Телесно и душевно – в светлината на окултната наука
(Начална статия)
За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др. Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия духовен мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето". И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически. Но, да се върнем на предмета.
Цялата днешна психология, констатирайки основните характерни белези на душевните явления, ги определя като такива, ставащи извън пространството в противовес на телесните, които стават в него За едно телесно явление, всякога можем да кажем къде става (на кое место), да го измерим по обем, по тегло с метър, с килограм и т.н. С душевните явления не е така. Към тях (напр. радостите, скърбите, мислите, желанията и т.н.) не можем да приложим никаква телесна мярка. В даден момент, ние само констатираме едно или друго явление в нашето съзнание, без да можем да кажем къде то се намира, каква част от пространството заема. Мнозина, склонни да мислят, че душевните явления са продукт на функциите на нервно-мозъчната организация, неизбежно идват до заключението, че можем или ще можем един ден, наблюдавайки този или онзи процес в мозъка да кажем, че той е тъждествен с това или онова душевно явление – и по такъв начин, косвено чрез мозъка, да можем да измерваме и душевното. Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно. При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване.
Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето. Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт. Човек по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли. Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят. По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на човека, а настоящето – неговото бъдеще. Метафизическата страна на въпроса тук в подробности не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот.
Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен човек. У него има мисли, чувства, желание и т.н. редуващи се в съзнанието му, които не можем непосредствено нито да наблюдаваме, нито да измерваме. Тях всеки само констатира у себе си чрез тъй нареченото вътрешно наблюдение – а у другите, посредством мимиката, жестовете и т.н. Теоретически, с логична необходимост ние сме заставени да твърдим, че душевните явления са извън пространството и като такива не могат да имат пряма връзка с тялото, което е в пространството. (Според сегашния нормален начин на разсъждение, пространственото и непространственото се взаимно изключват). От друга страна обаче, непосредственият усет ни показва, че нашият душевен живот не може да бъде отнесен другаде, освен към нашето тяло. Въпросът е сега, как може да се примири научната и логична теория с преднаучния усет за естеството и разположението на душевното.
Тук ние вече стигаме до проблема за естеството на пространството. Ще оставим на страна разните философски схващания за него и ще го разгледаме малко по-просто, но достатъчно за целта. – Когато казваме, че материалните вещи са протяжни т.е. намират се в пространството, ние искаме с други думи да кажем, че те имат трите основни измерения, които констатираме с нашите сетива, а именно: широчина, височина и дебелина (това са трите основни посоки, в които можем да ги измерим). Четвърта възможност, четвърто измерение ни се струва на пръв поглед немислимо. – И оттук обикновено се прави и бързото и рязко противоположение на пространствено и непространствено, т.е. триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено.
А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното.
Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния.
За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса. Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди него. По много причини обаче, неговите същински основатели и ръководители се оттеглили постепенно в по-горните сфери на битието, докато днес е останало само формалното християнство на грубо материализирани символи, церемонии, каменни храмове и т.н. – Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на човека и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата. И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система.
Ние се отклонихме наглед малко, за да покажем в каква широка рамка се движат и в каква насока могат и исторически да се обосноват нашите схващания на въпроса.
Това което долавят и за което правят догадки един Бергсон, Достоевски или Метерлинк, четени с такъв интерес днес, не е само случайно явление, а е признак на един, общо казано на съвременен език, нов мистицизъм към който човечеството се движи.
С постепенното историческо развитите ще се изменя постепенно и съзнанието на самите психолози и тяхното отношение към психологическите проблеми. Днешната вербална и интелектуална психология, ще бъде постепенно заместена от духовно експерименталната, т.е. тази психология, която без да влиза в противоречие със сегашната физиологически експериментална, ще приложи опитното и демонстративно изследване на душевното и в неговата независимост от нервно-мозъчната организация. На запад вече се правят първите елементарни опити в тая насока чрез тъй наречените: телепатия, хипнотизъм, психометрия и др. Това са думи, с които често се експлоатира и които звучат за повърхностното критично ухо не тъй хармонично.
Но независимо от това, те са факти, които чакат своето обяснение и с достатъчно основание са ангажирали сериозното внимание на изследователи като Райхенбах, Блондло, Де Роша, Фламарион и др. (върху които ние по-нататък вероятно ще се върнем).
Едно искаме обаче тук да отбележим. Тия „нови" за съвременниците открития съставляват едни от най-елементарните и най-древни твърдения на окултната наука. И това с основание дава вяра на мнозина, да продължат изследванията (още по-вече като имат предвид някои типични психични прояви от обикновения живот, необясними с никоя от установените теории) и в разширения по един или други начин опит, да намерят нови потвърждения на окултните истини – работи малки наглед, пръснати тук и там засега, но имащи решаващо знание за целокупния нов мироглед на човечеството .