Бях ученик във варненската гимназия. На излизане от къщния двор видях улицата, която минава край гимназията и която води за приморската градина. На средата на тротоара, до гимназиалната ограда, видях едно близко лице, с което исках да се срещна. От дома до мястото, дето видях лицето, имаше път около 15 минути. От моята къща е невъзможно да се види гимназията, защото тя се намира на разстояние няколко улици. След като ги изминах, стигнах на мястото до гимназията и на същото място видях това лице.
„Веднъж, когато работих в банката във Варна, надвечер, след работното време, видях приморската градина, видях една от нейните алеи и хора, които се разхождат по нея. бях в будно състояние. Алеята беше от втората част на градината. На едно определено място на тая алея видях една моя близка приятелка, която се разхождаше с още една своя приятелка. Работата ми в банката беше много бърза и аз трябваше да я свърша в най-късо време. Но предпочетох да я оставя за известно време. Казах на колегите си да ме почакат и отидох в приморската градина. На същото място срещнах моята приятелка с нейната другарка. Те се изненадаха като ме видяха, понеже знаеха, че по това време аз съм занят и по никакъв начин не мога да изляза.
Поразговорих се малко с моята приятелка и й казах: „Аз знаех, че вие в този момент ще дойдете тук, на това място в градината и дойдох да ви видя".
