Думата е за онзи кръг причини в живота, който все остава неизяснен, неразбираем и винаги сме склонни да го поставим в света на загадките. Често срещаме да се говори за някого, че той бил причината да се направи нещо, да се създаде нещо полезно за обществото, за човечеството. Хората въздигат паметници на прославили се люде, на славни дни, събития и пр. Малцина са онези, които се замислят по-дълбоко да установят невидимите нишки, които свързват хората с тази личност или с дадено събитие. Навсякъде в историята може да се проследи този невидим път, тези невидими нишки, които са истинските канали и насоки за да стане нещо действителност. Фактически, тези невидими нишки създават историята, с всичките тайни и неразгадаеми явления в нея. Една идея, изказана и поддържана от един човек, възприема се от втори, от трети, от хиляди, реализира се, става материална действителност. Тя възпитава вече масата, пресъздава и прави годна към разбиране и възприемане и на други подобни идеи. Ето един низ от невидими нишки от първоизточника до самото реализиране на идеята.
Психологическият фактор намира своите проводници и в прочитните книги. Съдържанието на книгите става собствено естество на човека. Той копнее заедно с героите на книгите, той скърби или се радва заедно с тях. Често книгата, когато е сензационна, създава масова психоза. Хората са в едно нервно напрежение и то от един и същи род. Защото те четат една и съща книга. От нея се учат, в нея намират разрешение на своите въпроси, чрез нея най-после те добиват житейска опитност. Колко жалко! Но, така е. Днес хората знаят наизуст всичките перипетии в похожденията на сензационния романист Джек Лондон, ала те са неспособни да издържат и на най-малкото напрежение, неудача или сътресение. Това е психологическото въздействие на този род книги. Че кой не знае за психозата обхванала младежта, когато Гьоте издал своя „Вертеп". Тогава тръгнали всички да се самоубиват.
Върху земята тегне много излишна и вредна книга, която без съмнение не може да създаде добро. Книгата е най-мощния проводник на идеите на един човек, на личността въобще. И колкото тези идеи засягат по отблизо живота на човека, толкова те се възприемат по-лесно и стават действителност. Чрез книгата психологическият фактор върви по най-късите линии. Човечеството няма да се освободи никога от тези къси линии на внушения, на раздухване на страстите, докато не се събуди благородството у хората да не пишат - да не пишат за всичко, което разбират или не; да се освободят от този напор да изразят словесно своите най-долни изживявания и да ги поднасят като храна на другите. Човечеството трябва да създаде един „интернационал" за унищожение на тази книжна гангрена, която се е натрупала върху дълго търпеливата майка земя. Това би била една благородна задача на всички народи. Говорят за обновата на народите, ето една от най-хубавите прояви на тази обнова - да се премахне на всички езици по земята тази покварена литература, носител на психологическа зараза. Но кой ще извърши тази велика работа?! На държавата не трябват хора, които да мислят трезво и свободно. За нея са необходими хора, които се бият по гърдите за своето родолюбие, а са способни да продадат изцяло за чашка вино или за продупчен лев, защото те страдат от слабост към виното и парата. Ето едно велико родолюбие - да не даваш книжна зараза на твоя народ, на децата на твоите братя и сестри!
Днес се говори и кокетира със „силната" личност. Тя създава историята, тя гради благата на живота, тя дава подтик на човечеството да върви напред. Не може да се оспори, че силната личност е родоначалник на психологическия фактор, който твори добро и зло в живота. Въпросът е, че апологетите на „силната" личност днес схващат нещата по-иначе. За тях „силната" личност е бруталната личност. Тази, която може да гази другите, на която всички трябва да се подчиняват. В това подчинение, явно е, че тази силна личност, която оказва давление само чрез своите страсти не може да създаде добро у подчинените. Ние виждаме, днес „силната" личност в света да раздухва милитаризма и антагонизма между човек и човек. Какво се постига с това? Резултатът на всяка такава дейност на силните личности е мизерията и нищетата на народите. Пред нас са очебийни примери. Мусолини се сочи за „силна" личност, обновител на съвременна Италия. в своята „обновителна" дейности, той постави в коша вече десетина приходни държавни бюджети, създаде страданието, немотията в Италия в името на „националната" кауза. И в името на окултуряването на Абисиния, избива със задушливи газове, „дивите" африкански племена. Смешно е да се говори за тия „силни" личности, от които е изпъстрена, за нещастие, историята на човечеството и които в края на нещата си остават само апологети на най-дивото в човешкия род - на зверското в човека Да не говорим за „силната" личност на съвременна Германия! Напоследък Хитлер стана обект за много думи около него. Той създавал нова епоха всред човечеството със своя план за мира. Разбира се, че зад този план за мира на света, се крият оръжейните фабрики и заводи. Какво могат да създават тези знаменити „силни" личности на днешното време, освен войни и изтребления!
Ако може да се говори за „силни" личности в историята на човечеството, то трябва да посочим великите Учители на човечеството. В делото на Христа имаме най-ярък изразител на силата на мисълта и учението на великите Учители. Едва ли има по-очевидно доказателство за силата и въздействието на психологическия фактор от делото и идеите на великите Учители. Те изказват своите идеи, които са само все човешки, пропити с великата любов на всемира, те ги изказват без да задължават никого. След време ние ги виждаме дълбоко поникнали и дали плод в сърцата и умовете на малцина чутки души. Чрез тях те намират своя невидим път и в другите хора в течение на времето. Христос е бил сам, ала днес има близо един милиард негови последователи. Смешно е да мислим, че този милиард набедени „християни" живеят според словото на великия Христос. Напротив, с живота си съвременните християни са пълно отрицание на Христа. Все пак, не може да се оспори, че тези хора са по-пригодни днес да разберат Христа и да се трогнат от изявлението на любовта в живота, отколкото това е било в миналото, дори когато самия Христос е говорил на хората на земята. Тази вътрешна пригодност на днешните хора е резултат на действието на психологическия фактор, работил невидимо в съзнанието им с мощните инструменти - идеи на великите Учители на човечеството.
Идеите на Учителите на човечеството се разпространяват главно по два начина. При първият случай, изказани, те се възприемат от годните за това хора. Това е естествения ход, когато семето падне на добра почва. То се развива и дава плод стократен. При вторият случай, нещата, идеите намират отпор и не се възприемат, поради консервативността и егоцентричността на средата. Започва борба - вътрешна и външна. И в тази борба победител се явява пак великото семе на идеите на „Учителите". Защото то носи в себе си духа на вечния огън на любовта Негативно външната борба с идеите на великите Учители дава в резултат развитието на материалните култури на човечеството. От съвременните историци се счита, че съвременната култура няма нищо общо с християнското въздействие.
Съвременната култура, очевидно, няма нищо християнско в себе си, освен името, но ако проследим събитията ще установим, че тя се е създала в борбата с истинските идеи на християнството. Например, Христос не би създал никога земни култове, храмове и религии. Ала ние виждаме, че съществува всичко това в името на този, който казваше, че неговото царство не е от този свят. Борбата, кривото разбиране и изопачаването на неговите безсмъртни идеи създаде тези външни форми, които дадоха и целия тласък на днешния живот на техника и наука. Тяхното отричане - отричането на тези кухи форми на религията, създаде материалистичните насоки на естествознанието на миналия век. А едва ли някой от великите Учители, а най-малко Христос са отричали живота и неговото развитие. Напротив, те са искали да го поставят на една разумна основа, върху една основа, която не може да се разруши от нищо - основата на великата любов между човеците. На тази основа може да се създаде една друга култура, мощна, велика, в която цъфтят изкуства, науки и която не се разяжда от отровите и покварата на съвременната култура, родена по пътна отрицанието на великите идеи на Христа.
Има един къс невидим път, по който се разпространяват идеите от първоизточника до реализирането им. На него не обръщат хората внимание. Той е психологическият фактор. По този здрав път за реализиране на нещата върви природата. Неусетно той се използува и от всички творци на добро или зло всред човешкия род. Истинските творци на нова мисъл и истински живот са използували съзнателно през всички векове този път за разпространение на своите обновителни идеи. Психологическият фактор съществува в природата и живота. Трябват годни сърца и умове, които да възприемат посетите в орницата на живота висши човешки идеи. В тяхното възприемане и реализиране е пътя към нов все човешки живот на хармонии любов,