Като гледам трептящите звезди по широкото небе, казвам си: те пеят великата симфония при нозете на могъщия Творец, който им е дал живот и светлина.
Като гледам малкото цветенце, скрито между зелената трева, казвам си: ето една малка душица, която скромна и доволна се радва на Божиите блага. Това цвете със своята мълчалива красота много ми разказва, разказва ми повече от всяка философска книга за великата Божия мъдрост
Всичко, всичко около нас и над нас ни разказва за великата тайна на живота, тъй загадъчна, тъй красива, че неволно умът и душата се спират и питат: „коя е, къде е тая всемогъща любов, която всичко движи и крепи?"