Един младенец с изпъната тънка снага като фиданка свири по струните на своето сърце и песента му е нежна като вечерният повей, който кротко навежда цветята. Седем струни смесват гласове и един поток от възторжена мелодия достигна небесата като димът от жертвеника на Авел, достигнал благодатните шепи на Всемогъщия.
Един трогателен глас на скиталец меко звучи в вечерната тишина, напоена от парфюма на цъфналите люляци и буди сърцата със сладкия болеж на своята мъка.
Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири ответ. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя? Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет?
Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност.
Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашит затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас.
Сега е цветният месец. Месецът на месеците. Спри и вслушай се в тишината. Ще чуеш зова на новия човек, който изтръгва из струните на своето сърце най-тихата и най-чаровната мелодия.