Как ще примирите следните два типа хора: единият – човек на трезвия разсъдък, реалист, поклонник преди всичко на полезното и практичното, другият – човек на чувствата, с живо въображение, поетичен, идеалист, който се стреми преди всичко към приятното и красивото.
Погледнете ръцете им. Ръката на първия е средна големина – четириъгълна, „квадратен тип”, както я наричат хиролозите, с ъглести „квадратни” пръсти, повече или по-малко възлести. Ръката на втория е „коническа”, заострена. Пръстите – изящни, без възли, „конични". Ту по-малка, по-мека и месеста, с изящна форма, с къс палец, ту по-едра, макар с не дълъг палец, ту по-плътна с по-широка длан и дълъг палец. Три главни разновидности на „художествения” тип ръка, изразяващи постепенния преход от пасивното възприемане на красивото и охолното отдаване на приятното, през отзивчивата чувствителност и живо въображение, към жаждата за богатство, разкош и удоволствия.
Как ще ги примирите? Единият обича реда и порядъка, удобната и практична наредба, отговаряща на практични цели. Другият – артистичния безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка. Това, което първият счита за „безполезно”, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие. Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм.
Първият е точен. Той мери пространството с метър, времето с часовник. Сам иска да стане в работата си измерен, сир. редовен, тежък, сир. авторитетен, прецизен, сиреч точен като часовник. Най-високото, на което се подчинява, е чувството за отговорност и дълг. „Вярното и честно изпълнение на дълга” – ето неговия идеал. Моралният източник, от който този тип хора черпят енергия, за да поддържат тази линия на поведение, е съвестта.
Затова са честни, дисциплинирани, добросъвестни изпълнители на своя дълг.
Водят се по предписанията на един установен кодекс: морален, обществен, правен, служебен. Практичното им ръководство обаче е уставът, правилникът. Мисълта им и работата им се движат по „пунктове”, „параграфи” и „алинеи”.
Върховен регулатор на всичките им действия и постъпки практически се явява общественото мнение. Авторитетите им внушават уважение. Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет.
Държавни учреждения, банки, дружества, кантори, бюра – ето най-подходящите полета за тяхната дейност.
Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред”, с „редовни документи”.
Схеми, таблици, графи, параграфи, часовник, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред” в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели – така се идва най-подир до бюрократизма и рутината – истинска артериосклероза на един биологичен или държавно-стопански организъм.
Това е то „прозата на живота”, която неумолимият часовник със своите монотонни удари отмерва на часове, дни, респективно надници, месеци, респ. заплати, години – ненавършени и навършени, респ. пенсии. Пенсионерът – ето крайния резултат на този неумолим и безпощаден апарат, ето продукта на неговата механична елиминация. Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба – „пенсията”, спестените във формата на рента късове от „заплатата”.
Това е то „прозата на живота”.
А де му е поезията? Тя изтича и се въплъщава в живота през заострените пръсти на „коничния тип”. През тях се излива поезията и движи перото на поета, писателя, композитора. Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса. Те милват, те прегръщат, те излъчват магията на пленителния жест.
И когато часовникът, който отмерва движението на монотонния апарат на труда, удари 6 и квадратните пръсти престанат да тракат, започва ритмичната игра на коничните пръсти.
На булеварда вълната бавно замира. Тя се е разбила на отделни талази, които нахлуват по кина, концертни зали, театри, кабарета – все модерни храмове на Астарта. Тук коничните пръсти са в своята стихия. Тук те изплитат звучната, вълшебна мрежа, в която улавят квадратните пръсти. Квадратните пръсти – това са ония риби, в устата на които – според приказките и според Писанието – има „статири” и златни монети. Коничните пръсти разчекват затворените, неми уста на тия риби и изваждат монети и скъпоценности.
Само коничните пръсти познават тази магия, само те могат да извършат тази операция.
Можете ли да уловите един флуид в шепите си? Той изтича и се разлива. Толкова може да сковете и хората с коничните пръсти в тесните рамки на семейния живот, на монотонните бюра и канцеларии. Колкото и да са гъсти ситата на законите – обществени и морални – тия хора като флуид минават през тях. Те само „мокрят” тия сита. А сами те за един миг болезнено усещат, как ситото прорязва флуида, как той се разбива на малки поточета като жички, за да се слее отново след това в една струя. Тази струя си има своите повече или по-малко ритмични приливи и отливи – прилива и отлива на емоциите, настроенията, на творческото въображение и вдъхновението.
Затова „коничните пръсти” ги сметат за променливи, неустойчиви, податливи на крайности и увлечения.
Крайният продукт на артистичния тип – това е асоциалният бохем, резултат на един елиминационен процес.
Ето ги изправени един срещу друг: бюрократа и елегантната „mondaine” – пенсионера и блудницата. Залезни лъчи на една цивилизация
Ала добре, че квадратните и конични пръсти през своя здрав и бликащ живот са създали две хубави рожби. И добре, че квадратният тип, в процеса на своето изкупление, може да слезе до оня първобитен чернозем, до оная дълбока рудница, от които някога е излязъл; да слезе и да почерпи нови сили за работа.
Добре, че и художественият тип може да възлезе към оня идеал, на който той се явява по-гъста еманация. (Спомнете си Мария Магдалина, спомнете си Таис!)
Кои са двете здрави рожби на „квадратния” и „коничен” тип, кой е черноземът, до който първият слиза, и кой – светлият връх, до който вторият възлиза, оставям на вас да отгадаете.