Жарките лъчи на лятното слънце позлатяват нивята и превръщат в златен плод житните зърна.
В градините плодовете на дърветата се червенеят, цветята ухаят и в дълбочината на гъстака се носи песента на птичките.
В стаята ми цял рояк мухи неспирно бръмчат, кацат по ръцете, по лицето ми и неспокойни, дразнещи отлитат, за да се върнат пак. И в мене съмнението и безверието колко неспокойни, дразнещи мисли бяха родили. Една премахвах, а сякаш безброй идваха на нейно място, за да отнемат покоя, който напразно моето сърце се силеше да защити.
Летен ден е, мое сърце! Нима не чувствуваш, как под топлата Му длан цветята се разцъфтяват и дърветата сладък плод наливат? Мое сърце, нима ще оставиш хладината на безверието и съмнението да сгъстяват мрака в твоята душа и сърцето ти напразно да броди, залутано далеч от Пътя.
Надявай се, във всичко се надявай на Него и вярвай; в твоето изплашено сърце и в твоя смутен ум пак ще проникне топлината на всеобемащата Му длан. Излез из затворената стая и виж: на синевата на безкрайното небе облаците не отнемат красотата.
Ти ме докосна с любовта си, Повелителю, и пробуди моето същество.
