От учения свят се интересуват от слънцето и светлината най-вече физиците, астрономите и биолозите. Първите обективно изучават светлините лъчи, като вибрационно движение, измерват големината на вълните, бързината на движението, изучават спектрите и пр.
Влиянието на светлината в живите организми можем да разпределим в три грамадни отдела: химично влияние, физиологично и психично, с тесни преходи между физиологичното и химичното от една страна, а от друга, между психичното и физиологичното.
Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи.
В настоящата статия ние ще отбележим влиянието, което светлината оказва целокупно с видимата и невидимата си част върху организмите.
Но силно интензивните лъчи са убийствени за клетките. Особено едноклетъчните организми най-вече страдат от силната светлина. Но има и едноклетъчни организми, които могат да я издържат. Изследванията показват, че никак не обичат светлината патогенните, разрушителните, болестотворните бацили. Те всички измират от нея. Разбира се, че тук има значение времето, през което трае светенето, както и интензивността на светлината. При това пряката светлина е по-силна от дифузната, дневна светлина.
У растителното царство има много малко видове, които не обичат светлината. Това са нисшите видове от някои мъхове, гъби и влачещи се растения. Но общо взето у растенията има едно силно надпреварване да се доловят по възможност по-голямо количество лъчи. У тях има значи един стремеж за светлина.
Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем.
В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните.
Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство.
Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри. Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини.
Подробностите по влиянието на слънчева светлина могат отпосле да се изучат. Сега ние можем да констатираме само онова силно влияние, което има тя по отношение на нашия организъм и нашата психика. Човечеството, откакто изучи тъй подробно това влияние, вместо да го използва, се ограничи да го констатира и продължава да живее в условия, които подобават само на некултурните народи. И когато у нас някои приятели на слънчевата светлина поискаха да използват най-хубавото нейно сутринно влияние, при изгрев, „културните хора" ги обвиниха в идолопоклонство.