И остави дом и близки, забрави всичко, що му бе мило в света и тръгна да разнася славата на нейната красота и да увещава хората да се обърнат към нея, за да познаят щастието.
Но малцина го чуха и разбраха, а повечето го хулеха и наричаха лъжец и измамник.
Така го хулеха, защото живееха във вечна нощ, виждаха само около себе си и, не вярвайки, че след нощта може да настане ден – не вярваха в светлината.
Доста скита той. Доста страни обиколи, докато разярена тълпа с камъни го подгони.
Натъжи се тя от това човешко жестокосърдие. Съжали нещастното човечество и нова сълза, по-гореща и по-едра, се търкулна по страната й. - Тя хвърли нов лъч светлина в нощта. След него пусна втори и трети.
И светъл ореол украси три човешки души. Неизразима радост затрептя в три човешки сърца.
Скоро хората се научиха, че са се явили непознати странници да им нарушават сънния покой и злобно се повдигнаха и опълчиха срещу тях. Един запряха и убиха в затвор, на другия поднесоха чаша отрова, а третият избяга в пустинята и там умря от глад.
Тя виждаше всичко това и тъга разкъсваше сърцето й. Тъмен облак засени челото й. Тя приведе поглед и дълги ресници в траур го покриха...
Но очите му не губеха светлината си. Той я виждаше и тя го виждаше.
И когато склони глава и изпусна сетен дъх, тя го увенча с венец от златни лъчи, които проникнаха света от край до край и разкъсаха веригите на нощта. Земята се разтърси. Много кумири рухнаха в праха; много жреци и велможи паднаха; много очи се отвориха...