Има зеници на очи, от които наднича една голяма тайна. Мълчаливи и замислени, те са като водите на изумрудено езеро, в което се оглежда великолепието на света.
Колелото е затворено. Небесните риби заключиха една от извивките на голямата спирала, за да започне нова и да продължи това, което е почнало преди всички векове.
Мълчат зениците на душата – бродница, достигнала края на един от небесните мигове. Тия очи са пълни с мъдрост, но блестят като очи на малко дете, с трепкащи светлини на далечни сияния. Гледаш тия зеници и проумяваш, че животът на Великото е почнал в безначалието и краят му се губи – в безкрайността.
Една бродница душа чака своя час да полети отново.
Познавам в света две зеници на очи, от които поглеждат тайни. В изумрудените им дълбини е отразено като в повърхност на стихнало езеро, мъдрото великолепие на света.