Алтернативен линк |
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА
1909
ЛОЗА
Когато всичко пееше
и радостно приветствуваше
пролетта,
една сълза лицето ми помилва -
сълза на плачеща над мен лоза.
Почувствувах скръбта й.
всичко около цъфтеше и
се смееше,
а тя единствена
обилни сълзи лееше -
не радваше ли се на пролетта?
Човеци й ръцете бяха взели,
отрязали й златната коса -
по тях скърбеше тя,
но нежно, гъвкаво тело привела,
очи сълзящи към земята свела,
разлистваше с диханието си
младите листа,
и плоден цвят цъфтеше на
бляда й уста.
Скърбящата лоза прекрасен
ангел беше,
но в самота, незнаен за света,
в страдание дълбоко спеше.
Той братята си на земята
на любов безкористна
поучаваше
в самопожертвувание
с плода си ги даряваше
след дългото страдание,
и семена небесни
в душите им посяваше.
Когато пролетта запя
чрез звънкия гласец
на хиляди цветя,
една лоза изпя нечута песен
в пролятата сълза.”
На молитвения връх в Рила
Факсимиле от 'Sacred Words of the Master”