Ние живеем във вечен шум, шум външен, шум вътрешен. Затова ние сме груби във всяко отношение. Шумът е израз на дисхармоничното в живота. В дисхармонията няма живот. Ние сме нервни, ние сме болни, защото живеем в дисхармония и шум - външен и вътрешен. Тишината е друг свят, в него има жива хармония, в него има музика, в него има обнова. Колко е необходима тишината за човека! Ако човек би знаел как да си създава часове на тишина в своя живот, той сигурно би намерил път за осмислянето на живота. Да си създадеш часове на тишина в живота, това значи да влезеш в себе си, да се вглъбиш и, преброждайки всички гнетящи въпроси на живота, да намериш онзи чист извор на душата, където блика тишина-хармония и музика, където всички въпроси стихват и намират своето истинско разрешение. Да си създадеш часове на тишина в живота, значи да си създадеш апарати за отстранение, за освобождение от шума на всекидневието, който ни заобикаля навсякъде. Тази идея на вътрешния живот ще намери може би приложение в света на техниката и тогава ще настъпи една ера и на външно заздравяване на човека.
Да живееш в тишина не ще рече да заспиш. Напротив, то е най-активното състояние. Това е един дълбок процес, при който ти се освобождаваш от всевъзможни паразити на живота. Това са омразата, завистта, злорадството, клюката и много, много други, които създават изморителния шум около човека. И вижте, хората живеят все в този шум. А той създава всичките останали злини. Накрая, той парализира човека и го прави една играчка на случая. Ето, тишината е онзи миг в развитието на човека, когато той се освобождава от този празен свят на шум и нищета и намира себе си, чист и способен за един творчески, хармоничен, музикален живот. Но това не е само един миг в развитието на човека. Във всекидневния живот тези мигове са безкрайно много. Човек може и трябва да ги намира всякога. Трябва да намира достатъчно сили в себе си за да си ги създаде. А силите са в съзнанието за този истински свят, в който ни въвежда тишината.
За да живееш в този хармоничен свят, в който те въвежда тишината, не е необходимо да си самотен. За този който не е намерил вътрешния творчески свят на тишината, самотата е един страшен гнет, едно страшилище. Не, светът на тишината не дири самотата. Той е толкова мощен, че може да се освободи от най-големия шум, от най-големите противоречия, от най-големите ежби на живота, при всички условия и навсякъде. Светът на тишината дава на човека сили той се научава първо да преобразява своя собствен свят, а след това той придобива мощ да преобразява и другите, да им помага, да им отваря очите да виждат пътя към себе си.
Ние живеем в един свят пълен с много шум, дисхармония, ежби. Те разяждат нашия живот, нашите нерви, те ни отнемат силите и способностите. Човек неспирно дири пътя към освобождение и навлиза все повече в един омагьосан, безизходен кръг. Няма друг път за освобождение от този гнет на живота. Необходима е тишина! Тишина външна, тишина вътрешна. Човек трябва да обича тишината. Външната тишина ще му даде спокойствие след работата в шумния ден и свят. Тя ще обнови тялото. Вътрешната тишина ще му посочи пътя към истинския себе, към богатите творчески възможности на душата, към един живот на градяща хармония и музика.
Един символ на тишината е звездната нощ. Каква хармония се лъчи от това чаровно звездно небе. Какво вглъбяване настъпва в човека, когато го съзерцава. Акорди на неземна музика затрепват в твоята душа.
Тишината е път за обнова и в природата. След буря в нея винаги настъпва тишина. И всичко цъфти, развива се и зрее в дивна хармония и радост.
Искаш ли да се освободиш от всичко гнетящо в живота, търси пътя на тишината. В нея и чрез нея ще ти се открият незрими светове на творчество и хармония. И тогава между другото ще разбереш, че шумът, ежбите и всички противоречия и угнетения съществуват, за да калят човека и да му сочат пътя към себе си, към творческата тишина и хармония.
Цветята.
Цветята са скъпи земни гости, нежни и красиви. те са носители на радостта. Радостта е непълна там, гдето липсват цветята. Пролетта има радостен вид, защото е обкичена от цветя Кой не е бивал преизпълнен от радост, когато се намира в естествена градинка от пъстри цветя всред природата напролет! Цветята пленяват със своя цвят, с устройството си и със своя аромат. Колко ум е употребила природата докато създаде тези дрехи на изящество на тоя свят на цветята. Красотата на цветята само тогава се цени, когато те са редки. Обикновената радика, глухарчето би било хубаво декоративно цвете, ако би било по-рядко. Ала колко символичен е светът на цветята. Техният вид, тяхното устройство, техният цвят, багри, техният аромат, това са все символи на живота. Най-голям жизнен символ за човека е способността на цветята и растенията да поддържат живота. Никои същества досега не са съумели да използуват направо слънчевата енергия, както това правят растенията със своя хлорофил. Чрез него те превръщат неорганическите вещества, просмуквани чрез корените, в органически, годни за възприемане от цялото растение. От цветята и растенията можем да научим велики уроци на кураж, непоколебимост и жизнеспособност. От корените на остарели растения поникват нови, млади фиданки. Всред пустинни места виждаме как успяват растенията сами да се развиват Често сме виждали паднали в някаква пропаст дървета, как успяват да пуснат наново корени в земята и да дадат нова насока на растенето на стъблото. Изумителни примери са това! Колко чудно е още: когато настъпи зима, растенията изчезват, дърветата оголяват, ала дойде пролет и те наново се съживяват, разцъфват и зреят. Може ли човек да стори това ? Сякаш цветята и растенията са по-умни от царят на земята - човека
Ние живеем, срещаме спънки, трудности нещастия. Те оставят в нас рани, често неизлечими. Стигаме на края до смъртта. Не са ли по-умни от нас растенията и цветята, които владеят изкуството никога да не умират!
Радостта е символ на живота. Цветята, растенията внасят радост, те внасят живот. Те познават законите на живота и живеят на воля, въздух и простор. Цветята и растенията, това са въплътено слънце.
Ние не можем да намерим изход от проблемите на живота, които ни гнетят. Лутаме се безцелно и безсмислено. Най-голямата поука ще почерпим от цветята и растенията. Те ще ни научат какво да правим и накъде да вървим. И право казва Учителят: „Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже накъде да вървите".
Чрез радостта към слънчев живот, най-великият символ за който са цветята.
