Само човешката душа е красива. А символът изразява красота.
Беседи Д.
I
Гледат на изкуството по два начина:
Като изразяване на красотата, при което художникът е скрит. И второ - като отливка от индивидуалната същност на неговия творец. Тъй че целият свят е отразен в неговата душа, а самата тя е трепетна, едва доловима - въплъщение на идеята на красотата.
Там да съзерцават вечното и неизменното в нещата. На човечеството са нужни образци - неговите вождове-избраници ги творят.
Някои намират, че изкуството е свободно от постигането на каквито и да било идеали, освен този на съвършената красота; те казват, че истински прекрасното в изкуството е плод на свободна творческа фантазия. И само в нашия ум природата добива живот.
При художественото съзерцание има един външен обект и един вътрешен мотив - ритъмът на прекрасното в душата. Когато те се съчетаят, когато те се слеят - ражда се творческият копнеж. Сама по себе си красотата е в допир с нещата, с формите, но е извън тях, извън времето и пространството.
Някога човек може да чувствува красота, без видим външен обект, да се наслаждава на музика без да чува звук, да носи трепета на лиричният ритъм, ефирен, разлян по незнайните безбрежия на душата.
От тук изхожда оня дълбок стремеж по нещо си: някога ясно и определено, някога слабо очертано, широко безпределно, какъвто познават само гениите - цветята на човечеството. И което ги кара да дирят вечната установена стабилност в нещата. Те дирят оня лост, чрез когото да повдигнат тежката врата, която е скривала истината от очите на човечеството.
Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока.
На елинското изкуство се облегна и изкуството на Рим. А от неговите майстори се роди туй, което християнството даде отначало, а в последствие - в средните векове доби името Романтизъм. По-късно прерафаелитите поискаха да свържат античната красота с тая на християнският романтизъм. А тая стъпка на запада роди новото. Яви се епохата (ако може да носи това име) на Свинбърн, Петер, Шелли, Бодлер, Едгар По.
Сегашното изкуство минава бързо този път, който Египет, Халдея, Индия, Гърция, минаха в пълен покой и съзерцание. В тихите духовни и художествени екстази на техните художници, поети, музикални творци, вековете са оставили диря. Без сътресения, без излишен път, без чупливи линии, са успели да изразят те своите идеали.
Непознати, нови пътища върви съвременното западно изкуство. Върви - някъде съзнателно, някъде опипом, дълбоко увлечено от своите подсъзнателни стремежи. Между два бряга се движи то.