НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
търси в беседата 
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
< ПРЕДИШЕН ЗАПИС
|
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
|
СЛЕДВАЩ ЗАПИС >
ПЪРВИ ВАРИАНТ
За свободата в духовното разбиране на живота
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Алтернативен линк
За
свободата в духовното разбиране на
живота
Едностранчивото материалистично схващане на
живота
отвикна съвременните хора да мислят правилно върху духовните въпроси.
На етичните проблеми те дадоха твърде механично обяснение, а религията остана
за
официалното научно светоразбиране само един стадий в развитието на човечеството.
Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя.
Нравствеността, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда
за
живота
.
За
религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално
за
черквата.
Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя.
И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на
живота
.
От една страна
наука
със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми.
Бидейки последователни на себе си до край,
наука
и черква се взаимно изключват.
Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга.
Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит,
наука
и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях.
Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни.
Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето.
Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на
живота
, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на
живота
.
И тоя стремеж е естествен и прав, защото
за
единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди.
И в средата на народа винаги, наред с борците
за
материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси
за
нуждите на самия народ, на самия живот.
Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него.
И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на
живота
.
Тоя ритъм в развитието на човечеството и
живота
работи и днес.
И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина.
Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат
за
един по-възвишен и по-светъл живот.
У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва
за
другите.
Един нов духовен мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения. Днес мнозина, вследствие на общия ограничен духовен кръгозор, мислят, че духовните хора, респ.
окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на
науката
и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви идеи и блянове.
Подобно схващане не е вярно.
Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на
живота
със следното естествено ограничение.
Всеки човек като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора.
В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава
живота
си (
наука
, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една.
И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа.
Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране.
Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда.
Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество.
Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм.
Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
,
,
г.
, (
Четвъртък
)
(неизвестен час)
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА
Беседа в petardanov.com
НАГОРЕ