Това стана в гр. Л. Нашето семейство беше близко с ученичката Иванка, от 3 клас. Майка й беше починала преди известно време.
Веднъж Иванка дойде у дома и каза на майка ми:
– Кръстнице, знаете ли, какъв интересен сън сънувах. Всъщност това не беше сън. Аз бях в будно състояние. Дойде майка ми и ми каза: „Направих едно прегрешение. Моли се за мене. Само ти можеш да помогнеш за спасението на моята душа. Аз ужасно страдам от това". — И разправи прегрешението си.
Майка ми отива при баща й, разказва му за всичко това и му казва: „Ще ми кажеш, вярно ли е или не”.
Бащата признава, че действително това прегрешение е направено. Само бащата и майката знаели за това и никой друг.