Пътуваме из стръмен, неравен и каменист планински път; челото ни се свива от умора. Но като повдигнем глава и хвърлим поглед към плодородното поле и кичестите върхове, нашият път се слива с цялото и допълва картината на цялото. Той е една линия в картината на художника. Така и пътят в живота, ако се вземе откъснат от цялото и ако пътникът върви с отправен поглед само в неговите неудобства, с това се затруднява вървежа, понеже не вижда нищо красиво, но каква по-голяма красота има от това, че ни извежда към върха?И като погледне към цялото, радостта се умножава от красотата, що се разкрива пред пътника.
Който живее с Цялото, той има представа за красотата на живота.
Учен човек е този, който знае, че всяко нещо е част от Цялото; той с всички същества има такива отношения, като кой да е орган на тялото към всички останали.
Отричане на единството показва, че липсва научна мисъл.
Каква наука ще има в сърцето, ако отрича главата и не се грижи за нея като за себе си, или отрича краката или дробовете? То е правило научни опити и е доказало, че когато ги отрича, спира се неговият живот. И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото."
Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука. Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата. И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити. Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика. Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити.
Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога.
Науката и животът са свързани. Само ученият проявява живот, а в резултат на това иде безсмъртието. Само свързаната клетка с Цялото има наука и проявява живот и чрез вечното обновление на формата тя живее в безсмъртие.