Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората,
Онези, които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм.
Истинския напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни.
Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива.
Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение.
Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж.
ДЕЛА е неговото мото. Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща. Здравината на едно здание седи от качеството на малките тухли, от които е съградено.
Един познат ми разправяше следното: един ден, когато бил с някои свои приятели – бивши офицери, едни от тях нападнали учението и Учителя на Бялото Братство в София. Тогава един запасен полковник, който бил заедно с тях, отговорил: „Вие не знаете, че и аз едно време мислех като вас, но измених мнението си. За това ми даде повод следната случка, а именно: веднъж, когато бях на гости в едно семейство, гдето домакинята беше болна, видях 2-3 непознати мен жени, които чистеха и миеха прозорците. Те не бяха слугини или наемни работнички, което личеше по тяхната външност. Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата и това те сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно. От заведения разговор през време на обяда научих от същите тези жени, че били последователки на Новото учение на „Бялото Братство". Те знаели, че в тоя дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени да ù понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа. Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек.".
Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея. Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа.
За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот. Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира.
Който иска да стане квас за света, не само не трябва да бяга от него, но трябва да стане абсолютен господар на неговата наука, знание и сили. Разумният човек старото владее, новото проучва. Със старото се крепи, с новото – нов живот гради.