СЪЩНОСТ
ПЕСНИ И ТАНЦИ НА СЛЪНЦЕТО
Слънцето е емблема на Бялото Братство. То е избор на живота. Учителят започна Делото си с Изгревите на Слънцето. Той освети утринните часове за размишление, съзерцание и молитва и препоръча да се излиза сутрин рано на открито, сред природата. Така той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот, и положи основите на Братството. По- късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж.
Паневритмията, това са песни и танци на Слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувства ритъма на всемирния живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Тя се изпълнява на открито - на някоя хубава поляна или в планината на някой планински връх. Слънцето вече е огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец.
Паневритмията се изпълнява в кръг по двама. В средата малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше в кръга.
Мелодиите на Паневритмията са живи, първично чисти, като водите на планински извор. Движенията - плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си.
Човек е свързан със Слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енерегиите, които се получават от Космоса, минават през Слънцето, после през луната, и тогава идват на земята, т.е. минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която Слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половин милиардна част, тази енергия поддържа живота на земята, създава нейните форми. Всъщност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на светлината. Като изучаваме тях, може/л да изучаваме живота на Слънцето. Някои оспорват, че има живот на Слънцето. - Щом има на земята, има и на Слънцето. Нали земята е произлязла о т Слънцето?
Веднъж запитаха Учителя: вие от къде сте? Той отговори просто:
От Слънцето!
Учителят откри на учениците Слънцето и даде знание и методи как да се ползват от неговите сили. Това е наука! Паневритмията е един от методите, които Той даде. Това са песни и танци на Слънцето.
![Публикувано изображение](http://petardanov.com/Sila_i_jivot/Sila_i_Jivot_1993_1/Sila_i_Jivot_1993_24.jpg)
Първи опити
Спомням си как започна създаването на Паневритмията, като че случайно. Учителят не обичаше да чертае предварително планове. Той работеше естествено, просто, но не пропускаше момента на вдъхновението - вслушваше се във вътрешния подтик.
В онази пролетна привечер, Учителят и няколко братя и сестри бяха на поляната край боровете и разговаряха.
Ставаше въпрос за народните хора и песни. Някои от присъстващите показаха стъпки на народни хора и танци. Учителят изпя малка мелодия и каза: С какви движения ще изразите тази мелодия? - Направиха опит да намерят стъпки! и движения, но не бяха сполучливи. Тогава, Учителят показа движения - плавни, естествени, ритмични. Те отговаряха на мелодията.
Така се роди първото упражнение на Паневритмията - като че случайно. Но то послужи като подтик. Учителят хвана идеята. Оттегли се в стаичката си и започна да работи.
Упражненията се раждаха едно след друго. Творческият огън се разпалваше и усилваше. Той тъй се увлече в работата, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката му в неговата стаичка. На сутринта, Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят поправяше, уточняваше, разработваше. Той беше съсредоточен,вдъхновен - лицето му беше като пламък. С каква любов работеше Учителят и с какво увлечение. Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма.
Така един възвишен Свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - животът на онзи свят, от който той ги сне.
Зад явленията на живота седи един възвишен Разумен свят. С него трябва да търсим връзка всякога. Но човек е упорит в своя скептицизъм. Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност.
Малкото цветенце, също е говор на великия Разумен свят, който ни обича. Ние сме оградени от Любовта. Тя е, която ни храни и пази, тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква всичко. За нея няма препятствия. Всичко има нужда от обич, даже и вещите, с които си служим. От цялата вселена иде към нас живот- животът на милиарди слънца и планети. Човек приема този живот и отговаря на него. Да, човек разговаря с всемира.
Животът е Един, и знанието е всемирно. То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища.
![Публикувано изображение](http://petardanov.com/Sila_i_jivot/Sila_i_Jivot_1993_1/Sila_i_Jivot_1993_25.jpg)
В съгласие с вътрешния стремеж към светлина
Учителят създаде Песни и Танци на Слънцето. Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее.
Преди години, на Изгрева дойде немски професор хореограф. Той беше пътувал по света и изучавал танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: Има там горе, край гората едни, които играят сутрин. Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на Изгрева: Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтяли, а наоколо и боровете. Витоша, още в снегове - блести, огряна от Слънцето. На Изгрева е празнично, чисто, светло. във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На полянката играят 200-300 души. Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството. Записва някои от упражненията на своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език. След Паневритмията - представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света. Изучавал съм танците на народите, но по- прости и пo-съвършени движения от вашите не съм намерил".
Песните и танците на Учителя са израз на един висш Живот, който той направи достъпен за нас. Малцина знаят, че той създаде повече от 120 песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея. Цялото творчество на Учителя е слънчево, и неговото Слово, и неговите песни и танци. То е израз на Светлината, на онзи възвишен свят, от който Той иде.
Борис Николов из "Послание”, по случай 22 март -“Празника на Пролетта”, 1970 г.