„Вслушайте се в себе си, вгледайте се в безкрайността на пространството и на времето. Там звучи песента на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите".
Хермес
„Това, което е създадено от Него е част от Него".
Сведенборг
„И както въздухът, който преминава през дупките на флейтата се различава само според тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни".
Емерсон
„...Човек не е направен от един вид атоми и йони, но във всички атоми, които го съставляват, има градации".
Старият Книжник
„Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развие като растение".
Великден
„...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните".
Великден
„Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек".
У растителното царство има цели родови форми, родени някога, достигнали своето крайно развитие в една определена форма и след това изчезнали. Ония гигантски дървета и папрати, живели някога, днес не съществуват в нашата флора.
Дори отделни семейства, фамилии и те се раждат, растат, множат се, докато един ден и последния член от тях умре. Същото става и с отделни народи. Вавилон, Картаген, Асирия, Рим и много други се родиха някога, живяха, развиха се и умряха.
Така се раждат и умират не само народите, но и континентите. Много острови, съществували някога, днес вече няма следа от тях. Даже континенти като Атлантида, Лемурия отдавна вече са погребани под студените води на океаните.
Някога Кант и Лаплас доказаха, че земята води своя произход от слънцето. Днес учените доказват, че земята в своето движение, макар и бавно, се стреми и се приближава отново към това слънце. И по аналогия се допуска, че и нашето слънце ще има своя произход от някое друго слънце на млечния път, към което се стреми.
И разширявайки тая аналогия, учени и мъдреци са казвали, че се раждат слънца и умират, че се раждат космоси и умират космоси...
Но днес вече никой не счита смъртта, като един завършен акт. Новооткритите закони и отношения създадоха нови възрения за възвратните движения на живота. Наблюденията над микробите посочиха, че при размножението си старият микроб се просто дели на две или повече части и по тоя начин със смъртта на стария индивид се създава нов индивид. И тогава се създаде теорията, че в безкрайно малките организми смърт няма. Има само една обнова на енергиите чрез една смяна на формата.
Детето се ражда, малко, хилаво същество, страшно, плачливо и ужасно лакомо! То расте, учи, става момък, люби, страда, оженва се, става учен, старее и един ден се просва на каменната аутопсионна маса, неподвижен, леден и ням. Животът го няма вече у него. Де беше, обаче, досега? Тялото е тука, но животът го няма. Анатомите преровиха хиляди пъти трупа, намериха мозъка, сърцето, белите дробове, стомаха, всичко имаше в трупа, но животът го нямаше. Разкъсаха влакно по влакно човешкото тяло, търсиха дълго и упорито, но освен влакна и клетки, нищо друго не намериха. Действително трупът беше човешки, но не беше човек. Човекът го нямаше.
Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот.
Същото явление показват и нервите.
Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо. И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката.
При изследване масата на електрона установи се, че тя представлява електрически пълнеж без материална основа. Тя е, тъй да се каже, не материална маса, а една кондензирана електромагнитна енергия, която дава свойства на масата поради шеметната бързина, с която се движи електронът, още повече, като се знае, че бързината винаги увеличава ефекта на живата сила.
Нека си представим, една челичена пръчка, стегната в клещи и нека да накараме тая пръчка да трепти. При 32 трептения в секунда простите движения на пръчката минават в звук. – Това е най-ниският тон, употребяван в музиката. Ако увеличим числото на трептенията, ще чуем цялата гама, или по-точно още, ще чуем звуците на всички гами. Ако трептенията надминат 7,000, звуците стават много високи и ухото едва ги търпи. Над 32,768 трептения в секунда ухото престава да чува – това е границата на слуховата чувствителност. Следващите гами остават тайна за човешката чувствителност. Физиците намират, че тук е областта на електричните вълни, които добре се схващат от апаратите на безжичния телеграф, т.е. Херцовите вълни. Изобщо, тая област до 34 милиарда трептения спада към електричеството. А между 34 милиарда и 35 трилиона спадат вълните на една съвсем неизвестна област. Светлинните явления започват при трептения от 450 до 750 трилиона в секунда. В тоя интервал от трептения се намират всички цветове и нюанси на спектъра. Отсам червения цвят тия явления дават топлина и се схващат от осезателното ни чувство. Значи топлината, това са трептения около 400 трилиона в секунда. Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка. Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега. Едва над 288 квадрилиона трептения, почват рентгеновите лъчи и свършват към два кентилиона. А рентгеновите лъчи са съставени от електрони. И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина, светлина, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите лъчи. Оттук нататък следват йоните, атомите, молекулите, албумините, клетките и т.н.
Днес науката загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията.Оказа се, че всичко е движение. Енергията има свое движение при преминаване от един род в други, атомите, молекулите и те имат специални движения. Самите клетки имат свои вътрешни протоплазмени движения от една страна и външни движения на целокупния организъм – от друга. Растенето, движението, размножаването, това са все особени движения, доскоро считани присъщи само на живата материя. Опитите, обаче, установиха, че и „мъртвата" материя проявява при известни условия същите движения. Течните кристали, поставени в специфична течна, среда, имат същото свойство да растат и да се множат. От друга страна знае се, че клетката при делението си дава само клетки от рода на майчината клетка. Аналогията показа, че подобно явление се намира и у „мъртвата" материя. Напр. ако в разтвор от сяра поставим пирамидни кристалчета пак от сяра, цялата разтворена маса изкристализира изключително в пирамиди; ако поставим пък призми – изкристализира изключително в призми.
И действително, растенията пък и животните съдържат в тялото си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N.
И тъй силициевите съединения, които съставляват най-големия процент на скалите са най-голяма необходимост за растенията. Значи молекулите на скалите имат път към растенията.
От растителната елементарна клетка до висшите растения се протака една огромна стълба от всевъзможни видове растения, които колкото повече се движат възходящо, толкова повече усложняват своята конструкция. Същата тенденция се повтаря и у животните, като се почне от едноклетъчните и се стигне до човека. Разбира се, че заедно с това както физичните, тъй и физиологичните движения стават все по-сложни. Още повече, че у животните се прибавяте и т.н. „активни" движения.
Разгледан като най-съвършената форма, човекът представлява най-сложния апарат, какъвто можем си въобрази. Като сложни апарати всички хора имат почти еднаква конструкция.
Все на същата причина се дължат различията, които се явяват между отделните индивиди, племена, народи, раси. Ако наблюдаваме дивите племена, ще забележим известна разлика. В характера и психологичния им живот, съществуват по-слаби различия, отколкото по отношение на чувствения им живот. Едни племена се оказват силно кръвожадни, други по-слабо, трети земеделци и отлични вегетарианци; едни коварни и зли, други добродушни и наивни като .деца. Всичко това дава основание да се постави една градация между различните племена. Даже тя може да се постави и за по-цивилизованите народи, само че в една по съвършена форма. Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата. Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора.
Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи.
И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид.
И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек. Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид. По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената. .Тук тия сили са сбрани, концентрирани в едно малко същество, малко по форма, но голямо по идея!
По един такъв разумен начин, едноклетъчните организми получават все повече усъвършенствуване като всяка нова придобивка се явява много разумно необходима.
У по-висши форми обаче, намираме още по-голяма диференциация не само на отделните тъкани, но и на отделните индивиди. И тук има колонии, повечето със строго разпределение на труда. Така върхът на колонията се заема от индивид, имащ форма на мехур, чиято служба е да държи колонията в отвесно положение. Други индивиди имат чисто двигателна служба. Те координират своите движения по такъв начин, че като се свиват и разпущат, движат цялата колония в известна посока. След това следват индивиди, играещи ролята на уста, други на пипала, трети на стомах и т.н.