Знаем, че всичко се стреми км благо, но болшинството от хората търсят благото в преходните неща, в удовлетворение на своите чувства, макар че никой още не го е намерил в това. Щастието може да бъде намерено само в духа. Освен това, невежеството, заблуждението, всякога служат като източник на всяко страдание, а най-голямо от заблужденията е това, да се мисли, че човекът не е вечно чистия, съвършения Дух, а е това малко тяло, този слаб ум. Това заблуждение е майка на всяко себелюбие. Ако аз съм само това малко тяло, аз ще се старая да го запазя, ще го завардя, в ущърб на другите също такива тела; аз ще се отделям от вас, от всички хора. А щом се яви идеята за отделността, заедно с нея се явява и всяко зло и страдание. И велико дело е да се съдействува на хората да се избавят от това заблуждение, защото, щом като познаят, че това е заблуждение, ще познаят Истината, и земята ще се превърне на рай - рай. който не могат да осъществят никакви машини, никакви материални етическа знания, Всичко това само увеличава страданията, както се увеличава пламъка на кладата, когато се налива масло. Без познанието на Духа, всяко познание за материята е само наливане масло в огъня, само дава възможност на човека да се залови за това, което принадлежи на другите, да живее в ущърб на другите, да отнема техния живот, вместо да полага своя живот за тях.
Вие сте лъв, вие сте Дух, чист, безкраен, съвършен. Всичката мощ, всичката красота на вселената е в вас. „О, защо плачеш, брате мой? За тебе няма ни раждане, ни смърт, ни болести, ни страдания. За какво плачеш? Ти си подобен на безкрайното небе: облаците идат един след друг и раят няколко мига, преливайки се във всички цветове, после отхождат, а небето остава все такова дълбоко, чисто, вечно". Ето действителността. Защо хората виждат друго? На край пътя нощно време стои стъблото на изсъхнало дърво. Преминал крадец, изплашил се - той помислил, че тук стои, очаквайки го, полицейският. Преминал влюбен юноша и сърцето му забило радостно: той счел дървото за своята възлюбена. Детето, наплашено от приказки, виждайки дървото, се разплаква, то помислило, че това е привидение. Но при всички случаи дървото било дърво. Ние виждаме светът такъв, каквито сме ние самите. Представете си, че в стаята играе дете, а на масата стои кесия със злато; дохожда разбойник и отнася златото, но детето и не подозира за кражбата. Няма разбойник в неговата душа и то не вижда разбойника. Само това виждаме ние вън в света, което е вътре у нас. Не казвайте, че светът е изпълнен със зло и с грях и плачете, че можете още да виждате зло и грях. Ако искате да помогнете на света, преди всичко не го осъждайте, не го отслабвайте с вашите разсъждения. Грях, страдание - какво е това, освен резултат на слабости? Хората от люлката още си внушават, че те са слаби, че те са грешни. Такива учения все повече и повече разслабват хората. Не, казвайте че те са изпълнени със слава и облечени в безсмъртие, всички, даже и най-слабия. Казвайте им, повтаряйте и на себе си: „Аз съм Той, аз съм Той”. Нека това непреривно да звучи във вашия ум, подобно песен, нека звучи дене и нощем. Даже пред лицето на смъртта повтаряйте. „Аз, това е Той". Гонете далеч суеверието, което помрачава вашия разум! Бъдете мъжествени! Познайте Истината и я осъществете във вашия живот. Целта може да бъде още твърде далеч, но събудите ли се, ставайте и тръгвайте и не се спирайте, докато не достигнете до целта...