра изпущайте въздух, то е слънчевото течение, това, което възприемате след като го обработите, ще го върнете.

През лявата ноздра ще вдишвате, а през дясната ще издишвате.

По три пъти на ден правете тези упражнения, за да бъдете здрави и всичко в живота да ви върви.

Първото нещо, което Бог иска от нас, е да бъдем здрави и да имаме чиста мисъл, да имаме чисти чувства. Но чувствата зависят от дишането, а пък постъпките зависят от нашия стомах. Човек, на когото стомахът е развален, не може да постъпва добре. Човек, на когото дробовете са развалени, не може да има чисти чувства. Човек, който не може да мисли, не може да говори Истината. И ако човек с ума си не може да каже Истината, с дробовете си не може да прояви любовта и със стомаха не може да прояви своите добри постъпки, той не може да бъде здрав.

За да се изцери болният, той трябва да се научи да постъпва правилно,

да диша правилно и да мисли правилно. Човек трябва да се издигне над скърбите и да знае, че той е господар на всичките си състояния. И когато тия състояния се убедят, че ти си господар, те ще почнат да те слушат. А сега те ви са господари, а вие слуга.

Не реагирайте на един човек, когато той има известни желания, но се сприятелете с него и му посочете тогава, че има и други хора, които имат същите желания, че така той ще влезе в състезание с тях, а резултатът на състезанията е само отрицателен.

Всички болести зависят от човешкия ум, поддържат се от човешкото сърце и се материализират от човешката воля.

Затова, употребявайте мисълта си да се лекувате. Лекарите търсете най- после и в крайни случаи. Но всички трябва да знаете да си давате първа помощ.

Човек трябва да стане господар на болестите, и когато има болести, трябва да знае как да се справи с тях. Но за да се справите с тях, трябва да знаете техния произход. Вземете, например, чумата. Тя се причинява от малки микроби, които се размножават много бързо, и нечистотиите, които оставят, уморяват човека. За да се справи човек, трябва да изпие 10-20 чаши гореща вода, за да се разстрои серумът от който те се хранят. Тогава ще се спре тяхното размножаване. Спре ли се тяхното размножаване, човек е спасен от чумата.

За да бъде запазен от всички болести, човек трябва да подобри качеството на своята кръв,

защото в чистата кръв не могат да живеят микроби. А кръвта се пречиства, когато човек диша дълбоко и чист въздух, когато се храни с чиста храна и когато не допуща в ума си отрицателни мисли. Но

мисълта е преди всичко.

Затова мислете, и като премахнете горчивите мисли, горчивите чувства и горчивите постъпки, здравето ще дойде. А когато човек е здрав, той ще бъде свеж и готов за работа. Здравият човек където ходи, от него изтича живот и сила.

Мисли добре, чувствай добре и постъпвай добре.

Храни се добре, дишай добре и не обременявай мозъка си с ненужни работи, с което можеш да нарушиш вътрешните процеси. В това седи тайната на здравето, и това, на което трябва да се научите.

Из беседа от Учителя, държана на 26 август 1934 г.


В недрата на Космоса

(Продължение от бр. 98)


В силовите орбити на слънчевата система непрестанно се вливат от всички страни синтезираните психофизически вълни от енергиите на окръжаващите братски системи. Потоци от разнообразни космични енергии, с различни вибрации и амплитуди но вълните, но твърде изтънчени, за да бъдат доловени от грубите човешки апарати, се промъкват и през земната атмосфера и изменят съответно вибрациите на психофизическата енергия на Земята. Безчислени радиотелеграми, идващи от космоса и безсъзнателно възприемани от хората, безконтролно се отразяват в техните импулси и постъпки …

Всичките тези потоци енергия се използват от земните обитатели само в една извънредно малка тяхна част, — и не могат да бъдат изчерпателно преработени, затова, защото не са съзнателно претворени в съграждащи мисли, чувства и действия. Творческите сили на Космоса се намират а постоянна еволюция, пресъздаване, т. е. те менят формите си, приспособени към окръжаващата ги среда — това е динамиката на Космоса. Но неизползуваните, непресъздадени енергии, образуват относително статически – „залежи“, натрупвания, действията на които стават разрушителни, защото като не с приспособени към околната среда, те влизат в дисхармония с нея. В енергитическата атмосфера на земята съществуват грамадни натрупвания на такива неизползувани, непресъздадени психофизически вълни. И тези натрупвания насъбрани по причина на безотговорното, късогледо и лекомислено полузнание на хората, погребани в тесния кръгозор на своето земно съществуване, — действат разрушително и на отделните индивиди, и на масите и на самата планета. Непресъздадени в психиката на човечеството, те предизвикват стихийните психически безумия на войните, революциите и кризите; непреработени и неприложени съзнателно в разумна деятелност, — тези енергии вълнуват планетата чрез земетресения, урагани и вулканически изригвания ... Има периоди, когато тези натрупвания почнат да заплашват самото съществуване на планетата, — и такъв период настъпва сега.

Тези, които знаят, че Земята и човечеството се намират пред прага на ужасии катаклизми, се стараят, по всички възможни начини, да предпазят човечеството. От това са извикани многобройните призиви, които се разнасят в последно време — призиви да се работи за подигане степента на съзнанието. за изменение на психическата тоналност на човечеството в смисъл на преход от дребнавите лични интереси към по-високия идеал за всеобщото Благо, защото само повишеното и разширено съзнание е в състояние да направлява творческата работа за овладяване и използване, в името на общопланетното Благо, на тези залежи от още непознати и заплашващи с избухване енергии. Крайният срок ме е далеч. и учените биха направили по добре, ако се заемеха с изследването на космическите лъчи и на психофизическите влияния, получавани от планетата и нейните обитатели и с изнамиране на способи за тяхното използване за обща творческа дейност. — такъв труд би бил много по-плодотворен, от изчисленията за тежестта на небесните тела и за проблематическите разстояния между системите.

Земята е не само приемател на космични влияния, но и отправител. Вибрациите, създавани от мислите, чувствата, творчеството на хората, не оста-ват в земната атмосфера, но. синтезирайки се, се предават понататък на планетите, внасяйки своята нота във вибрациите на слънчевата система и чрез нея — в Космоса. Ако равнодействащата за тези вибрации е дисхармонична, ако в нея преобладават токовете на злобата, ненавистта, на личния и групов егоизъм, на лъжата и на ограничената в материалното психика, то, устремявайки се в пространството, такава равнодействаща повлиява и отчасти изменя ритъма на нашата слънчева система, а чрез това внася и в Космоса една вълна от забавени и безпорядъчно вибриращи енергии. И вибрациите, които се явяват като отговор на тази вълна, от окръжаващите планети и системи, с удесеторена сила се възвръщат към земята. Такива вибрации идват от всички страни и затова, разбира се, са много по-силни от началната, конто звук отразен от купола на свода. Тези дисхармонични ответни вибрации удвояват психическото разложение на първоначалните отправители, предизвикват разстройство на физическите организми, проявяващо се чрез увеличаването на всевъзможни болести, действат разрушително на магнитните течения на планетата заплашвайки, също така, с геологически катастрофи.

Ако хората биха отворили очнте си за космичните взаимодействия, то те биха разбрали и почувствали голямата си отговорност за своите психически прояви, без какъвто и да било псевдорелигиозен морал и без суеверния страх от Божие наказание. Човечеството само се наказва и само се награждава. защото винаги получава из съкровищницата на Космоса удесеторено това, което е отправило в нея. Хората могат да създадат ад или рай от своята Земя,  зависимост от това, какви вибрации ще съумеят да извикат из силовото поле на окръжаващия Космос …

Безкрайни възможности за творческо развитие в недрата на Космоса, при условие на съзнателно и разумно използване на космичните енергии за общопланетно благо, са открити пред хората …

Или гибел в същите тези космични недра, в случай на упорство в своята духовно-интелектуално-морална вкостенелост ...

Учените знаят, че много планети във вселенското пространство се разсипват в прах, разрушават се и трябва отново да се създават — а за тяхната гибел са отговорни обитателите им ...

Из „Окултизъм и Йога“

Н. Р.


Вести


Възстановени са дипломатическите отношения между България и Съветска Русия. За български пълномощен министър в Москва е назначен г. проф. Михалчев, който вече е заел поста си. Очаква се наскоро да пристигне и руския пълномощен министър в България г. Ф. Разколников. Възстановяването на връзките ни с Русия е един разумен акт на днешното правителство, който, изглежда, ще има чувствителни последици за стопанското съживяване на страната.

Пристигнали са в София Техни Величества югославянските Крал и Кралица, връщайки с това визитата, която миналата зима Цар Борис и Царица Йоана направиха на югославаския кралски двор. Нека тия взаимни посещения дадат тъй-дълго очаквания от цели два народа плод на мир, братство, разбирателство и любов. Славянството трябва да бъде единно. Благословени да бъдат усилията, които ни водят към това.

На далечния Изток отношенията между Русия и Япония са крайно обтегнати. Опасността от война не е избегната и бъдещето е пълно с тревожна неизвестност.

Съветска Русия е приета за член на Обществото на Народите.

Полша, чрез своя представител в Женева, е заявила пред О. Н. че се отказва от участие в договора за малцинствата и от източния пакт. Напоследък тая държава почва да се откъсва от сферата на френското влияние и да се ориентира към Германия.

Медицина и окултизъм


Като не противоречи на биологическите констатации, като не от хвърля нито постиженията, нито значението ма медицината, окултизмът доразвива, задълбочава мисълта на лекаря и го насърчава да търси други кръгозори за своето изкуство — не по-малко научни, макар и понякога профанирани от несведущи или шарлатани.

Изходната точка на окултизма е доказаният по неговите начини факт за първичното съществуване на съзнателната централна единица психичност — душата.

Точно това. което анатомията, хистологията, патологията и терапията в официалната медицина напразно търсят с микроскоп и което мълчаливо отхвърлят.

Окултизмът намира това. което официалната медицина — не безнаказано — е изгубила.

Цяла истина е. че в окултизма със зачислени плеяда от нашенски и чуждестранни легенди, суеверия и панаирджийски мошеничества. Но и зад тия. не винаги заслужаващи усмивка прояви — остава грамадната област от психичност, чието проучване заслужава пълното внимание на най-сериозния учен.

Колко много ние сме научили в сравнение се нашите прадеди! А още колко много ще има тепърва да се проучва! И чудно ли е че тъй често, точно пионерите на новото, по-далечното, с били считани на времето си за ненаучни фантазьори?

Една нова одухотворяваща вълна се навдига във всички области на живота, науката и изкуството. Хората не могат вече да считат че със само сбирщина от самонареждащи се молекули, без смисъл и без предназначение. Науката доброволно абдикира пред невъзможността да разреши всички противоречия, които тя самата повдига по своя път. Хората на изкуството сами признават своята немощ, ако са само цапачи на платна, писачи на стихове, а не и деликатни манипулатори с тая ефирна психичност, която тъй много жадува за красота, за слънце и за щастие.

Медицината неволно бие крак с такта на живота, науката и изкуството. При окултизма тя не изневерява на себе си. Напротив, тя получава по-голяма дълбочина и става по-радикална, повече човечна и повече полезна.

Д-р Стефан


Радостта на живота


Къде е радостта, която осмисля живота? В богатството ли? В многото ядене и пиене ли? В половите удоволствия ли? Във властта над себеподобните ли?

Аз виждам в големия град разкошно наредени питиепродавници, гостилници и сладкарници, препълнени с весели хора; виждам кабарета, виждам домове, където се излага и продава женска плът, посещавани редовно от безгрижна младеж и от разюздани старци; виждам театри, кинематографи, вечеринки, танцувални зали, места за развлечение и забави, препълнени с хора. И тук и там, навсякъде музика ечи и весели това множество от жени и мъже.

Това ли е радостта на живота? Това ли го прави смислен и ценен за човека?

О, не, не! Това със само жалки забави и развлечения за загубилите истинската радост и смисъла на живота. Това е само изкуство за по-приятно губене и убиване на времето — тоя жесток тиранин, който, като остане незапълнен, незаангажиран в нещо, започва да трови, да тормози сърцето и душите със своя зловещ шепот: „Где ви е смисъла, где ви е радостта на живота? Защо живеете? И живеете ли? Или само страдате и се мъчите, напразно гонейки щастието от рождението и до смъртта?“ Това е само външна и чужда радост, която временно може да позалъже тия, които са пресушили източника на радостта в себе си. Това е само мираж пред пътници в пустинята, които умират от глад и жажда ...

Това не е радостта на живота.

Радостта на живота е дар небесен, който си остава и осмисля живота ни дори и тогава, когато изгубим всичко земно, когато се лишим от всички външни радости и блага.

Но — ще ми каже некой — тая радост е изгубена за нас хората. — Не. не е изгубена радостта на живота, а ние сме изгубени за нея. Тя съществува навсякъде около нас в природата. Погледнете птичките. Те немат запаси от храна, немат топли жилища, които да ги запазят през зимата от глад и студ. Немат натрупани богатства, за да бъдат осигурени в живота. А чуйте тяхната песен през първите дни на пролетта. Чуйте как оживяват околността с мелодията на приятния си глас. От ранно утро до късна вечер техният живот е само радост и песен.

Това е радостта на живота.

Ние хората сме изгубили тая истинска радост на живота, защото сме хукнали да гоним външни, фалшиви радости и блага. Оставили сме питомното, за да гоним дивото, както казва народната поговорка. Отдали се на себелюбието, станали роби на алчността за много, за големи радости и блага, за господство над природата и света, ние сме загубили, ние сме похабили своята девственост, своята първична чистота, потъпкали сме, пренебрегнали сме задълженията, наложени ни от природата, тая наша майка, отклонили, отчуждили сме се от нея и по тоя начин сме загубили истинските радости и блага на живота.

Да намерим и хванем отново пътя към природата, да се сближим с нея, да изпълним нейните изисквания. Да се задоволяваме само с тая храна, която е естествена за нас. Да не пием спиртни, алкохолни питиета. Да не се отдаваме на полови наслади. Да се освободим от своя груб егоизъм и да заживеем с любовта, с обичта към всички хора и всичко живо. Да станем внимателни и да пазим и ценим живота на цялата природа, като свой живот. Да се почувстваме неразделна частица от общия живот на земята. Навсякъде в природата да виждаме и срещаме, само близки и мили, само скъпи нам хора и същества.

Ето къде е пътя, който ще ни доведе отново до радостта на живота!

Т. Ч.


Духът на новата епоха

(Продължение от бр. 98)


Сега ще се опитан  де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем  нови насоки на живота.

Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент. Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството.

Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството.

Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж. е израз на пробуждането на колективното съзнание. Днес все по-вече се забелязва една взаимнообмяна и взаимоуслуга между членовете на цялото човечество. Цялото човечество все по-вече и повече се поставя във взаимен контакт. Днес народите не живеят изолиран живот, а има едно преливане и обмяна; днес с общи усилия се търсят пътища за общочовешкото подобрение. Всеки един народ ясно съзнава, че той сам за себе си не може да съществува, а трябва да приобщи усилията си за общото дело на човечеството. Това не значи обезличаване и претопяване на една нация за сметка на друга. Това е криво разбиране. Тъй както в един организъм всеки орган си има свое място и своя функция, тъй също и в общочовешкия организъм, всяка една нация и раса си има своето място и значение. И както един организъм е здрав, когато всички органи функционират хармонично, няма развиване на една за сметка на друг, също тъй и в общочовешкия организъм всяка нация и раса ще си бъдат на своето място, и ще дадат своята дан за общочовешкия прогрес. Така че пробуждането на колективното съзнание и раждането на стремежа към общочовечност, няма да обезличи едни нации за сметка на други, но ще примири нациите и ще им посочи, че те всички имат общи интереси. А това, което ги разделя, е егоизма, който е рожба на съзнанието за отделност, в което всеки се стреми да използва другите. Но в новото съзнание, което се явява като носител на любовта, всички противоречия се примиряват и разрешават. И затова Учителя постоянно апелира всеки един да даде път на Любовта, и всички спортни въпроси и противоречия ще се стопят. Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой.

Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране. Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание. Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство. Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко. Проникването на новите идеи във всички области на човешката дейност е също резултат на това новопробуждащо се съзнание.

Това са все признаци, които ни говорят за раждането на едно ново съзнание, за раждането на една нова епоха, в която ще получат разрешението си всички проблеми и задачи, индивидуални и обществени, които тормозят днешното човечество.

Духът на новата епоха е дух на освобождение на човека от всички видове робство и ограничения. И всеки, който иска да работи за прогреса и благоденствието на човечеството, ще са се нареди под знамето на освобождението, което е знаме на Любов и братство между народите.

В. П а ш о в


Гроздов сок за през цялата година


Превъзходно питие е гроздовият сок, току що получен от прясно грозде. Той действително е течно грозде. Но уви, неговата преснота трае само дни. Защото, безбройните негови любители из невидимия с просто око растителен свят ферменти, плесени и пр. са винаги готови да го нападнат и разложат на по-прости и вредни за човека течности — вино, оцет и пр.

Ето защо, една от най-важните проблеми е, по какъв начин, с какви средства да се запази гроздовия сок по възможност, най-близо до неговия естествен състав.

Разбира се, че и въпросът за запазване но самото грозде в най-прясно състояние и в сушено състояние и за най-дълго време, представлява голям интерес. В това отношение е поправено вече доста. На такова запазване се подават съвсем малък брой сортове грозда. Грамадна част от лозята на почти всички лозарски страни — както и у нас — са от винени сортове и гроздето от тях може да се преработи само на гроздов сок и др. безалкохолни продукти.

Сега всички вече знаят, че гроздовия сок или разните безалкохолни продукти от него, може да се запазят за дълго — за година, с години. Освен това. у нас от незапомнени времена се Приготовляват от гроздето разни петмези, речели и пр.

Требва, обаче, при съхранението на гроздовия сок да се употребят тия начини. които го запазват в едно състояние най-близко до естествения му състав, за най-дълго време и при възможност най-малко разноски. Само тогава това производство ще бъде здравно и стопански оправдано.

У нас, за сега се употребяват главно три начина за консервиране на гроздовия сок. Чрез бензоат, сгъстяване и пастьоризиране. Всеки от тези начини има своите добри и лоши страни.

Консервирането с бензоат, обаче има най много лоши страни, а това е така, защото бензоата сам по себе си, е отрова за човешкия организъм. А позволения само до 1 грам бензоат на литър сок — едва ли се спазва. Освен това тази доза се оказва недостатъчна да запази сока за по дълго време. Щом настъпят пролетните топли дни и той се разваля.

Сгъстяване на гроздовия сок с вакуум апарат при намалено налягане (при намалено налягане — низка температура 40 - 64°С) е един от най-добрите начини, защото получения продукт е със запазена до максимум хранителна стойност и голяма трайност, която го прави извънредно много годен за пренасяне на далечни разстояния.

Този начин, обаче, е обект на едри капитали, индустриално производство. Но той трябва да се насърчава от всички обществени фактори у нас, защото именно той е и ще бъде един от най-добрите и сигурни отдушници на кризата и винарството. У нас има до сега три фабрики за сгъстяване на гроздов сок: в София, Нова Загора и Трявна. Необходимо е обаче да се намери външен пазар и да се разшири вътрешния такъв за производството им, за да възникнат много такива фабрики.

Като най-добър начин, обаче, за нашето дребно собственишко лозарство е пастьоризирането, т. е. загряването на сока до 75-80°С чрез специални апарати и запазването му в специално приготвени съдове: дамаджани, бутилки, бъчви и пр. По този начин гроздовия сок се запазва сравнително лесно при малки разходи и най-важното за дълго време — за през цялата година, па и с години. А хранителната му стойност се запазва почти напълно, защото загряването става не на прям огън, а чрез водно баня, бързо, в затвореното пространство, и само при 75 —80°С.

По отношение на този начин смеем да кажем, че сме направили първата солидна и сигурна стъпка.

И надяваме се. че тази година с подобренията, които ще се внесат в това производство, ще се сложи гранитна основа на едно народно производство на гроздов сок за през цялата година, което производство, уверени сме, ще измести старото — алкохолното и ще донесе здраве на народа ни и благосъстояние на лозарите.

М. Едрев


Южното славянство


Слънцето изгрявя, сяйна
над Балкгна свода,
сладко, мило се целуват
братски два народа.
Искрено си днес прощават
минали погрешки
и се вричат да живеят
братски и човешки.
Царствено вълни повдигат
Вардар, Дунав, Сава,
и Балканът шумно пее
химни на прослава.
Колко радост този случай
в наша гръд заима,
да ни каже може само
който сърце има.
Умножи ни, Боже мили,
чест и постоянство,
възкреси в любов и мъдрост
Южното славянство!

Дядо Благо


Хроника


Окултното движение всред руския народ, зад граница и в самота Русия, се намира в период на възход, за което свидетелства и появата на сп. „Окултизъм и Йога“. Неотдавна получихме от неговия редактор писмо, част от което привеждаме, считайки го от общ интерес:

„… Ползвам се от случая да приветствам от цялата си душа вашия вестник и да ви пожелая успех в деятелността ви. Вашето дело е трудно и отговорно, но бъдете мъжествени! Защото за нас, славяните — последната подраса от петата раса, — се подготвя светло бъдеще. Нам е поверена мисията да донесем в света факела на новата духовна култура!

Сърдечен привет

Д-р Ас. Асеев“


Чудно, би казал някой, единство на мисли и стремежи у различните представители на славянското окултно движение. Това единство, според нас, е белег, че времето на славянството бързо идва. Редица големи окултисти, основатели на окултни школи, като Рудолф Щайнер, Макс Хайндел, Учителя Дънов, говорят за приближаващия възход на славянската раса. Тяхното свидетелство е безсъмнена истина, която ние, славяните, трябва добре да осъзнаем, с която трябва да се проникнем напълно, за да можем да се подготвим за успешно изпълнение на делото, което ни се поверява.

* * *


Почина нашия приятел Николай Цанев, родом от с. Градец, Котленско. Той остави у всички, които го познават, един добър спомен. Мир на душата му!

4 октомври е ден, посветен в защита на нашите по-малки братя — животните. Ползваме се от тоя случай да подчертаем още веднъж, че човечеството няма и не може да бъде щастливо, докато не коригира своето жестоко, безпощадно отношение към животните. Месото не е естествената храна на човека! Науката неяма да напредне много чрез жестоките опити, придружени с рязане, с измъчване на живи животни. И докато кръвта на животните продължава да тече, проливана от човешка ръка, дотогава и човек ще умира от насилствена смърт. Който убива, ще го убиват! Този прост и ясен закон трябва да се запечата завинаги в човешкото съзнание.

Нека в този ден изпратим една интензивна добра мисъл в защита на животните към братята хора по лицето на земята. Да спрат вивисекциите, да спрат всички жестокости, да спре непрестанното проливане на невинната животинска кръв по земята!

За новият режим. Пред австрийската писателка Алиса Шалек, кореспондентка на „Нойес Винер Тагеблат“, г. М-р председателя Кимон Георгиев е за-явил че:

„Извършената промяна на режима в България не е подражание нито на Германия, нито на Италия. Новият курс на политика не може да се сравнява нито с националсоциализма, нито с фашизма. Макар да има известни общи програмни точки, което се дължи на едно случайно съвпадение по време с тия режими, на-шият режим си остава чисто български“.

Седмица на гроздето и плодовете, установена по инициативата на въздържателното движение, ще трае от 30. IX. до 6. X. т. г. Седмицата се урежда от Министерството на народното стопанство паралелно с въздържателните дружества. Ще бъдат устроени сказки и изложби, в които ще се изтъкне ползата от гроздето и плодовете и ще се направи пропаганда за масовата им консумация.

Помен

за

Д-р Кирил Паскалев


Наскоро се навърши годишнина от смъртта на нашия добър приятел Д-р Кирил Паскалев, който притежаваше ценни заложби, големи познания и забележителен литературен талант, с помощта на които той направи първите стъпки към свързването на днешната официална наука с окултизма. Заслугата в това отношение на Д-р Паскалев е голяма и жалко е, че той не можа да довърши широко набелязаната от него работа.

Във връзка с това даваме по-долу отзива ма сп. „Философски преглед“ по случай неговата смърт:

Д-р Кирил Паскалев


„Това лято отвлече една интересна фигура Във философския живот не нашата малка страна. Кирил Паскалев, който е починал 34 годишен, бе роден в Бургас в средата на едно бедно и скромно семейство. Преди няколко години той завърши медицинския факултет при Софийския университет и напоследък бе лекар в Габрово. Обаче медицината съвсем не бе главното в неговата работа. Още като студент, пък и след това, той се е интересувал живо от философските проблеми, чел е много и е слушал редовно лекции по философия в университета. Д-р К. Паскалев се ползваше добре, от няколко чужди езици.

Преди две години той обнародва едно твърде интересно съчинение „Въведение в асоционизма“, което е една от най-хубавите книги, написани на български върху религиозната проблема и естеството на мистиката, (ср. рецензията за нея в сп. –„Философски преглед“ год III. кн. 4). След това той публикува една статия в нашето списание „Религия и наука“ (год. IV. кн. 2). През 1931 г- излезе от него и един роман — дневник „Възроден“.

Д-р К. Пгскелев бе дълбока и самотна душа, мистично настроена. Доколкото се простират нашите сведения той бе в тесни връзки с хората на българските мистични течения. Д-р Паскалев остави един ръкопис върху „Психологията на Българите“, сетне „Дневникът на един лекар“ и най-важното — едно голямо и завършено съчинение: „Психология на драматическото и музикалното творчество“, което предстоеше да се печоати през тази есен.

С Д р Кирил Паскалев нашата бедна философска книжнина губи един действително рядък и сложен мислител и един прекрасен писател, който с енергията и с ума си обещаваше да играе важна роля в нашата книжнина.“

сп. „Фил. преглед“ год V. бр. 4


Седмичен бюлетин


Българските въпроси в Женева.


На 17. т. м. се завърна от Женева министърът на финансите г- П. Тодоров. Пред представителите на печата той изтъкнал, че финансовия комитет на О. Н. се е занимал с българските въпроси в пет последователни заседания. Нашите делегати са били изслушани с внимание и доверие. Съветът този път не е можал да ни направи никакви препоръки, защото е видял, че правителството само взема всички възможни мерки за балансиране на бюджета. Съветът се е съгласил да се засилят средствата на Б. И. банка за да може тя по-чувствително и широко да подпомага българското стопанство. В това отношение придобивката в Женева има голямо значение. Ала най-важният успех на нашите делегати и на България се крие в засиленото доверие на големите европейски фактори към новата власт в България.

Закон за професионалните организации


Министерския съвет е изработил закон за професионалните (стопански) организации, според който всеки земеделец — стопанин, занаятчия, работник, търговец, индустриалец, лице от свободна професия, кредитен и застрахователен институт, ако отговаря и на условията, предвидени в специалните закони и устави за всяка професия, може да бъде член на професионална организация. За всяка от посочените професии може да съществува само една организация.

Този закон дава права на творческия съсловия да сочат кой да ги представя в държавните учредения и прави техните организации органи на държавата за провеждане на нейната стопанска и социална политика.

Твърди цени за суровия памук.


Министерският съвет, в заседанието си на 13 т. м., е приел една наредба, която цели да установи твърди цени за суровия памук, реколта 1934 г. а именно: най-малко по 34 лв. за омаганен памук от Старозагорска, Пловдивска и Софийска области; най-малко по 32 ла. за памук от Бургаска област и най-малко по 30 лв. за памук от Северна България.

Закупуването ще става от Б. 3. Банка.

Едновременно с това. Министерският съвет е държал постановление за нормиране цените на произвежданата в страната памучна прежда.

И двете тия наредби идват в услуга, от една страна, на българския производител — земеделец, и от друга, на консуматорите.

Книжнина


Пастьоризиране на гроздов сок и на други овощни сокове с апарата „Здраве“, от М. Едрев., специалист по лозарство, овощарство и консервиране. В книгата е изложен подробно начина на пастьоризиране овощни сокове. Цена 5 лв. Доставя се от редакцията ни.


  Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ