„Благата“ дума е един символ на онова алхимическо работене върху себе си. Ако човек не е направил от себе си нищо, „благите" думи, които би казал на другите, звучат без душа и сила. Ала „блага" дума казана от човек, който е работил върху себе си и е постигнал нещо, действа направо на сърцето и е в състояние да преобрази звяра, да тикне човека напред, да го освободи от големи тягости и да му вдъхне наново вяра в себе си, от което зависи всеки негов напредък, здраве, сила и добро.
Вярата в себе си.
Права е онази западна поговорка, според която човек загубва всичко едва тогава, когато загуби разположението на духа си, своя кураж. Ние казваме, човек престава да съществува, да мисли, да чувствува, когато загуби вярата в себе си. Най-великият фактор в живота на всяко живо същество, е вярата в себе си. Човек ходи на два крака, само защото има вяра в себе си. Човек се храни, защото вярва в себе си; вярва, че храната подържа неговия живот - с това той може да постига своите цели. Човек гледа със своите очи, защото вярва в себе си. Човек предприема редица начинания в живота защото вярва в себе си; вярва, че ще изкара започнатото на добрия край. Ако човек спре за миг да вярва в себе си, той ще изживее страшна криза на вътрешен ужас, и ако не умре, той ще стане „жив труп". Вярата в себе си е най-великият двигател в живота на всеки човек и на обществата. Само с вяра в себе си човек може да стане учен; само с вяра в себе си човек може да стане музикант, защото той ще работи и ще постига. Само с вяра в себе си човек когато работи, ще постига. Вярата в себе си увенчава човека с търпение. А без търпение никое постижение е невъзможно. Чрез вярата в себе си човек развива своето благородство, своето сърце. Чрез вярата в себе си, той развива и своя ум. Защото тогава той знае да преценява правилно и добре своите мисли и идеи. Той не подценява и не надценява себе си защото човек вярва, че може да развие своите способности, щом работи. Чувството за малоценност в човка, който вярва в себе си, не може да съществува. А това чувство за малоценност е страшен угнетител. Човек с такова чувство се мисли всякога пренебрегнат от другите, вследствие на което в него се развиват ред отрицателни качества - завист, недоволство, скъперничество и пр. Вярата в себе си освобождава човека от всички тия отрицателни качества. човек, който вярва в себе си, в своите способности, в своето развитие, е винаги с повдигнат, извисен дух.
Който иска да постига в живота, трябва да има вяра в себе си; който иска да бъде здрав, трябва да има вяра в себе си; който иска да има радост и смисъл в своя живот, трябва да има вяра в себе си. Няма сила, която може да спъне онзи човек, който има разумна вяра в себе си. Вярата в себе си отрича всякаква екзалтация. Тя тика човека да върви с бавни крачки, но винаги напред към светлите чертози на личното развитие, на хубавите постижения и красивия живот.