Бях учителка в с. С. Това беше на 18 октомври 1930 год. вечерта. Сънувам заминалата си баба, която ми каза на сън:
— Утре е събота. Иди си в града, защото малката ти снаха ще има бебе в неделя в 10 ч. в. Тя те обича и твоето присъствие е необходимо. Куриерът, който носи пощата, ще дойде утре в село точно в 12 ч. на обяд. Ти недей тръгва с колегите си, които тръгват по-рано, но чакай куриера, защото той ще ти донесе едно писмо от странство. Чакай да ти кажа съдържанието на писмото.
И тя пред мене отвори едно писмо и ми прочете съдържанието. След това продължи:
— Детето ти куриерът ще качи на своя кон, а ти ще вървиш пеш. Като минеш през с. Александрово покрай воденицата на зетя си, по една случайност той ще бъде там и с тяхната каруца ще отидеш в града, ще свариш снаха си неразположена. Тебе ще пратят да извикаш акушерка, обаче, точно когато излизаш, ще я срещнеш на вратата. Ще ви се роди дете момче. Понеже това ще бъде в неделя в 10 ч. в., ще бъде мъчно да се върнеш през нощта в село, но ще дойдат случайно да ти кажат, че има каруца до с. С, която заминава в 4. ч. с. в понеделник.
Всичко стана така, както каза тя за общо учудване. Куриерът наистина ми подаде писмо от странство и то точно със същото съдържание и всичко във време на пътуването и в града стана, както каза баба.
Необикновен разговор
Това беше през 1918 год. през късна есен. Аз бях ученичка в IV кл. в града Т. Чичо ми беше старши стражар. При обиколка в едно село заболява от петнист тиф. Като се връща в града, лежи десетина дни напълно изолиран. При него не пущаха никого, освен лекаря и медицинския фелдшер, който ни беше сродник. Една нощ баща ми, който спеше в общата спалня, на разсъмване се събуди със следния вик: „Бате, тук съм, ида"! Мама и всички деца чухме този вик. Баща ми каза разтревожен: „Вижте, колко е часът". Часът беше точно 6. Той каза още: „Запомнете, точно сега в 6 часа бати почина". След около половин час някой влиза в двора и чука на прозореца да ни събуди. На въпроса ни, кой е, отговори, че е медицинският фелдшер и иде да ни съобщи, че чичо ни си заминал точно в 6 часа и че в последният час извикал: „Ради, ела да те видя".
