– Не ме настъпвай!... Ах, да, настъпи ме, но укор ми не пращай! Че старо съм и прашно, че търкалям се в калта – туй в програмата на тоз живот е... Укор ми не пращай!...
– Безцветно съм и грозно веч, но ценен дар отнасям аз със себе: слънчеви лъчи в недрата земни...
– Не ме настъпвай!.. Ах, да, настъпи ме, но укор ми не пращай!...
– Без моя дар не можеш да се радваш на прекрасната на пролетта премяна...
– Настъпи ме! Но укор, че търкалям се в калта, не пращай... ,
