БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 98 - год. VII.
Севлиево, 22 септември, 1934 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„ Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Мисията на славянството (С. Калименов)
Изграждане на новата политическа организация
В недрата на Космоса (Н. Р. Из сп. „Окултизъм и Йога“)
Словото на Учителя. Духовните причини на болестите (По беседа от Учителя, държана на 26 август 1934 г.)
Синът на земята (Житен клас)
Духът на новата епоха (В. Пашов)
Златни пени (Басня) Дядо Благо
Мисията на славянството
Век след век, народите възлизат и слизат от световната сцена. Век след век, както историята ни учи, едни народи се издигат, други са на върха на своята слава и величие, трети почват постепенно да западат, да губят силата и значението си, и най-после, има още една, четвърта категория народи, които още не са дали на света най-ценното, на което те са способни, още не са казали своята последна дума на световната сцена.
Към тая четвърта категория народи спадат преди всичко славянските народи. Те са именно днес народите на бъдещето. Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа.
Западът вече каза своята дума. Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им.
Западът вече се изчерпа. Каквото и да прави, каквито и усилия да се полагат, каквито и системи да се прилагат, той не може да даде нещо повече. По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена.
Идва вече реда на славянството, взето в неговата цялост, което трябва и което днес едничко може да внесе нещо наистина ново в живота, във всичките му области.
Задачите, които живота днес поставя, могат да бъдат разрешени само от славянството. Историческата задача за обединение на човечеството - за примиряване и отстраняване на националните и класови противоречия, за осигуряване на мира, правдата и свободата и всеобщото благоденствие, за реализиране на братството между хората и народите, за създаване на една истински нова и висока духовна култура, ново изкуство и ново отношение към Безграничното-тази задача може да бъде разрешена само от славянството.
Днес е редът на Славянството!
Славяни, осъзнайте се!
Колкото и да сте останали досега назад в шествието на общочовешкия напредък, колкото и малко да е било до днес значението ви като сила и фактор в съдбините на човечеството, колкото и да сте отритвани, презирани и неглижирани от другите народи, вий носите в глъбините на душата си заложбите за едно велико бъдеще, когато ще застанете начело на общочовешкия прогрес, като ще разрешите и ще посочите и на другите народи пътя към разрешение на ония противоречия, духовни и материални, които днес разяждат из основа живота.
Славяни, осъзнайте великата историческа мисия, която Провидението е запазило за вас: мисията да създадете новата култура на братството, единството и любовта;
Мисията - да въдворите хармонията и справедливостта в човешките отношения, като отхвърлите егоизма и създадете добри условия за живот на всяко човешко същество;
Мисията - да просветите и издигнете човешкото съзнание, да го освободите от сковаващата го днес хипноза на материализма, да отправите погледа на човека нагоре - към Великия Източник на всяка сила и мощ, като върху материалните основи, върху материалните достижения на днешния век, изградите новата, истинска, духовна култура на бъдещето единно човечество.
Славяни, осъзнайте се като богоизбран, за настъпващия период от историята на човечеството народ; извикайте из потайните глъбини на колективната душа ония мощни творчески духовни сили, които ще преобразят вашия живот, ще ви издигнат на неизмерима висота и ще ви направят водач на човечеството.
А първото необходимо условие за да стане това е: да чуете гласа на Великия Учител на новия живот, който днес работи в България, и който е дошъл да ви подготви за вашата мисия, да ви даде методите и знанията, да ви посочи пътищата за изграждане на новата култура. Приемете Новото Учение на братството и любовта, на Божествената Мъдрост и Истина, което той ви носи, приложете неговите велики принципи в живота си, защото само така вие ще се свържете с Великия Източник на живота и през вас ще протекат, като буйна река, творческите сили на истинската обнова.
Пред великата задача, която животът днес поставя на славянството, трябва да млъкнат завинаги, трябва да се пръснат като мъгла пред лъча на утринното слънце, всички досегашни взаимни ежби, гонения, потисничества и братоубийства, които до днес са разяждали като гангрена душата, живота - единството на славянството.
Славянството трябва да бъде единно! За да бъде то мощно за да изпълни своята историческа мисия, то трябва да се почувства като едно неделимо, органическо цяло. Жертви са нужни, от страна на всички, днес разединени, части на Славянството, за да се постигне това единство. Жертви и усилия, които трябва да се направят:
Славянин славянина да не потиска; славянин на славянина да не завижда; славянин върху славянина ръка да не дига; и напротив, славянин на славянина за всичко да съчувства и помага.
Нужно е, преди всичко, новото съзнание, при което всички славяни ще се почувстват като цяло.
Защото дошло е вече време, когато отделните славянски народи не ще могат да напредват много, докато не се обединят или поне докато не хармонират своите действия.
Дошло е време, когато самият живот ни учи и ни заставя да си подадем ръка.
Дошло е време, когато трябва да се каже: Славянино, съзнай своя род, и великата мисия, която животът ти предназначава: ти не си по-долен от другите - напротив, в тебе има велики ценни качества, които ще те направят в недалечно бъдеще водач на човешкия прогрес и строител на нова култура.
Славянино, осъзнай се!
С. Калименов
Изграждане на новата политическа организация
Дирекцията на обществена обнова е издала наредбите за организирането на обществените сили, — изграждане на новата политическа организация на държавата, която трябва да замести стария партиен апарат и която ще има предназначението да свърже по един нов и по-съвършен идеен и организационен начин народа с неговата държава.
В разпратената наредба изрично се обяснява и новата социална политика на новото управление, като се съобщава, че социалната основа на новия режим с производителните слоеве на нацията: селяни, занаятчии и работници. Тъй като повече от 80% от нашето население се занимава с земеделски труд, на селото се предвещават по-добри възможности и по-специални грижи за задоволяването на неговите стопански и културни интереси. Ще се полагат съответните грижи и за родната индустрия, до колкото тя не е паразитна, а така също и за търговското съсловие, доколкото се явява като необходим посредник между производителя и консуматора.
Целта на комитетите на обществената обнова е да провеждат идеите и наредбите на дирекцията на Общ. Обнова, както и да указват най-широка подкрепа на новата власт — те ще служат като жива и полезна връзка между управлението и народа.
В недрата на Космоса
Хората виждат всеки ден смъртта, — но не мислят за предстоящата всекиму смяна на областта на съществуване.
Хората виждат звездите — огнищата на космичния живот — всяка нощ, но не съзнават постоянното им силово въздействие една на друга и на земята, не чувстват огромната сила, обгръщаше от всички страни нещата планета — малко огнище на също такова космично творчество.
Във всяка секунда на деня ние вдишваме, всмукваме в себе си с всичките си пори слънчевите лъчи, всяка нощ проникват в нашия организъм излъчванията на далечните светила и все пак хората не знаят нищо за близостта и реалността на непрестанните въздействия. В техните представи Космосът е нещо, което не ги засяга, това с далечните звездни точки, изплитащи нощем над главите им венците на съзвездията, на които, в случай на поетическо настроение, можем да се любуваме. Нашите учени изучават движението, размерите и спектрите на далечните светила, — но за техните живи сили нищо не знае ограниченото. механизирано съзнание. Като в полусън разправят астролозите за влиянието на планетите, но тяхното внимание е съсредоточено в „ хороскопите“ и синтетичната картина не могъщото магнитно поле на Космоса е недостъпна за полусъзнателното възприятие. И космичните вълни, къпещи от всички страни нашата земя със своите въздействия, са чужди на човешкото съзнание. Като наказани деца, хората са се затворили в тъмницата на дребнавите интереси на своя кратък земен живот, в тъмницата на техния тесен кръгозор, — не виждат това, което става около тях и пропускат безчетните възможности за развитие и издигане на своето съзнание, за творчество а следователно, и за щастие …
В недрата на Космоса витае Земята със своите слепи обитатели, в самите недра на неговите безконечно разнообразни енергитически излъчвания и взаимодействия …
Целият живот на Земята и на планетите от нашата система, целият живот с всичките негови прояви в многообразните форми, съвкупността от които наричаме Природа, — самото съществуване на Земята и планетите, всичко, което произлиза в силовото поле на нашата система — е обусловено от Слънцето и зависи напълно от животодаващото светило. Многообразието на физическите форми и енергии и тъй наречените царства на Природата, без-крайните съчетания на преплитащите се потоци на психическия живот, сменящите се едно с друго построения на мислителните излъчвания, — цялата тази великолепна творческа фантасмагория на взаимнопроникващи се образи, чувства, воли и мисли, — всичко това е продукт на пъстрата преработка на потопа от слънчеви излъчвания, това са безчислените отражения на животодаващата енергия на великото светило, не напразно обожавано в древността. Не кълбо от разтопена неодушевена материя, а Бащата на безбройни деца, намиращи се на различни степени на физическо, психическо и духовно развитие, съзерцаваме ний ежедневно през лазура на нашата атмосфера. Един от синтетическите източници, пламенно изпълнени с живот, множеството на които свети от Космоса. И само чрез него, вечно търсещата съвършен синтез човешка мисъл, може да долови лъч от Единия Космически Център, чието отношение към съвкупността на слънцата е също такова, каквото е отношението на всяко слънце към съвкупността от планетите в неговата система ...
Това, което съзнаваме, ний можем да използваме в много по-голяма степен, отколкото това, към което се отнасяме безсъзнателно. Съвременният човек използва само една нищожна част от животодаващия поток на Слънцето. Какви възможности за закрепяваме на своята физическа и нервна система, на своето здраве, младост и дълголетие, произлизащи от съзнателното използване на слънчевата енергия, пропускат хората поради небрежността на лекомисленото полузнание! Безконечните възможности да развият, чрез употребата на тази същата енергия, своите творчески психически и духовни способности, се пропускат от хората само затова, защото безразличното и безсъзнателното им отношение към неизчерпаемото огнище на жизнена сила ограничава тяхното съзнание и ги заставя да се задоволяват с трохи ...
Непрекъсната е обмяната на енергиите между Земята и нейните братя — планетите. Както между хората, обединени в група от един стремеж към обща цел, възниква общност на интересите и жива интелектуално психическа обмяна, така е и с планетите на една система, обединени от една причина и цел — животодаващото огнище на Слънцето. Земята е приемател по отношение на планетите — отправители на енергия и самата тя е, от своя страна, отправителка на такава. От нашите братя - планети непрестанно се изливат върху ни потоци от интелектуални-психо-физичсски енергии, украсяващи със своите тоналности хармониращите с тях елементи на Земята. Хората не знаят, че се намират постоянно под това тройствено въздействие на планетите и че безсъзнателно общуват по такъв начин с съществата, които ги населяват. Безчислени радиотелеграми непрестанно пресичат междупланетното пространство и често внезапно явилата се в главата на човека мисъл се явява като резултат на някакъв мислителен процес на Марс или Юпитер. Световните мостове, съединяващи планетите помежду им, са винаги по местата си, но трябва да ги осъзнаем, за да ги използваме, а да ги осъзнаем, значи да превърнем в мисли, чувства и воля това, което идва чрез ...
(Следва)
Н. Р.
Из сп. „Окултизм и Йога"
Словото на Учителя
Духовните причини на болестите
Сега ще говоря върху произхода и причините на всички болести, които съществуват в света.
Зад всяка болест, каквато и да е тя, стои една духовна причина.
Туй е едно твърдение, което не се нуждае от доказателство. То е като аксиома. Природата, която е създала човека, го е надарила с много чувства за предохранение. Като е създала стомаха, тя е турила в неговото лице един контрольор на здравословното състояние. Когато природата е създала дихателната система, пак е турила един инспектор да контролира дишането; и когато е създала мозъчната система, е създала един инспектор да контролира всички мозъчни функции.
В днешно време и светските и религиозните хора се намират в едно нездравословно, анормално положение и затова възгледите и на религиозните и на светските хора не са прави.
Казват, например за някого, че е неврастеник. Неврастенията не е болест, тя само показва, че нервната система не функционира правилно; тя показва, че силите, които функционират по нервната система, не вървят правилно.
Причината на всички болести седи в човешката мисъл.
Мислите са от два рода - едни много съграждат, а други, които разрушават. Едните разширяват капилярните съдове, а другите ги свиват. Едните изстудяват, а другите повишават температурата. Някой път човек го тресе. Имаме външно повишение на температурата. Опасно е да се повиши температурата, но още по-опасно е, когато спада температурата. Има една нормална топлина у човека, която е естествена и която не се образува от триене, а е свойствена на живота. Всяка топлина, която се образува от триене, е опасна, понеже това, което се трие, се изтрива. Естествената топлина е мека и приятна. Тя е топлина на здраве. И когато човек изгуби тази вътрешна топлина, той заболява. Тази топлина се поддържа от човешката мисъл. Когато човек има тази топлина, той има най-хубавите мисли, и не знае какво нещо е обезсърчението - юнашки носи всичко. Щом изгуби нормалната топлина, той почва да се тревожи и обезсърчава, ражда се в него завист, злоба, ревност, лъжа и всички отрицателни черти в човека, които пък пораждат всички болести.
Всички отрицателни мисли имат лоши последствия върху организма.
Но природата ги допуща като лечебни състояния. Запример, у вас се ражда идеята да затлъстеете. Лицето ви да стане пълничко, като месечина да станете. Но това е едно болезнено и опасно състояние. Най-първо лицето на човека трябва да има линия. Линията от ухото към врата трябва да се очертава. Между челюстта и врата да не е пълно, понеже там има известни жлези, които изпълняват много важни функции и когато се натрупват мазнини там, те не могат да изпълняват функциите си и се явяват гърлобол и заболяване на сливиците.
Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения.
Децата, които вървят по линията на родителите си, ще наследят тези болезнени състояния. Зад всяка неестествена, негативна мисъл, стои едно неестествено желание; зад всяко неестествено желание седи една неестествена постъпка.
За здравословното състояние най-главна роля играе храната. Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта. След туй, когато дишат, съвременните хора дишат много плитко и не поемат достатъчно количество въздух.
А научно установено е, че дължината на живота зависи от количеството на чистия въздух - животът се продължава чрез дишане.
Вън от това, в хигиенично отношение трябва да се има предвид, че в Природата има един пулс, който поддържа живота. Лошите мисли стават като спирачки на този пулс, който е пулс на жизненото електричество, което движи сърцето и разнася кръвта из организма. Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната. И затова една отрицателна мисъл, внесена в тези процеси, предизвиква дисхармония в тяхната дейност, която се изразява в някаква болест, в зависимост от мисълта.
Някой път по ноктите се явяват бели петна. За тях е разпространено схващането, че това са признаци на щастие, но това е невярно. Те са белези, които показват едно болезнено състояние. Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства. За да се премахнат, човек трябва да прави упражнения на дълбоко дишане. Три пъти на ден да прави по шест вдишки:
сутрин, на обяд и вечер да се правят по шест дълбоки вдишки.
И като ги прави човек ще дойде до едно положение, когато тези петна ще се премахнат. Ако се премахнат, това показва, че умът ви е на място, мисълта ви се е хармонизирала. Ако не се премахнат, ще продължавате да дишате, докато се премахнат. Ако не вземете мерки да дишате и не поправите белите петна, най-първо ще имате една неврастения, след туй неестествено положение ще ви дойде някоя болест, която ще ви струва доста скъпо. Неврастенията може да се роди и от вашия неестествен страх и ще се изрази в някой тумор. Неестествената енергия предизвикана от една негативна мисъл ще се отправи нанякъде и ще стимулира някои от клетките, от което ще се роди тумор, и според днешните схващания, ще трябва да го оперирате. Но когато знаем, че
зад всяка болест има духовни причини,
то като сменим неестествената мисъл, която е породила тумора, той постепенно ще изчезне. Сега в науката правят следните опити: ако един съвършено здрав човек се постави в магнетичен сън и му се внуши, в 24 часа може да му се създаде тумор където и да било; и обратно, пак чрез внушение, в магнетически сън, може да се премахне какъвто и да е тумор.
Преди всичко, разумните хора трябва да разбират, как трябва да се живее.
Най-първо хората трябва да знаят какво да ядат и как да ядат.
Неестествената, еднообразна храна, каквато и да е, винаги е вредна. Еднообразното дишане винаги е вредно; еднообразното мислене също така е вредно. Еднообразие има само в злото в света. Само когато човек започне да живее в злото, тогаз има еднообразие в живота си; а в доброто има едно вечно разнообразие. И виждаме, че Природата се отличава с едно крайно разнообразие на формите - животни, растения, минерали, извори - навсякъде има най-голямо разнообразие. А една пустиня е еднообразна, безинтересна. Пустинята е емблема, в този смисъл, на злото; а разнообразието и красотата на Природата са емблема на доброто. И само когато човек живее в закона на доброто, който е закон на изобилието и разнообразието, той може да бъде щастлив. А сега хората очакват своето щастие оттам, откъдето никога няма да дойде. Каквато болест и да имате, най-първо се спрете и опитайте вашата вяра, какво може да направи. Запример, много пъти анемията у хората може да се яви от неестествената храна и от неправилното дишане, при което не става правилно окисляване - не се приема достатъчно въздух.
Много по-важно от храната е дишането,
защото от него зависи правилността на всички физиологически процеси. Храна, ако нямате достатъчно, въздух кой ви забранява да дишате? Може да вземете колкото искате въздух. Кой може да забрани на софиянци да излизат поне един път в седмицата на Витоша? Ще кажете, кой ще си губи времето? Но 10 дни изгубени през лятото за екскурзия по планините, може да ви спасят живота. И десет „ спечелени“ дни за работа може да ви загубят цяла година - като се разболеете. Затова по- добре е човек да се лиши и загуби малкото, отколкото да загуби живота си.
Най-първото нещо в болестите, това е мисълта.
Зад всяка болест стои проектирана известна мисъл. Имате, например, известен бодеж в гърдите. Съвременните лекари веднага казват, че имате разстройство на белите дробове. Това не е вярно. То показва, че има свиване на капилярните съдове в тази област, което пък значи, че има набрано много електричество, което търси път да излезе навън. И в този напор да излезе навън, то се свързва с положителното електричество в природата и тогаз се образува бодежът. Бодежът всякога показва една добра възможност да се лекува човек. Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално.
Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта. Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си. За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести. Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести. Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека. Затова препоръчвам на всички ви - направете си една градина с разни цветя - и ако имате някое болно дете, дайте му тази градина да я гледа и обработва и да изучава цветята, и ще видите, как ще се подобри и оздравее.
Сега хората като станат религиозни, казват, че градини и цветя не им трябват, а само за Бога да мислят. Че
Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във водата, във въздуха, в светлината.
Той не е в тяхната форма, но в техния живот. Защото самата вода, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо. Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него. И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение. Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната достоверност. Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав. Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре. Може да не ги знаете тези неща, но със самото си присъствие той ще би създаде известно безпокойство. Той е болен човек. Може наглед да е здрав, но фактически е болен. И всеки човек, който храни в себе си отрицателни мисли и чувства, е болен човек.
Според окултната наука,
зад всички физически явления стоят духовни причини,
на които те се явяват като следствие. И болезнените състояния са също така следствия на някакви духовни причини. Затова, когато се прави една диагноза, трябва да се открият духовните причини на болестите.
Ако искате да възстановите здравето си, седнете и мислете върху Любовта. Мислете върху любовта на растенията; мислете върху любовта на минералите, мислете върху любовта, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху Любовта, която съществува тук, на земята. Ще кажете: Какво можем да мислим върху любовта на растенията?
Какво може да ви донесе една любов към растенията?
Ако сте нервен и обичате едно растение, то отлично може да ви помогне. Когато сте нервни, ще намерите горе в планината някой стар дъб от 200-300 години и ще му кажете: „ Приятелю, моля ти се, нервен съм, ще ме изцериш.“ И като го погледнеш, ще го обикнеш и ще се облегнеш на него. И докато седиш облегнат на него, помисли през какви бури на живота е преминал той и пак е устоял и е весел и свеж. Три, четири пъти си турете гърба на него и
вашата нервност ще се стопи като сняг.
Като отидете при този дъб, най-първо ще го обикнете и ще го питате как се е домогнал до тайната на дългия живот, кои са законите, които той изпълнява и ще искате да ви ги покаже.
На вас ви е чудно, че ви казвам да се разговаряте с растенията. Ще ви приведа един пример, който се е случил с един наш познат. Той минавал през Борисовата градина и като чувал, че растенията са живи и говорят и разбират какво им се говори, той се спрял пред едно дърво и го запитал: „ Каква услуга мога да ти направя?“ В това време в съзнанието му изпъква мисълта: „ Нищо не искам, но в корена ми има нещо, което ме стяга. Той погледнал долу в корена и за негово учудване видял един тел, който се бил врязал в корена на дървото. Той взел една пила, отрязал тела и освободил растението. И вие сега ще попитате дъба горе в планината и той ще ви разправи своята история.
Сега аз говоря на онези от вас, които имат една будна мисъл и могат да опитат това, което говоря.
Из беседа държана от Учителя на 26 август 1934 г.
(следва)
Синът на земята
Златан докара последното жито от хармана. Стоварва го от колата в хамбаря и се радва. Тежки са чуволите, но леко му е на гьрба: умора не чувства, макар цяла нощ да е тичал около вършачката. Отнася последния чувал, изсипва го, житото лъсне като златна струя пред очите му, шуми и звънти като злато и препълва хамбаря. Изправя се Златан, бръкне с цяла шепа в жеравата, дигне я пълна с чисти зърна, па ги запуща отвисоко, като златен дъжд. После заравя двете си длани в купа и почва като дете да си играе с златните зърна както някога с писъка по ризка край реката. Гледа, радва се и дума:„ Земя черна, кална, пък злато ражда, хляб дава, чисти зърна като маргар. И догодина, до друга, все дава дава ... няма край нейната благодат! ...“ И пред тая картина, ненагледна и скрита за другите, пред великата радост що изпитва днес пред плода на своя труд, той забрави всичките прежни мъки, що е изпитал в зной и хлад по нивята да оре, сее, жъне. А сърцето му пълно от щастие почувства благодатта от земеделския труд. Сега той можеше с открити гърди да каже, че е радостен и щастлив от живота, доволен гдето се е родил земеделец. Много хора има на земята с пари, със земя, с дипломи и слава, но кой може от тях да каже тия думи на Златана?
Но ето изведнъж викът на братчето му прекъсна целия тоя топъл ток от сладостни преживявания, що обилно се разливаха в кръвта му. Братчето му, тропаше, тичаше по стълбата и викаше:
— Бате, бете, писмо! …
А майка му се усмихва изправена пред мелницата за кълчища, запряла за момент своята машина допълва високо: „От либето ли пак? До кога все с писма ще се обичате бе, Златане? Ние по наше време срещнем се, кажем си верна дума в късен час и хайде сватба. Пък вашата! ...“ Но Златан излязъл на пруста слуша майка си, поусмихне се мълчалив и отваря писмото. Накрай сви бялата хартия в плика, тури я на гредата и само изрече: „Тъй а, земята да оставя? … При теб да дойда! … “ Повтаря си и сяда на стълбата.
Чичо му беше далеч в града, изселил се много отдавна, забогатял през войната, имаше голям хотел. И сега му пишеше да отиде при него, имал нужда от верен, близък човек, касиер да му бъде и за ресторанта да му помага. Пишеше му: Земята остави. Нали виждаш, полза няма от нея. Земеделието не дава хляб сега. Търговийката гледай, благословена работа е тя, стоиш и вечер пълно чекмедже пари … и т. н.
— Златане бе, какво увиси пак глава? Да не сте си посрещнали некой дума? Какво ти пише?
— Да отида при него.
— Нали тя ще дойде, отмяна да ми бъде.
— Каква отмяна? Слуга да бъда, пари да събирам.
— На кого?
— На чичо! ...
— Та той ли ти пише. Пък аз, нали си бълнувам все за снаха, от нея мисля че е. Хабер за годежници ни праша.
— Чичо ми пише земята да оставя, при него да отида, търговец да ме направи. Пари без труд да печеля. Чиновник да бъда.
— Как се е усетил да ти пише. Толкова ни е забравил, та не ни познава даже. Кога отида в града срещна го пък той се обърне, като че ли не ме вижда. Зер прости сме, с кърпи и сукмани ходим, та белки ще го посрамим. Да не дава Господ тая работа Да става! В града да идеш та после като лелин ти Гроздан да правиш. За гдето леля ти забравила да му оглади яката посегнал на майка си, та цялата махла събрал. И това ми било уж гражданин! ... Голям срам, сине! ...
— Мале, защо ми хортуваш тия приказки. Та аз тръгнал ли съм за града.
— Абе нали знаеш майка. Все мисли и добро и зло. Хей! … Заприказвахме се, та питата истина. Нали днес привършихме хармана, хайде да благословим догодина по-голям берекет да има.
Свечерява се. Някой запали големия фенер на небето, който бавно, бавно се издигаше над хоризонта. Радват се селяните на хубавите бели нощи и бързат към вършачките. А те пеят и бълват жито ден и нощ. Радва се и Златан, че за два дни прибра храната, яде прясната пита по случай прибирането на храната и си мисли за златната жерава в хамбаря. Легна си, но и писмото не го оставя. Малка, мъртва книга, пък раздвижи и смути целия му душевен мирт. Мисли и сън го не хваща. А колко е тихо времето, колко светло небето! Прострял се в градината, иска да заспи, уморен, е пък не може. Става, ляга, тежат му очите, бучи му главата, но сън не дохожда. Втори петли пропяват, слуша ги, разпознава близките и далечните, чете по колко пъти пеят младите и старите, но сън няма. А друга нощ легне и на присъмване чак се пробуди. Сладък, укрепителен сън го подновява за другия ден, а сега? . . . Проклина писмото. Защо ли не се е загубило, защо ли го е писал? Но на присъмване страшен кошмар го пригърна в страшните си обятия и засънува, че е облечен с изгладен костюм. с напарфюмирана копринена кърпичка в малкото джобче, що тържествено се развява при всяка негова стъпка. С колосана яка и широка връзка, с карфичка и камъче, избръснат и напудрен. Седнал на масата, събира пари от пасажерите, дава им карти за стаите, развежда ги и важно разговаря с тях: търговци, фабриканти, курортисти — все от висшето общество. Пък има и госпожици, с високи токчета, които му се усмихват и гальовно го поглеждат с големите си очи.
Но изведнъж стаята в която стои почва да се свива. Стените изчезват и се превръщат в железни решетки, а той сам стои без въздух и слънце с поглед вкован само в парите и пътниците от хотела. Гледа нататък през решетките, които като паяжина се обвиват около него, но нищо не може да види. Очите му сълзят, кървави капки премрежват погледа му, търкулват се по бузите и падат по парите. Те се стопяват и като огнена река потичат по пода и искат да горят нозете му. Лавата расте, той потъва в нея и вика за помощ. Вика, пък никой не идва, а цял гори. Железни бодливи обръчи го стягат още по-силно, между които се промъква с големи нокти пъстри, огромни паяци. Забиват се в тялото му и смучат последните капки кръв. Ето, че почват да се мяркат, да танцувах пред него росата по ливадите, зеленината по нивята, ручея из долините, синевината из Балкана, сянката на облаците. Той иска да разхлади гърлото си, посяга с шепа да пие от ручея, а той сладко шумоли, отдалечен пенливо протича надоле татък из нивята и ливадите и попива в земята. Иска да се покачи нагоре към Балкана, посяга с ръце към скалите, но те се къртят и той с тях полита надоле в огнената река. Пак тръгне, но като че ли е закован на стола, чиновник нали е. Мръдне с ходила, но бокаи на луд жребец разяждат краката му. И чува само далечна песен извивана бавно от бялото гърло на синеоката му изгора, която стои някъде на върха забулена от млечна, тънка мъгла, простира дълги ръце да го спаси. Но изведнъж се пробужда и неможе да разбере жив ли е или умрял: в ада ли беше или на земята.
— Златане, хайде мама, слънцето от кога изгря! Никога не си се успивал толкова, чичо ти сладко те е приспал, по чиновнически.
Търка Златан очи и още не може да разбере кой му приказва. Не може да влезе в себе си. Шаро протяга крака до него, прозява се от сладкия сън и го задява с влажна муцуна по челото. Чак тогава Златан разбра, че е жив в тяхната градина и се приповдига. Но краката не го държат, като клечки се сгъват и при всяка стъпка тръпнат от болка. Жив е, си мисли, и то не в хотела, а у тях, при мама и татка, при верния Шара, при земята. Отива към колата, качва плуга, запряга воловете и си дума: „Земята ли да напусна? .... Никога … Стой си ти там търговец. Аз ще работя със собствените си ръце земята и тя ще ме храни. Няма да стана богат, но ще бъда свободен, на воля ще ходя където искам, ще работя когато искам и гръбнак няма да превивам на никого. И няма да ме е страх, че ще ме уволнят. От нивата смее ли да ме изпъди някой? Хей, злато е земята! ... Благословен е тоя труд! ...“
И писа Златан на чича си, че няма да отиде в града, нека друг да потърси. Не е роден за търговец. А майка му донесе торбичката, закачи я на колата и отвори портата на своя син. Скрита радост изпълни майчиното сърце при вида на своя добър син, който, поел поводите, тръгна на оран.
Житен клас
Духът на новата епоха
Всяка епоха има свой специфичен дух. Може да се каже, че духът на дадена епоха, това е онзи комплекс от идеи. мисли и стремежи, с които живеят хората в дадено време. Говорейки за духът на епохата, ние разбираме онзи нов творчески принцип, който изпъква из недрата на живота, като поражда едно ново съзнание. В това ново съзнание се явяват нови идеи и копнежи, които създават нови форми и отношения в обективния живот, създават нови социални и икономически отношения.
Духът на дадена епоха се определя от два фактора. Първо от общото развитие на космичния живот, и второ — от развитието на човешкото съзнание. И тази част от хората, които са издигнали съзнанието си на онова ниво, на което се проявяват съзнателните творчески сили в даден момент, застават начело на епохата и стават изразители на новото, което се внася в живота. Защото, от гледището на окултната наука, природата в своята целокупност е жива, съзнателна и разумна, и взема пряко участие в развитието и съдбата на човечеството. Тя постоянно внася новото в живота. И когато говорим за творческия принцип в развитието, подразбираме един атрибут присъщ на природата.
Природата непрестанно твори, а хората и всички същества в Космоса са само изразители, носители на това творчество. И в процеса на това творчество непрестанно се внася новото в живота, под формата на импулси, които се проявяват в две направления. Първо, чрез съзнанието на съществата, което упражнява своето влияние, както върху физиологическите процеси, така и върху обществените отношения. И второ, чрез промяната на външните космични условия, които са видими и невидими. Невидимите условия се състоят в известна смяна на космичните течения, които са кръвта на природата и които след време произвеждат своя механически еквивалент — промяна на външните условия. Така че физическата промяна е едно последствие, един резултат на вътрешната промяна в съотношението на силите. Външните промени някой път са резки, но обикновено са медлени.
Новото, което природата внася в живота, което се проявява чрез съзнанието на хората, се явява в формата на нови мисли, идеи и стремежи, които понякога са ясни и определени, а понякога се явяват като смътни и неопределени копнежи по нещо незнайно, едва доловимо, което постепенно става все по-ясно и по-оформено, докато стане, плът и кръв на хората и се въплътява в нови обществени отношения.
Сега човечеството се намира пред прага на такава една нова епоха, която не изниква като гъба из земята, а е резултат от засилването на онези живи сили в човешкото съзнание, които създават новите стремежи, идеи и чувства и които сили пък от своя страна са резултат от биологическото развитие на Космоса и човечеството.
И всичко, което не може да премине към новите форми на живот, които се създават, влиза в процеса на деградирането, на израждането. Трябва да се влезе в духа на епохата, за да може да се продължи прогреса. Всеки трябва да даде ход на онези сили, които действат във външната среда на природата и създават това, което наричаме космични условия, и които същевременно действат и в съзнанието под формата на импулси, каито дават живот на нови идеи, стремежи и чувства, като оформят новата мисъл, която ще бъде светлината на новия ден.
Понеже всички хора не се намират на еднаква степен на развитие, те не могат еднакво да схванат новото и да го изразят. Колкото е по-интензивна мисълта и по-организирана нервната система на хората, толкова по-добре схващат новото, което влиза в живота. Тези, които схващат ясно новите импулси на живот, проучват законите, по който се проявяват. изучават естеството и качествата на силите, които се стимулират от тези импулси и, въз основа на тези проучвания, чертаят новите пътища и методи, по които трябва да тръгне Обективния живот. за да не влезе в противоречие с законите но Битието. Те очертават контурите на новите форми, в които трябва ди се изрази живота, те полагат основите на новата етика и религия; начертават новите пътища и методи на науката и философията, създават с една дума един нов мироглед, който служи вече като основа за изграждането на една нова култура. Това с гениите и учителите на човечеството. за които се казва че създават епохите. Те са изразители на новите импулси на живота, които са резултат на биологическото развитие на човечеството и Космоса.
Според окултната наука, на всеки 100 години се ражда един гений, който прави известни корекции и дава някои нови насоки на мисълта в зависимост от развитието на живота. А всеки 2003 години се ражда по един велик Учител, който създава епоха в развитието на човечеството, като полага основите на една нова култура.
И днешното човечество се намира на границата между две епохи — едната, която си отива, и друга, която се ражда в недрата на старата.
В минатлото не е имало органическа връзка между епохата, която умира, и раждащата се нова епоха, и затова всяка нова епоха е започвала от варварското състояние на хората и е минавала през всички фази на развитието, като почти не е могло да използват придобивките на миналото. Но, както казва Учителят на новата епоха, днес между старата епоха, която си заминава, и новата, ще има органическа връзка, затова новата епоха ще използва всички богатства и придобивки на старата.
В. П а ш о в
(следва)
Златни пени
(Басня)
Посветена на Византоложкия събор в София.
Пред старо учреждение
стоеше прост сандък,
където се оставяха
хартишки, пепел, угърци
и вяска вещ изслужила
и чест и лик изгубила.
А вечер тука идваха,
след школните занятия,
деца невръстни, палави,
та ровеха с пръчици
да дирят изхабени
писци, названи пени
Пък аз им думам кротичко:
Дечица мои мили,
тез пени са прогнили!
В книжарницата има
такива пребогато.
Византия културна
отдавна веч изчезна
Сега възстановена
на никого не може
да бъде тя полезна!
Заслугата й малка
за днес е вече жалка.
Дядо Благо
