НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
търси в беседата 
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
< ПРЕДИШЕН ЗАПИС
|
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
|
СЛЕДВАЩ ЗАПИС >
ПЪРВИ ВАРИАНТ
ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Алтернативен линк
ЖИВОТЪТ
НА
ЧОВЕКА В ОКОТО
Участта
на
всички нови теории, нови разбирания и нови учения е една и съща:
– Erst wird die Sacheausgelacht,
Dann wird darüber nachgedacht,
Und schliesslich hat man's selbst gemacht.
Стара истина е, че окото говори, че то не лъже, че има писано в него.
Много пъти сме чували да се говори от стари, невежи, прости хорица: „Слушай, истината да ми кажеш, гледай ме в очите", „по очите ти ще те позная" или „ако устата лъже, очите не лъжат" или „по очите го познах - истината каза" и т.н.
Това и децата знаят; и те много добре разкриват тайната, написана в очите, като казват: „Бре, моята майка по очите ме позна", „не можеш нищо да скриеш от учителя или учителката, по очите ще те познае", или „веднъж излъгах и татко позна, че го излъгах - по очите видя" и т.н.
Значи,
на
очите е дадено да съхраняват онова голямо съкровище
на
живота - Истината и да изявяват и разкриват всяко опущение против нея.
Дали само това носи и разкрива окото?
Животът
на
душата е създал очите и е поставил два живи свидетеля за съществуването
на
душите в света.
Окото представлява и душата
на
човека.
Единственият видим говор
на
душите е говорът
на
очите.
Всеки е опитал силата
на
един поглед.
Окото спира човека и окото изпраща човека.
Задачата
на
човека да работи върху себе си, да изгражда своя характер в чистота - духовна, морална и физическа - е също вложена и разкрита в окото.
Учителят
на
човечеството, Христос, преди две хиляди години разкри тази Истина в един стих
на
Евангелието: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти
тяло
чисто ще бъде".
Чистотата е дадена
на
човека и той трябва да я пази, а не днес да я придобива.
Ако той я изгубил, трябва да се върне към първоначалния живот, който му е даден и там ще намери своята чистота.
Това предполага една капитална работа над себе си и неуморно бдение и пазене своята чистота
на
характера.
Веднъж човек запазил тази чистота
на
окото, той разкрива в себе си и онази вътрешна светлина, от която ще черпи познание.
И така, първото нещо, което знаем за окото, или което е писано за окото, това е стихът от Евангелието, че окото изявява чистотата
на
живота.
Веднъж Христос разкрил тази тайна
на
хората, Той разкрил и живота
на
човека в окото.
Този стих е бил занемарен с векове от учениците, но не ще е късно, ако те днес се върнат и проучат, какво крие окото в себе си.
Чисто ли е окото,
на
него може да се гледа; има ли Светлина, може ли да се чете.
В окото можем да намерим физическия и духовния живот
на
човека.
Погледни окото
на
човека, там няма скрито покрито!
Но погледни и проучи!
Окото е било, е и ще бъде години напред, една гатанка и задача
на
човечеството за наблюдение, изследване и проучване.
Двойна е задачата
на
човешкото око.
Първо: то приема образи от външния мир, т.е.
в окото се отразява красотата отвън; второ: то изнася изживявания и впечатления от собствения вътрешен мир
на
човека, или то отразява вътрешната природа
на
човека.
С други думи може да кажем: Сърцето
на
човека гледа през окото.
Два дара, две богатства носи човек със себе си: окото и сърцето.
Окото е сърцето
на
човека отвън, а сърцето е окото
на
човека отвътре.
Или, сърцето е вътрешното око, а окото е външното сърце
на
човека.
В окото се къпят милиарди звезди и в него се оглеждат човешки души.
Тъй много са звездите в небето, тъй много белези в окото.
Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото.
Окото
на
човека и небето
на
вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи.
Окото е небе за човека, а небето е око за вселената.
Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота.
Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се
на
познатите звезди и нови
мисли
и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание
на
вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби.
Изучаването
на
небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре.
Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията
на
белезите и техните неправилности.
Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление
на
всички опущения и неправилности.
Той разбира първата задача и задължения
на
човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението
на
човешкия дух.
Красиво е небето, дълбоко е окото.
Изучавайки окото, човек се натъква
на
три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът
на
съответствието (причини и последствия), законът
на
хармонията (душата и
тялото
) и законът
на
жертвата или взаимнопомагането
на
органите за възтържествуване
на
здравето в организма и чистотата му.
Това са трите велики закони, написани в окото, по които се ръководят съдбините в живота
на
отделния човек.
Схване ли човек тия закони в окото, силата му не ще бъде в оръжието, нито в ръката, а само в окото.
Окото спира ръката
на
убиеца, окото вдига краката
на
добродетелния човек.
Първото добро дело минава през очите, а после през ръцете.
Един поглед може да измени коренно живота
на
човека и да го преобрази до неузнаваемост.
Очите са душата
на
човека.
Те са двигатели
на
неговия живот.
*
КАК Е ПРОИЗЛЯЗЛА НАУКАТА ЗА ОКОТО?
Случайността е открила и родила много науки, случайността е открила и родила науката за окото.
Едно младо момче, унгарец, Пекцели, имало един бухал, който много обичал и наблюдавал в своите променения.
Този бухал имал светложълти, портокалени ириси
на
очите.
Един ден десният крак
на
птицата се счупил и Пекцели, като отишъл да превърже крака, забелязал, че съответният ирис
на
окото имал вече една черна линия през средата.
Пекцели се заел сериозно с неговото лечение и когато кракът бил излекуван, за негово голямо учудване, той забелязал, че и черната линия
на
ириса изчезнала, като оставила малка следа.
Този случай, или това съвпадение, накарало младия Пекцели да наблюдава по-зорко знаците
на
ириса в окото
на
бухала в паралел с промените
на
неговия живот.
Така той дошъл до едни постоянни положения
на
съответствие между живота
на
бухала и промените в ириса.
В това време в него се поражда първата любов към медицината, сиреч към здравото нормално положение
на
организма.
По-сетне той става лекар и винаги определял диагнозата по очите.
Още с него и след него се явяват ред лекари, които се ръководят в своята медицина от диагнозата
на
ириса.
Тук е уместно да цитирам признанието
на
един шведски лекар върху неустановената страна
на
медицината в днешния век със следните няколко думи: „Всичките случаи
на
медицински отравяния се дължат не толкова
на
болестите, а
на
голям брой от лекарите със своята погрешна диагноза, при която имат пред вид само
тялото
, а не и окото".
И най-вярната диагноза не е тази
на
лекарите, а тази
на
собственото око.
В окото е написано всяко опущение и нарушение от правилния живот според природата; и в окото ще намерим и начина
на
лечението по един естествен път.
В окото най-ясно ще прочетем състоянието
на
човешкия организъм.
Според науката за окото, за всеки човек има специален природен лекар и специална природна медицина.
В това отношение, човек може да бъде лекар сам
на
себе си.
Външният лекар може да бъде асистент
на
вътрешния лекар в човека Де се крие вътрешния лекар?
- В окото.
Ето защо, необходимо е, човек винаги да носи със себе си едно малко огледалце: при всяка промяна
на
състоянието си да погледне очите си.
Вероятно огледалото е било създадено първоначално човек да наблюдава очите си и по този начин да се проучва.
ЦВЕТОВЕТЕ
НА
ОЧИТЕ
По цвят има три вида очи: кафяви, сини и сиви. Както няма човек в света, който иска да бъде лош, така няма и черни очи в света. Човек с черни очи не съществува!
За да бъде нормален хода в живота
на
човека за всеки вид очи има специфичен начин
на
лечение и третиране.
Кафявите очи подразбират готовност към жертва за човечеството. Сините очи държат връзка с невидимия свят.
Сивите трябва да пренесат духовното
на
земята.
Хора с кафяви очи при случай
на
заболяване требва да се лекуват чрез топлина; сините - чрез вода; сивите - чрез мир,
на
тях липсва това духовно качество.
Ако те живеят в мир със себе си, тогава ще бъдат здрави.
Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир.
Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си.
Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други.
На
сивите очи пък е необходим прям контакт с природата.
На
сините очи трябва размишление, за да имат нещо в себе си;
на
кафявите - изживявания, за да дадат нещо
на
другите, а сивите требва да са заети с работа - тогава всичко е в ред и нормалност.
Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят.
Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо.
По всяко време едно дело добре сторено, е право
на
сивото око.
Синьото око се надява, кафявото вярва.
а сивото трябва да обича.
*********
Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител
на
човечеството: „Всяка форма в природата е израз
на
една Божествена мисъл.
В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът
на
човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос.
Окото
на
човека е създадено най-после.
То има най-висок произход.
Следователно, който може да чете по окото, той е учен човек".
Окото седи
на
първо място у човека.
Каквото е окото, такова е и
тялото
.
Ако в окото ти има признаци
на
нечистота,
тялото
ти не може да бъде чисто.
Окото е израз, отражение
на
вътрешния живот
на
човека, а това е вътрешното око.
За вътрешното око, именно, говори и Писанието.
Първият учител
на
човечеството, който говори, учи, съди, поощрява, или моли, това е окото.
То говори
на
човека или по-право
на
душата
на
човека.
Най-устойчивият уд
на
човека, това е окото; то не се изменя.
Единственото нещо във видимия свят, което не претърпява почти никакви промени отвън, е окото. Обаче, то е единственото нещо, което говори и разкрива невидимия свят.
Безпощадно е окото към живота
на
човека, в него всичко се отбелязва.
В него човвк ще намери хроникирани и отбелязани всички свои деяния - добри или зли.
То съхранява архивата
на
човешкия живот единично.
Щом човек съгреши, окото веднага потъмнява.
Стане ли човек праведен, окото е вече ясно, бистро и чисто.
Ето защо, с право може да кажем, че окото е барометърът за правилния живот
на
човека.
В заключение ще кажа, че врата и прозорец, и път да изучи и проучи човек себе си, е окото!
Чрез него и по него към светлите чертози
на
чистия живот, далеч от всяка тъмнина, мрак и гибел!
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
,
,
г.
, (
Четвъртък
)
(неизвестен час)
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА
Беседа в petardanov.com
НАГОРЕ