Това е било в незнайната нощ на предсъзданието, в далечните и необхватни за нас векове, когато Той е пожелал да сътвори живота и слънцето.
В един величав миг от дълбините на страшната и тайнствена предвечност, сред ненарушимото мълчание и размисъл, Той роди първия тон. Това е бил първият знак за живота, първата видима искра в лоното на вечният огън, който е горял без да бъде видян и чут.
...Като се понесе този самотен и тържествен звук, за да разбуди живота, той се разделичи и се разби в много багри и от всеки негов атом се родиха нови звукове – различните напеви на живота. Те политнаха из цялата вселена до безкрая.
Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът.
Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен.
За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му.
Кой познаваше нейният език! Само душата на човека, – хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово. Душата самотна съзерцаваше светлата си родина, и шепнеше нещо, но имаше ли хора. които да знаят да се вслушват и разбират своята душа?
Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество? Как да се опишат ония сватове в които отвеждаш душата на своите крила? Нищо няма равно на тебе, на твоята вечно издигаща се мощ, като стрела запокитена в висинето.
Ще може ли човекът да престане да бъде роб, ако ти не си да го подемеш и да го окрилиш, та да може той да разкъса веригите на своето робство? Кой ще покаже колко дълбочина, колко тайнственост има в живота, ако не си ти. Кой ще убие мъртвилото и пустошта на безлюдната пустиня, ако не си ти да я оживиш с гласа на твоите птички...